Райна Княгиня или Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева е учителка и акушерка. Тя се прочува със смелостта си не само да ушие известното знаме на Панагюрския революционен окръг, но и да го развее в момента на обявяване на въстанието, рамо до рамо с безстрашния Бенковски.
Преди Освобождението
През 1856 г в Панагюрище се ражда Райна Футекова. Баща ѝ е свещеник. Райна има трима братя и две сестри.
Какъв отзвук има от Априлското въстание в Европа?
Тя е уникално будно момиче и блестяла с ума си, затова е изпратена да учи в девическото училище в Стара Загора на издръжка на общината. За 4 години завършва 5 класния курс с отличие.
На 19 годишна възраст вече е главна учителка в панагюрското девическо училище. Тогава Бенковски ѝ възлага задачата да ушие главното знаме на Априлското въстание. Тя шие знамето, заедно с помощничките си Цвета Зографска, Мария Нейчева и Милка Узунова почти един месец. Освещаването се състояло на 22 април, а Бенковски е организирал всичко да може Райна да обиколи града на кон със знамето, с препасана сабя и револвер в ръка.
Следва погрома на въстанието. Бащата на Райна умира пред очите ѝ, убит от турците. Тя е насилвана и измъчвана многократно, арестувана и препратена в затвора Пазарджик, после в Пловдив, къде била оставена на само на хляб и вода повече от месец.
Американския журналист Джанюариъс Макгахан описва в репортажите мъченията на тази достойна българка. Тя е освободена след като в случая се намесват западни дипломати.
За нея разказва и Захари Стоянов в своите „Записки по българските въстания“.
След Освобождението
Райна Футекова заминава за Москва, изпратена от Найден Геров. Там в продължение на три години учи медицина и на практика е първата професионална акушерка с диплома в България.
Кои са Апостоли на Априлското въстание?
След завръщането си, заминава за Търново да работи като учителка в девическата гимназия по покана на Васил Друмев. Тя преподава ботаника, българска история и ръкоделие. Не е била революционерка никога през живота си.
След три годишен престой в Търново, Райна се прибира в Панагюрище, където с Васил Дипчев, кмет на Панагюрище и бивш въстаник, създават семейство. Те си кореспондирали още докато Райна била в Москва. Скоро двамата се местят в Пловдив, тъй като се присмивали на Васил Дипчев заради жена му, която била възприемана като лека жена, защото яздела кон и развявала знаме заедно с въстаниците. Той самият се държал много грубо с нея, дори я биел, заради което семейството ѝ я увещавало да се разведе с него.
Тогава е времето на Стефан Стамболов. Тъй като Дипчев е краен русофил, той не успява да си намери работа в Пловдив.
Кой ушива знамето на Априлското въстание?
Васил Дипчев през 1898 г е избран за депутат в парламента, заради това семейството се мести с петимата си синове в София. Съпругът ѝ не след дълго бива задържан в следствие на политически преследвания, а след няколко месеца след жесток побой в Черната джамия умира.
Каква се случва с тази голяма български след смъртта на съпруга ѝ
Райна отглежда сама децата си. Четирима от синовете ѝ стават български офицери.
Тя работи като акушерка в софийския квартал Орландовци. Читалището там е кръстено на нея. Умира през 1917 г. на 61 години в квартал Банишора от туберкулоза.
Райна Футекова пише и издава в Русия на руски своята автобиография. Едва през 1934 г книгата е преведена на български език. На практика, това е първата книга за Априлското въстание. Тя е реалистичен разказ за всичко видяно и преживяно от авторката. Това е първата написана от жена книга и публикувана преди Освобождението. Тя е и сред малкото популяризирани, разпространени и оценени български книги в чужбина.
Къде е гръмнала първата пушка на Априлското въстание?
Райна Дипчева имала добри отношения с дипломати и богати и популярни хора, благодарение на професията си като акушерка. Така успяла да направи възможно изграждането на Майчин дом в София, сега Национален център по трансфузионна хематология. Близката до него градина, намираща се на булевард „Христо Ботев“, сега се казва Майчин дом.