Кой велик българин е "копал с игла кладенец" за България

Кой е екзарх Йосиф

Роден в Калофер през 1840 година. Истинското му име е Лазар Йовчев. Той се оформя като личност под ръководството на изтъкнатия учител Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев). С подкрепата на калоферската общност, Йовчев успява да завърши литература и право в престижната Сорбона във Франция. На 30-годишна възраст започва работа в Цариград, посветена на просветителската кауза на българите. На 32 години се насочва към църковната дейност, като приема монашеското име Йосиф през 1872 година. За кратко време успява да се издигне в църковната йерархия, обикаляйки земите на българската екзархия и защитавайки българските национални интереси пред представителите на Великите сили. Неговият успех е обусловен от впечатляващото му образование, което му позволява да владее свободно френски, руски, гръцки и турски език - ключовите езици за времето. През 1876 година е ръкоположен за Ловчански митрополит, а следващата година, на фона на Балканската криза и Руско-турската война, е избран за водач на Българската екзархия.

Екзарх Йосиф - истинският народен водач

След Освобождението, Йосиф насочва усилията си към защита на българите в районите, останали част от Османската империя. През 1880 година той успява да се върне в Цариград, за да отстоява българските интереси пред Високата порта. Екзарх Йосиф има за цел обединението на всички българи в една държава и затова активно работи за запазването на българското самосъзнание сред нашите сънародници в чуждата империя. До началото на Балканската война, той успява да включи всички населени с българи територии в границите на екзархийския диоцез. Екзарх Йосиф се бори решително срещу сръбското и гръцкото влияние, които се стремят да разделят българското население. Опитва се да ограничи влиянието на сърбоманите и гъркоманите сред българите, които защиват интересите на чужди държави.

Духовна дейност

• Открива българската духовна семинария в Цариград през 1892.
• Играе ключова роля в създаването на уникалната Желязна църква в Цариград през 1902 г., като използва своето влияние сред висшите османски слоеве.

Просветителска дейност

• Почетен член на Българската академия на науките (БАН), известна по това време като Българско книжовно дружество
• Към 1912 година в Екзархията функционират 1373 училища, 13 гимназии и повече от 87 прогимназии, които предоставят образование на почти 80 хиляди ученици с помощта на над 2000 български учители. Това допринася значително за запазването на българската идентичност през този размирен период на Балканите.

Думите, с които екзарх Йосиф остава в историята

Екзарх Йосиф е посветил всичките усилия на Екзархията, целящи обединение на българския народ в една държава. Той се опълчва на индивидуалните четнически действия сред българите в Македония и Одринско, тъй като те предизвикват репресии от османските управници. Тази негова позиция му навлича враждебността както на членовете на ВМОРО, така и на Фердинанд, който също стои зад изпращането на чети в тези области.

Въпреки това, екзархът изпитва гордост от успехите на българските войски по време на Балканските войни, но е съкрушен от краха на страната ни довел до Първата национална катастрофа. На 27 ноември 1913 г., въпреки влошеното си здравословно състояние, е изгонен от Цариград заедно с другите владици на Екзархията. После се установява в София, където се състои неговата знаменита среща с цар Фердинанд, останала в историята със следните думи:

"Ваше величество, ние цял век копахме кладенец с игла, а Вие за една нощ го зарихте"

Думите на Йосиф характеризират действията на Фердинанд като провал на дългогодишните стремежи на българския народ към национално обединение. За съжаление, тази изключителна личност ни напуска през 1915 година, след 75 години живот, оставяйки значителен отпечатък в нашата история.