Християнският празник Възнесение Господне или по-познатият сред народа Спасовден се отбелязва 40 дена след Христовото Възкресение. За източно православната църква това е един от църковните празници, но за известна част откатолиците това е официален празник, на който не се работи.
На този ден хората, които носят имената Спас, Спасияна, Спасимир, Стас и техните производни имат имен ден. Спасовден е професионален празник на сладкарите и хлебарите.
„Те ти, булка, Спасовден“ – какво значение ни носи изразът?
Защо се чества 40 дни след Възкресението?
Не случайно този ден се отбелязва точно на 40-я ден. Числото 40 е специално в християнската религия. Много библейски събития се свързват с това число – Потопът продължава 40 дни, Христос пости и се моли 40 дни и Сатаната не успява да го изкуши, пророк Илия се укрива 40 дни, душите на мъртвите напускат нашия свят, за да се тръгнат към отвъдното.
В Евангелието е описсано как Христос се среща с учениците си след своята смърт и Възкресение 40 дни подред. На тези срещи той им споделял неща за Царството Божие и обяснявал Светото писание. Затова и 40 ден след Възкресението му се случва Възнесението. Христос, заедно със своята майка и ученици, се изкачва на Елеонския хълм край Йерусалим и точно там се слъчва Възнесението му.
На това място и днес хората правят поклонения, издигнат е и манасти, посветен на Възмесението. Честванията на библейскто събитие у нас се изразяват не само в посещение на храмовете и молитва, но и с изпълнението на редица народни обичаи. Възнесението Господне е познато като Спасовден в народния календар.
Възнесение Господне – какво се празнува на този ден?
С Възнесението приключва земната мисия на Христос. Това събитие и като обещание към човека за вечен живот и надежда за спасение.
Спасовден и Възнесението Христово
От далечни времена хората изпълнявали редица обреди на Спасовден. Сред тях най-известния е ходенето на росен.
Вярвало се, че в нощта срещу Спасовден излират „русалиите“ – мистични жени с рибя опашка, вместо с крака. Те беряли през нощта билката росен и така ѝ придавали невероятна сила да лекува всякакви лоши болести.
Традицията повелявала болният да остане в нощта преди Спасовден или Възнесение Господне, на ливада с билката росен. Тази билка не вирее на всяка поляна. Разчувало се къде има най-много и хората пътували километри, за да се излекуват, прекарвайки нощта край целебната билка.
Самото пренощуване си имало и своите строги правила. Не можело току-така да си избереш полянка и да се наспиш на нея. Здължително било било с болния на поляната да има и придружител. Те трябва да носят със себе си варена кокошка, вино и спасова пита. До главата на болния се слагала купа с вода. По нея сутринта се гадаело ще се стигне ли до оздравяване.
Поверия за Спасовден, които всички трябва да знаем
Ако на сутринта имало в купата стръкчета растения или цветове, болният можел да се надява на изцеление. Той трябвало да пие от водата и да се прибере в къщи по най-бързия начин преди зазоряване, без да говори с никого по пътя, за да не се развали магията.
Интересен факт за нощта срещу Спасовден е и пренощуването на млади булки, които не са успели до момента да заченат. Те също оставали на поляната с билката росен с придружител мъж. Така народът ни решавал проблема с безплодието, в случаите, когато причината е мъжът. След тази нощ никой нямал право да пита как е минала нощта, кой е бил придружителя. Старите хора казават, че повечето бездетни булки зачевала след тази нощ.
Поверия на Спасовден и защо днес изневярата е позволена
На този ден се правели и молебени за дъжд. Организирали се общи трапези сред природата. Играели се хора.
Тъй като се вярвало, че на този ден душите на починалите си заминавали в отвъдния свят, жените носели на гробовете хляб и варено жито за раздаване.
Петровите пости започват 17 дни след Спасовден.
