Знаете ли какво е другото име на Димитровден

Легендата за Свети Димитър

Великомъченик Димитър е роден в град Солун през III в. Баща му е градоначалник на Солун, част от Римската империя в този период. Бащата тайно изповядва християнството и възпитава сина си в Христовата вяра, защото християнството все още не е прието като официална религия.

След смъртта на баща си, Димитър заема неговия пост и става градоначалник на Солун. Опитва се да популяризира християнството, поради което е хвърлен в тъмница, а след това е убит.
Още приживе извършва много чудеса. Лекува болните дори от затвора. До гроба му има малък храм, в който се извършват чудотворни изцеления. Образът на Свети Димитър се свързва с този на смел воин, закрилник на бедните и слабите.

Свети Димитър и Свети Георги

Според популярно народно вярване, Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, които си поделят годината. Приживе братята се разделили, като тръгнали по света в различни посоки. Георги се зарекъл, че ако види от стряха да капе кръв, то значи е умрял. Минало време и Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там срещнал ламя, която вече била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата.Там си разделили годината по братски - за Георги лятото, а за Димитър - зимата.    

Разпус

Димитровден е известен още като Разпус. Между Гергьовден и Димитровден е времето, когато се работи на полето.
На 26 октомври всички ратаи, земеделски работници, пастири, се прибират в домовете си, “разпускат” ги.  На този ден стопаните се разплащат с тях и се договарят за следващата година. Работата по полето започва на Гергьовден. Щом се спазарят с господарите си, ратаите не могат по никакъв начин да напускат служба до следващия Димитровден. На най-съвестните работници господарите давали нови дрехи, агънце или овен.
Също на Димитровден се наемат чираци и ратаи за зимния период, през който заплащането е по-ниско, тъй като поради студа и снега има много неработни дни.
Границата между годишните сезони има селскостопански характер. Времето от Димитровден до Никулден е известно като “Сиромашко лято”.

Около Димитровден завършвали и строежите на новите къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет на новия дом. Обичаят изисквал стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома.
На Димитровден се гадае кой ще влезе първи в дома, наричали го “полазник”. Ако е добър и заможен човек, семейството ще е щастливо, а кошерът пълен с мед. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете лежат на нея се смята, че зимата ще е дълга и тежка. Както на всеки празник се слага богата трапеза с ястия от месо, курбан, яхния от петел, варена царевица, печена тиква, рачел, ябълкова пита, печени ябълки.