Може ли да бъде подковано яйце? Положителен отговор на този въпрос дава майсторът от Архитектурно-етнографския музей на открито „Стария Добрич“ Ташко Ташев. Няколко от необичайните му творения са в работилницата на занаятчията, а другите са изкупени от клиенти. Има изложени и в музейната сбирка в града.
Още: Важна промяна при билетите за "Двореца" в Балчик: Държавата се намесва
Още: Общинари от Добрич напуснаха "Продължаваме промяната", вече са част от ГЕРБ
Идеята да подкове яйце му хрумва през 2000 г. малко преди Великден. На първото си творение закрепил 17 малки подкови, а яйце от щраус побрало 195 подкови.
„Подковавал съм и яйца от яребица, които са много крехки – първото се счупи, но след него вече успях“, споделя ковачът.
Наред с яйцата от ръцете на майстора излизат решетки за камина, обков за врати и всичко, което може да се роди от нажежения в огъня метал. Огънят дава живот, топлина и уют, а ковачът го използва, за да създаде от желязо уют в интериора на хората. Клиент му казал: „Ти даваш живот на желязото“.
Още: Областният управител на Добрич се оттегли, вече има временен заместник
Още: Жителите на добричко село на протест заради липса на вода
„Изпитвам удовлетворение от работата си като видя мои неща, минавайки по улиците“, казва Ташко Ташев. Често и приятели му казвали като видят някъде негови творения. Първото нещо, което направил от желязо, е водна лилия. Изковал я в далечната 1970 г. Вече три десетилетия държи работилницата в „Стария Добрич“, а преди това изкарвал хляба си в Съюза на архитектите. Излагал е свои творения в Габрово и Орешак.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Обявиха грипна епидемия и в Добрич
Още: Задържаха група ученици за серия грабежи и побои в Добрич
Но работата напоследък много намаля, споделя майсторът. Хората в Добрич стават все по-малко, ограничено е и търсенето. А и внос от Турция на серийно произведени артикули сериозно удря по занаята. Липсва интерес от страна на млади хора, които да ваят с чука красиви форми от нажеженото желязо. Идват деца от местните училища, но за по ден-два. Дори синът на майстора се насочил към ветеринарната медицина, макар като малък често да помагал на баща си.
Ташко Ташев се надява да има на кого да предаде знанията и опита си, за да не се загуби и този занаят.
