Защо на някои хора им е толкова трудно да си простят, дори когато знаят, че това е добре за психичното им здраве? Ново проучване е отговорило на този въпрос, съобщи Университетът Флиндърс.
Изследването, публикувано в списанието „ Self and Identity“ , разглежда реалните преживявания на хора, които се чувстват в капан и имат силни чувства на вина и срам, след като са допуснали грешка или са преминали през трудна ситуация.
Проучването изследва защо някои хора се затрудняват да си простят, сравнявайки личните истории на 80 души, които в крайна сметка са си простили, с тези, които са си мислили, че никога няма да го направят. Проучването установи, че хората, които се затрудняват да си простят, често чувстват, че събитието е все още прясно в спомените им, дори и да се е случило преди години. Те описват преживяването на момента, чувството, че са в капан в миналото, и борбата с интензивни емоции, включително вина, разкаяние, срам и…
Още: 7 сигурни знака, че сте в емоционален блокаж
Професор по психология и водещ автор на изследването – Лидия Уудиат – казва, че откритията показват, че самопрошката е много по-сложна от простото забравяне.
– Да простиш на себе си не означава просто да продължиш напред или да забравиш какво се е случило. Хората, които са си простили, все още от време на време мислят за тези събития и понякога все още изпитват срам или вина, особено ако се окажат в ситуация, която им напомня за това събитие. Разликата е, че емоциите са били много по-малко интензивни и по-рядко срещани и това събитие вече не е контролирало живота им – каза проф. Уудгет.
Проучванията показват, че хората, които са чувствали, че са разочаровали някого, на когото са държали – например дете, партньор или приятел – или които самите са били жертва, често намират за най-трудно да продължат напред.
Професор Уудят казва, че това оспорва идеята, че самопрошката е запазена само за хора, които очевидно са направили нещо нередно.
Още: Кои са основните типове хора според психологията?
„Понякога самоосъждането, вината и срамът възникват, когато сме били несправедливи или в ситуации, в които чувстваме засилено чувство за отговорност – дори и да не можем да контролираме резултата по никакъв начин. Емоциите са улики за това какво мозъкът трябва да реши, за да преодолее самоосъждането. Емоциите са, така да се каже, болка, която сочи към евентуална травма“, каза тя, добавяйки:
– В случай на срам, вина и самоосъждане, мозъкът е този, който ни помага да обработим морална вреда – тоест заплахи за ключови психологически потребности като свобода на действие, чувство за избор, контрол и автономност, както и нуждата ни да принадлежим и да живеем според тези споделени ценности.
Още: Квантова физика: Промени мислите си, за да промениш живота си
Проучването установи също, че простването на себе си не е еднократно решение, а процес, който изисква време, размисъл и често подкрепа от другите.
„Да помогнеш на някого да си прости не означава да кажеш: „Не се срамувай от това, не е твоя вината.“ Става въпрос за това да му помогнеш да разбере откъде идва този срам или вина и да обработи тези основни психологически нужди, преминавайки от морална травма към морално възстановяване – утвърждавайки чувството си за свобода на действие и морална идентичност в бъдеще“, каза проф. Ууджат.
Криминологът и психолог д-р Мелиса де Ваал-Палумбо, професор в университета Флиндърс в Австралия, казва, че изследването предлага ценни прозрения за криминолозите, разкривайки как хората преодоляват вината и отговорността – ключови фактори за разбирането на престъпното поведение и рехабилитацията.
Още: 10 неща, за които не дължите обяснение на никой
„В това изследване разчитахме на реални истории на хора, размишляващи върху болезнени преживявания, някои от които датират отпреди десетилетия. Това ни даде уникална представа за това как хората наистина живеят с вина, срам и самообвинение с течение на времето“, каза тя.
