Гергьовден е един от най-чаканите пролетни празници. Той се счита за границата между зимата и лятото. В миналото след този ден започвала с пълна сила новата стопанска година за населението. Всички са ентусиазирани от пробуждането на природата и надеждата за здраве и плодородие. На този ден се почита св. Георги, който е покровител на овчарите, стадата и плодородието.
Природата дава сили
В нощта срещу Гергьовден, преди първи петли, в миналото хората ходели на тайно място, покрито с трева, за да „се къпят“ в утринната роса. Често се търкаляли в тревата голи, за да се заредят максимално с плодовитостта от „благата роса“.
Как се е празнувал Гергьовден в миналото?
Други пък се разхождали боси по тревата и миели лицата си с роса. Така вярвали, че ще бъдат здрави през цялата година. За да заченат, безплодните жени се къпели в росата.
В някои части на страната пък в ранни зори се къпели в реки и водоеми, за да са здрави и плодовити. От извора или реката се носи „мълчана“ вода, която се използва за замесване на обредния хляб. Хората вярвали, че водата в този ден е най-лековита и зареждаща със сила.
След къпането за здраве в росата, прибирайки се към дома, хората събират зелени клонки и билки, с които да украсят къщите си, оборите, добитъка.
Много характерен обичай за този ден е люлеенето с гергьовска люлка. Люлките, по традиция, се връзват на раззеленено дърво и това не е без причина. Така хората вярвали, че силата на дървото се пренася върху човека докато се люлее на люлката. Височината на люлеенето било символ на растежа.
Момците люлеят своите избранички. Докато се люлеят, младежите пеят, разменят си реплики, които определено имат шеговита насоченост. Наред с люлките, по дърветата се закачат и кантари. Хората се теглят на тях, смятайки, че така ще са здрави и жизнени през цялата година.
Обреди и традиции на Гергьовден
Св. Георги е считан за защитник на земеделците и за най-силният покровител на стадата. Това е и причината повечето обреди в този ден да са насочени към гарантиране здравето и плодовитостта на животните от стопанството.
Какво се прави на Гергьовден за късмет през цялата година?
Стадата се извеждали рано сутринта за ритуална паша. На този ден се извършва и ритуално доене на овцете. В миналото издоявали овцата, която първа е дарила стопаните с агънце, през сребърен пръстен. Първите пръски от млякото се хвърлят на земята или върху яйце, което се заравя в пръстта.
Най-важният обред в този ден е коленето на гергьовското агне. Обикновено се избира първото родено бяло, мъжко агне в стопанството. Колело се под плодно дърво, а кръвта му се оставяла да попие в земята.
По традиция агнето се пече цяло. Освещава се в храма.
Играят се хора и се пеят гергьовски песни през целия ден. Много често изпълнявани са тези за змейове, победени от св. Георги.
Момите напявали китки ли пръстени, за да гадаят после къде и за кого ще се омъжат. Дъждът на Гергьовден е символ на плодородието.
Спазва се забрана на този ден да не се дават заеми, за да не избяга късметът и плодородието от дома.
Трапезата на Гергьовден
Традиция е на празничната трапеза да сядат много хора. Обикновено тя се реди на открито, където има зеленина. Мнозина предпочитат да правят празничната трапеза край оброчище или манастир. След като се освети подредената маса, се носят агнетата, първото издоено мляко, обредните хлябове и всичко, което домакините са подготвили за празника.
Какво задължително се прави на Гергьовден за късмет?
Дори и на трапезата се изпълняват ритуали, свързани с плодородието. Младите булки стояли прави край масата, за да са високи копите слама. След това децата започвали да ги замерят с трохи, а момите бягали. Това също символизирало плодородие.
В някои райони на страната кумът събувал сватбените чорапи на булката и свалял сватбената ѝ дреха. Слагал ѝ женска забрадка.
