"Време е да се спре кранчето", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, правейки 19-ия си опит да окаже натиск върху Русия. Последният предложен пакет от санкции включва забрана за внос на руски втечнен природен газ от януари 2027 г., година по-рано от планираното. Той предлага и удължаване на санкциите върху петролните рафинерии и търговците на петрол в трети страни, като Китай и Индия, обвинени в подпомагане на Русия в избягването на санкции, пише британското издание Unherd.
На хартия това се представя като решителна стъпка за намаляване на руските военни приходи и принуждаване на Москва да преговаря. На практика обаче това не е нищо повече от продължение на политика, която многократно се е проваляла. Русия пренасочи енергийните си доставки към други страни, докато Европа страда от покачващи се цени, превръщайки се в трайна зависимост от САЩ.
Преди избухването на войната в Украйна през 2022 г. Русия беше най-големият доставчик на петрол и газ за ЕС. Оттогава нейният дял от вноса на петрол в ЕС е спаднал от 29% на 2%, а от вноса на газ – от 48% на 12%. Вносът обаче не е спрял напълно. Два тръбопровода остават в експлоатация: тръбопроводът "Дружба", който продължава да доставя петрол на Унгария и Словакия, и тръбопроводът "Турски поток", който доставя газ на България, Унгария, Гърция и Румъния. Още: Намаляват: И заплати, и търсене на хора в руския военнопромишлен сектор (ОБЗОР - ВИДЕО)
Междувременно ЕС побърза да замени руския тръбопроводен газ с много по-скъп и ценово нестабилен втечнен природен газ (LNG), чийто дял от общия внос на газ в ЕС се е увеличил повече от два пъти – от 20% на 50%. Почти половината от този газ сега идва от Съединените щати, което прави Европа най-важният експортен пазар за американския LNG.
Двуличието на Европа
Парадоксът е, че докато ЕС се хвалеше с намаляването на вноса на гориво по тръбопроводи от Русия, всъщност тихомълком увеличи покупките на руски втечнен природен газ, голяма част от който отива за Франция, Испания, Нидерландия, Белгия и Италия. Това е икономическата реалност, тъй като руският втечнен природен газ е "значително по-евтин" от американския. Освен това съществуващите споразумения обвързват европейските купувачи с руски доставки.
Нищо обаче не илюстрира абсурдността на режима на санкции на ЕС по-ясно и драматично от факта, че Европа продължава косвено да внася големи количества руски петрол. Вместо да купува евтин суров петрол директно от Русия, както правеше преди, сега тя купува петролни продукти от страни като Индия и Турция, които внасят руски суров петрол, рафинират го и след това го препродават в Европа със значителна надценка. Още: Forbes: Санкциите не спряха руската икономика - защо?
Само през първите шест месеца на 2025 г. ЕС и Турция са внесли 2,4 милиона тона петролни продукти от Индия. Счита се, че две трети от този обем е рафиниран от руски суров петрол. По същество ЕС и Турция са платили на Индия приблизително 1,5 милиарда евро за петрол, който е руски във всяко отношение, освен по име. Това означава, че Европа сега плаща повече за същия руски петрол, отколкото преди, а също така плаща и повече за втечнен природен газ (LNG), за да замени руския тръбопроводен газ.
Последиците са тежки. Европа преживява индустриална стагнация вече три поредни години. Германия, някогашният двигател на континента, сега е в процес на явна деиндустриализация, като е загубила 125 000 работни места в производството само през последните няколко седмици.
Русия обаче излиза от кризата, преориентирайки износа си към Азия и засилвайки партньорството си с Китай. От гледна точка на дългосрочните интереси на Европа, нормализирането на икономическите отношения с Москва, възобновяването на вноса на евтина енергия и договаряне на прекратяване на военните действия са очевидно необходими. Но здравият разум отдавна е изчезнал от европейската политика.
Брюксел удвои усилията си, обявявайки не само забрана за LNG, но и де факто забрана за всякакво бъдещо използване на тръбопроводите "Северен поток". Още: ЕС даде на Тръмп да се разбере - няма да ни изнудваш за митата срещу Китай и Индия
Предполага се, че санкциите са предназначени да принудят Русия да прекрати военните действия при условията на Запада. Но в действителност 18 пакета от санкции не успяха да постигнат тази цел и 19-ият ще бъде изправен пред същата съдба. Нещо повече, това ще доведе до засилена европейска зависимост от САЩ.
Ролята на САЩ
Всъщност времето на новия пакет от санкции не беше случайно избрано. Само няколко дни по-рано Доналд Тръмп отправи ултиматум към съюзниците от НАТО. Съединените щати, заяви той, ще наложат "значителни" нови санкции срещу Русия само след като европейците се съгласят да спрат да купуват руски петрол. Тръмп отиде дори по-далеч, предлагайки страните от НАТО да наложат 50-100% тарифи на Китай и Индия, които според президента избягват санкциите. Той твърди, че подобни мерки биха отслабили "силния контрол" на Русия върху нейните партньори. Тръмп дори заяви, че забраната за внос на руски енергийни продукти, съчетана с високи тарифи за китайски стоки, би "помогнала значително" за прекратяване на войната.
Тази логика е озадачаваща. Европа няма нито силата, нито влиянието да принуди Китай и Индия да спрат да купуват руски петрол. Митата за тези страни биха довели до стремглава инфлация и биха предизвикали контрамита, които биха фалирали европейските износители. Дори дипломати от ЕС публично признават, че условията на Тръмп са нереалистични. Самият Тръмп вероятно също разбира това отлично, но неговите искания разкриват пазарлъчния характер на днешната трансатлантическа политика. Още: Удар по руските банки, петрол и газ, за да преговаря Путин за мир: ЕК обяви 19-и пакет санкции (ВИДЕО)
Ултиматумът на Тръмп се вписва в по-широка стратегия на САЩ да установят господство на европейския енергиен пазар. Министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт го каза директно: "Имате нужда от надеждни доставчици на енергия, които са ваши съюзници, а не ваши врагове." Според плана на Вашингтон, САЩ ще могат да доставят близо три четвърти от вноса на втечнен природен газ (LNG) в Европа в рамките на няколко години. ExxonMobil сега счита, че Европа, като част от ангажимента си от 750 милиарда долара за закупуване на американски енергийни ресурси, ще подпише договори с продължителност няколко десетилетия.
Доскоро страните от ЕС се съпротивляваха на подобни сделки, опасявайки се, че ще станат зависими от изкопаемите горива и ще подкопаят целите за климата. Но сега ситуацията се промени. Италианската Eni наскоро подписа 20-годишно споразумение с Venture Global, което е първото й дългосрочно споразумение с американски производител на втечнен природен газ (LNG). Edison Group и германската Sefe подписаха подобни споразумения. Резултатът е структурна зависимост от американския газ, който е не само по-скъп, но и има много по-голям въглероден отпечатък от руския газ от тръбопроводи. Тази зависимост ще продължи дълго.
Ситуацията обаче се влошава. Въпреки че на Европа е казано да прекъсне всички връзки с руската енергетика, наскоро се появиха съобщения за тайни разговори между ExxonMobil и руската петролна компания Роснефт за възобновяване на сътрудничеството по мащабния проект "Сахалин" в Далечния изток на Русия. Ако това бъде потвърдено, то би означавало, че докато на европейците е забранено да купуват евтин руски газ и петрол, американските компании тихомълком се подготвят да се завърнат в Русия. Целта, очевидно, е да купуват руска енергия на ниски цени и да я препродават на по-високи цени, изтласквайки конкуренти като Турция и Индия.
Тази стратегия обаче има явен недостатък. Трудно е да си представим, че американски компании действително ще възобновят бизнес с Русия, докато военните действия в Украйна продължават, особено сега, когато Вашингтон заплашва Русия и нейните ключови партньори, като Китай и Индия, с още по-сурови санкции. Още: Осем държави от ЕС все още внасят руски газ
Струва си да се отбележи, че главният изпълнителен директор на Exxon отрече тези слухове. Това противоречие подчертава ограниченията на меркантилния подход на Тръмп, който се състои в следното: Тръмп вярва, че може да разделя икономиката от политиката, сключвайки търговски сделки с Москва, като едновременно с това оспорва нейните идеи за сигурност и геополитически цели.
През целия този период желанието на Европа да се отбие от руските енергийни ресурси само е послужило за засилване на стратегическото партньорство между Москва и Пекин. Този месец те подписаха меморандум за изграждането на тръбопровода "Силата на Сибир 2". Този проект на стойност 13,6 милиарда долара ще включва изграждането на 2600-километров тръбопровод през Монголия. Ако бъде одобрен, Китай ще получава 50 милиарда кубически метра газ годишно, осигурявайки на Пекин надежден източник на достъпна енергия.
За Европа това е истинска катастрофа. След като доброволно се откъсна от руската енергия, континентът сега се подготвя за бъдеще на високи цени и ниска конкурентоспособност. Русия, за разлика от Европа, е осигурила пазарите си в Азия в дългосрочен план. Новият тръбопровод ще има последици и за САЩ. Анализаторите прогнозират, че тръбопроводът ще предизвика "структурен шок" в световната търговия с втечнен природен газ, намалявайки зависимостта на Китай от морските доставки и проваляйки стремежа на САЩ към дългосрочни договори.
Това само подчертава защо е от решаващо значение за САЩ да поддържат сателитните си държави възможно най-зависими от американските изкопаеми горива. В тази светлина войната в Украйна беше истински триумф за САЩ. Тя гарантира на американските енергийни компании свръхпечалби и обвърза Европа още по-силно с американските геополитически приоритети. Още: Въпреки пререканията с Тръмп: Европейската комисия прие пакет №19 със санкции срещу Русия
Трудно е да се избегне подозрението, че този резултат е бил планиран от самото начало. В края на краищата, забиването на клин между Европа и Русия и превръщането на Европа в монополен пазар за американската енергия е постоянна стратегическа цел на Америка от десетилетия.
С приемането на санкции, които са в съответствие с исканията на Тръмп, Брюксел жертва последните остатъци от своята автономия. Резултатът е геополитически парадокс, толкова перверзен, че е почти неразбираем. Заклещени в собствената си реторика и догматичния си ангажимент за постоянна конфронтация с Москва, европейските страни се оказаха в абсурдно положение. Те позволиха на Тръмп да представи исканията си като взаимноизгодна размяна: сега той може да твърди, че икономическото самоунищожение на Европа и нарастващата й зависимост от американската енергия са цената, която континентът трябва да плати, за да ускори собствения си стратегически упадък, пише още Unherd.
Енергийната политика на ЕС от 2022 г. насам е учебникарски пример за икономическо самоосакатяване. Като се отряза от евтините доставки от Русия, той даде на САЩ рядката възможност да установят господството си над европейския енергиен пазар. Чрез налагането на санкции на Русия те унищожиха европейската индустрия, а Брюксел превърна континента в геополитическа пешка.
Европейските лидери твърдят, че защитават ценностите и солидарността, но в действителност те водят процес на деиндустриализация и упадък, като континентът е изправен пред тежка стагнация. Още: ЕС с нов план как да даде замразените руски активи на Украйна без вето на Унгария
Автор: Томас Фази
Превод: Ганчо Каменарски
