Зад токсичния позитивизъм обикновено стои страх. Страх, че негативните емоции ще ни погълнат. Страх от загуба на контрол. Страхът, че не сме „достатъчно духовни“, ако страдаме. Вместо да развиваме емоционална зрялост и способност да присъстваме както в светлината, така и в тъмнината, ние се подхлъзваме към едностранчив идеал за „просто добри вибрации“, който в крайна сметка започва да подкопава както психичното здраве, така и душата.
Още: Как да излезете от дупка и да отхвърлите мита за дъното
Почти всеки поне веднъж е срещал хора, които гордо казват, че „поддържат вибрациите си високи“, винаги са усмихнати, пълни със светлина и оптимизъм. Отвън всичко изглежда перфектно: лъчезарна усмивка, мотивационни послания, вдъхновяващи публикации. Но веднага щом донесете нещо наистина трудно на масата – финансов колапс, раздяла на връзка, болест на любим човек, период на депресия или дълбока тъга – атмосферата се променя.
Вместо да срещнете разбиране, близост и тихо „Виждам, че ти е трудно“, вместо подкрепа, получавате изречения като: „Просто мисли позитивно“, „Не бъди толкова негативен“, „Префокусирай се върху доброто“, „Всичко се случва с причина“, „Всичко е любов“ или „Винаги има нещо красиво във всичко“. На хартия това звучи духовно и окуражаващо. В реалния живот подобни твърдения често предизвикват гняв, разочарование, чувство на срам и желание да се избяга от разговора.
Още: Защо една-единствена дума може да предизвика емоционална реакция у вас
Причината е проста: това, което изпитвате, не е автентична подкрепа, а форма на това, което все по-често се нарича токсична позитивност . Докато душата ви се стреми да бъде видяна и призната в това, което преживява, вие получавате слой „добри вибрации“, който ефективно отрича вашата реалност. Вместо облекчение, оставате с чувството, че нещо не е наред с вас, защото не можете да „поддържате вибрациите си високи“.
Семейни констелации: Защо са популярни и с какво са опасни?
За всеки, който наистина е на пътя на духовното пробуждане, срещата с токсична позитивност е почти неизбежна. Понякога тя идва отвън – от приятели, гурута, терапевти или онлайн общности – а понякога ние самите несъзнателно я създаваме в себе си. Ето защо е важно да разберем какво точно представлява, как да я разпознаем, защо е вредна и как да се справим с нея по зрял и съзнателен начин.
Какво точно е токсична позитивност?
Още: Прости навици, които ще ви направят естествено устойчиви хора
Токсичният позитивизъм е натрапчивият стремеж да останеш в „позитивно състояние“ на всяка цена и веднага да преоцветиш всичко, което е болезнено, трудно или неприятно, като „добро“. Това е пристрастяване към позитивното мислене, но не в здравословен смисъл, а като форма на бягство от реалността.
Вместо да позволим на пълния спектър от емоции, включително страх, тъга, гняв, ревност и чувство на безсилие, ние носим в себе си неписана забрана: негативните емоции не трябва да съществуват или те трябва да бъдат „поправени“ много бързо с утвърждения, мантри и фокус върху светлината. Токсичният позитивизъм тогава се превръща във вид фобия от негативизъм. Веднага щом се появи нещо, което ни напомня за човешка крехкост, стрес, загуба, смърт или несправедливост, вътре в нас се задейства аларма и ние посягаме към възможно най-бързата „позитивна“ фраза.
Още: Неделно нулиране: 7 прости ритуала за подготовка за работната седмица
Важно е да се прави разлика между това и здравословния оптимизъм. Здравословният оптимизъм ясно вижда, че ситуацията е трудна, но вярва, че има изход, подкрепа и смисъл, и същевременно позволява на емоциите да протичат през нас. Токсичният позитивизъм не позволява нищо да бъде наистина трудно. Той заличава тъмната половина на преживяването и ни показва, че самият факт на страдание е знак за „ниски вибрации“, „драма на егото“ или „несъзнание“. Резултатът е вътрешен конфликт: умът усеща, че нещо не е наред, но духовният идеал забранява честното му признаване.
Зад токсичния позитивизъм обикновено стои страх. Страх, че негативните емоции ще ни погълнат. Страх от загуба на контрол. Страхът, че не сме „достатъчно духовни“, ако страдаме. Вместо да развиваме емоционална зрялост и способност да присъстваме както в светлината, така и в тъмнината, ние се подхлъзваме към едностранчив идеал за „просто добри вибрации“, който в крайна сметка започва да подкопава както психичното здраве, така и душата.
