На 5 декември православната църква почита паметта на Свети Сава. Интересен факт е, че в народните представи обаче образът на светеца се превръща в женска светица — Света Сава, сестра на Света Варвара и Свети Никола. В българския фолклор тя е смятана за покровителка на чумата и болестите, но едновременно с това е пазителка на дома и плодородието.
Според преданията Света Сава е по-кротката и добронамерена сестра. Тя винаги върви след Варвара и я умолява да не разхвърля по нивите ледени зърна, които могат да унищожат посевите. Двете сестри подготвят празника на брат си, Свети Никола, и така се ражда популярната народна поговорка:
„Варвара вари, Сава пече, а Никола яде.“
Традиции и вярвания
На този ден жените раздават питки за здраве, берекет и закрила. Според стар обичай бездетните жени трябва преди изгрев слънце да пресеят брашно през обърнато наопаки сито. Най-възрастната жена в дома нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема.“ След това се меси обреден хляб, който се оставя на кръстопът с надеждата, че до следващата година домът ще се сдобие с рожба.
Празникът е свързан и с почитането на духа-покровител на дома, който според старите вярвания често приема образа на смок. Затова на Савинден се приготвят мекици или пържени питки, които се раздават на близки и съседи с пожелание за благополучие, здраве и късмет.
Още: Отбелязваме Андреевден на 30 ноември: Какво да направим, за да имаме късмет?
В някои области денят се почита и като „празник за сечено и порязано“. Затова се избягва работа с ножове, ножици, игли и всякакви остри предмети — смята се, че Варвара и Сава могат да донесат зло на тези, които нарушат забраната. На места Савинден се посвещава и на починалите, като се запалват свещи и се отправят молитви за покойните.
Кой празнува имен ден?
На 5 декември празнуват всички, носещи имена като: Венцислав, Венцислава, Владислав, Владислава, Десислав, Десислава, Сабина, Сава, Савка, Савчо, Светослав, Светослава, Слав, Слава, Славей, Славейка, Славейко, Слави, Славка, Славчо, Станислав, Станислава, Съби, Събина и други производни.
Още: Кипърската църква бори демографската криза с пари, българската - с аборти
Трапезата на Света Сава
На празника на Света Сава трапезата е скромна, но изпълнена със символика. Тъй като денят попада в периода на Коледните пости, храната е постна, но богата на обредни елементи, свързани със здраве и плодородие.
Основният акцент е обредният хляб, който се меси от чисто брашно и често е украсен с кръст, слънчеви символи или изображения на животни и растения — според това, което стопанката пожелава да се множи в дома. Хлябът може да бъде „боговица“, „савинденска питка“ или просто кръгъл хляб, напукан по кората, което се приема като знак за берекет.
Задължително на трапезата присъстват:
Още: Mощи и светини на голям светец идват в България
постни сарми
боб или леща
варена царевица
варено жито
тиквеник или печени тиквени резени
червено вино, което символизира здраве и сила.
В някои райони се приготвят мекици, които се пържат рано сутринта и се раздават на близки и съседи „за здраве, сладък живот и благополучие“. Мекицата е символ на дома и на женската закрила — затова на жените се дава по задължение.
