Докато резултатите от успешната конференция P-TEC, проведена в началото на ноември от Атлантическия съвет в Атина (позиционираща Гърция като основен енергиен център за американски втечнен природен газ в Източното Средиземноморие), все още се празнуват, само няколко седмици по-късно Турция и Иран организираха споразумение между шест държави за разширяване на движението на товари по свой транзитен коридор: на 21 ноември Турция, Иран, Китай, Казахстан, Узбекистан и Туркменистан подписаха споразумение, което стандартизира тарифите, намалява митническите спорове и ангажира всички страни със значителни подобрения на железопътния транспорт. Целта е да се пренасочи значителен дял от търговията между Китай и Европа (приблизително 60 милиона тона миналата година) към коридор, който заобикаля Русия, съкращава транзитните времена и задълбочава ролята на Турция като мост между Европа и Азия, пише в свой анализ за гръцкото издание Kathimerini Ниови Христопулу, професор по право в Градския университет на Ню Йорк и инвеститор в изкуствен интелект.
Плановете на Турция
Турция обяви още плановете си да разшири мрежата си от логистични центрове от 12 на 37, да модернизира хиляди километри железопътни линии и да интегрира пристанища, индустриални зони и зони за свободна търговия в гъста мултимодална мрежа, целяща да се позиционира като определящ правилата в рамките на пазара между Европа и Азия, който се диверсифицира, отдалечавайки се от традиционните северни маршрути. Нарастващите връзки на Турция с Китай и Иран повдигат въпроси относно регулаторната съвместимост, управлението на данните и стратегическата насока на търговията.
Снимка: iStock
Траекторията на развитие на Гърция, подкрепена от Съединените щати, отразява различен геополитически подход, който вгражда Атина по-дълбоко в трансатлантическата система, за да осигури стабилност и сплотеност на съюза. ОЩЕ: "Турция няма друг избор, освен да бъде силна": Ердоган след атаките срещу кораби в Черно море
Ролята на Гърция: Къде е България
Гърция се очертава като енергиен и сигурен коридор юг-север, целящ да намали зависимостта на Европа от руския газ. Гръцките терминали за втечнен природен газ – Ревитуса и плаващата инсталация в Александруполис – заедно с междусистемната връзка Гърция-България и по-широкия „Вертикален коридор“, ще затвърдят стратегията за диверсификация на газа в Югоизточна Европа.
Междувременно пристанището Александруполис вече е логистичен център на НАТО, позволяващ бързо разполагане в Източна Европа, без да се преминава през претоварените и политически чувствителни турски проливи. Подобренията на железопътния транспорт, свързващ Александруполис с България и Румъния, сигнализират за дългосрочна промяна: Гърция се превръща в напредничав възел в европейската отбранителна и енергийна архитектура.
След приемането на Закона за партньорство за сигурност и енергетика в Източното Средиземноморие от 2019 г., САЩ въведоха зараждащата се трансатлантическа енергийна рамка на САЩ чрез формата „3+1“ (Гърция, Кипър, Израел + Съединените щати), фокусирана върху енергийни коридори, междусистемни връзки за електроенергия, сътрудничество в областта на офшорния газ и политическия чадър, подкрепящ позицията на Атина като предпочитан западен коридор за енергийна и цифрова инфраструктура с произход от Близкия изток, също и в рамките на дългосрочната стратегическа рамка на Икономическия коридор Индия-Близък изток-Европа (IMEC).
Турция, от друга страна, противодейства на инерцията на IMEC, като подкрепя „Пътя на развитието“ – мегакоридор между Ирак и Турция на стойност 20 милиарда долара, чиято цел е да транспортира товари от Персийския залив на север през Басра и в Южна Турция, преди да достигнат Европа.
И все пак позицията на ЕС остава нюансирана, тъй като продължава да инвестира сериозно в логистичния гръбнак на Турция – особено в Източна Мармара, индустриалния център на Турция. Финансовите институции на ЕС са финансирали ключови части от междуконтиненталната железопътна система на Истанбул и основни линии на запад до българската граница.
Съперничеството между Анкара и Атина
Днешните стратегически коридори обаче вече не са неутрални икономически активи; те оформят съгласуваността, зависимостите и баланса на влияние в целия континент. Инвестициите на ЕС не винаги са съответствали на геополитическите намерения: ЕС трябва да гарантира сега повече от всякога, че европейските стандарти за сигурност, митници, цифрови системи и енергетика остават непокътнати и по този начин не може да си позволи да подценява нарасналия геополитически статус на Гърция.
САЩ, чрез актуализираното си партньорство с Гърция като надежден енергиен и логистичен център, изграждат доверен триъгълник в един бурен регион. ЕС сега трябва да се съгласува със САЩ по отношение на дългосрочното планиране на енергийната сигурност, за да оформи рамка, в която свързаността укрепва европейския суверенитет, а не го разводнява. ЕС трябва да даде приоритет на пълното интегриране на оста Александруполис-България-Румъния в TEN-T, ускореното финансиране за коридора „море до море“, свързващ Егейско и Черно море.
Освен това, според автора - ЕС трябва проактивно да подкрепя ключовата стратегическа роля на Гърция в ключовия трансатлантически съюз със САЩ като входна точка за енергия и свързаност, вместо реактивно да ограничава Гърция до ролята на обикновен буфер за притока на имигранти, причинен от геополитическа нестабилност в по-широкия регион.
Дали Европа ще излезе по-силна ще зависи не от мащаба на нейните регулации, а от способността ѝ да съчетае стратегическите амбиции с навременни, координирани инвестиции и да се приведе в съответствие с енергийните прерогативи на САЩ. Гърция е в позиция да играе ключова роля в укрепването на трансатлантическия съюз на Европа със САЩ, смята още професор Христопулу. ОЩЕ: Едните купуват, но другите не продават: Започна битката между САЩ и Китай за Пирея
