Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание приетите промени в Закона за насърчаване на инвестициите, с които продажбата на активи на руската петролна компания "Лукойл" в България може да се осъществява само след решение на Министерския съвет и при положително становище на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС).
С промените, одобрени преди седмици от парламента, държавата си запази контрол върху евентуална сделка за "Лукойл Нефтохим Бургас", "Лукойл България", "Лукойл ейвиейшън България" и "Състейнабъл енерджи съплай". Законът бе приет в контекста на въведените от САЩ санкции срещу руските енергийни гиганти "Роснефт" и "Лукойл", които засягат и българските им дъщерни дружества. Целта на управляващите, според вносителите от ГЕРБ, "ДПС-Ново начало", БСП и "Има такъв народ", бе да се гарантира националната сигурност и прозрачността при бъдещи сделки. Още: Борисов намира логика в одържавяване на "Лукойл" (ВИДЕО)
Мотивите на Радев
В мотивите към ветото обаче държавният глава посочва, че разпоредбите поставят Министерския съвет "във функционална и оперативна зависимост" от ДАНС, което е противоконституционно. По думите му Министерският съвет е органът, който ръководи вътрешната и външната политика на страната и носи отговорност за националната сигурност, докато ДАНС е подчинена структура и не може чрез свои становища да обвързва решенията му.
"В противен случай се създава положение, при което Министерският съвет не може самостоятелно да упражни свое конституционно правомощие", се посочва в мотивите на президента.
Радев обръща внимание и на факта, че вече съществува законова процедура за скрининг на чуждестранните инвестиции, в която участват не само ДАНС, но и Държавна агенция "Разузнаване" и други компетентни органи. Според него въвеждането на допълнителни ограничения, насочени към конкретни фирми, не е съобразено с принципите на правото на Европейския съюз и нарушава основни изисквания на Закона за нормативните актове.Още: Парламентът спешно забрани износа на горива
Президентът посочва още, че не е ясно как приетите промени реално биха помогнали за постигането на декларираните от вносителите цели – защита на националната сигурност и стабилност на енергийния пазар. Вместо това, според него, законът създава рискове от правна несигурност и дублиране на компетентности между институциите.
