В руски плен днес има около 20 000 украинци, сред които – по данни на правозащитниците – над 2000 жени. "Всичко може да се издържи, но раздялата с децата е истински ужас. Заради тях се държиш", разказва пред ДВ Юлия Дворниченко, прекарала година и половина в затворите на т.нар. Донецка народна република, без нито веднъж да ѝ разрешат да се види със синовете си.
Дворниченко казва, че в затворите в Донецк е имало много жени, оставили малки деца у дома си. Те, както и Юлия, били обвинени в „шпионаж“. Били подложени на изтезания, за да направят признания. „И при мъжете, и при жените се прилагаха едни и същи методи – удари с ток. Събличаха ме до голо, биеха ме, поливаха ме с вода“, споделя жената.
Руска окупация и арест пред очите на сина
Още: Русия удължава забраната за износ на горива с още два месеца
Юлия е от град Чистяково, в Донецка област. Съпругът ѝ починал през 2014 година и тя започнала работа като шофьорка, за да изхранва децата си – превозвала украинци от окупирания град Чистяково към контролираните от Украйна територии и обратно. През 2021 година пропускателните пунктове между окупираните от Русия територии и Украйна обаче прекратили работа и Юлия повече не е напускала града.
Веднъж през нощта в дома ѝ дошли представители на т.нар. „Министерство на държавната сигурност на ДНР“. Задържали жената, обвинявайки я в „шпионаж“. Деветгодишният ѝ син Марк спял, а 17-годишният Данил станал свидетел на обиските и на ареста на майка си. „Тези, които ме арестуваха, получиха за това премия от 500 000 рубли – толкова се даваха за залавянето на украински „шпионин“, спомня си Юлия. Децата ѝ трябвало да живеят сами, по-големият да се грижи за по-малкия, тъй като окупаторите забранили на съседите да ги посещават и да им носят храна.
Шантаж и несгоди
През пролетта на 2021 година Юлия била в печално известния следствен затвор „Изолация“ в Донецк. На жената и до днес ѝ е трудно да говори за мъченията и разпитите от онова време. Освен физическото насилие ѝ оказвали и силен психологически натиск – заплашвали я, че ще изпратят децата ѝ в дом за сираци. „Тогава казах, че ще подпиша всичко, което трябва, само децата да не стигат до там. Съгласих се, че съм „украинска шпионка“, признава тя.
Още: Под заплаха ли е Европа: Русия разположи първите си ракети "Орешник" в Беларус
Децата на Юлия били взети временно от нейна приятелка, а Юлия зачакала решението на съда. Когато започнала войната на Русия срещу Украйна, тревогите за децата ѝ се засилили, а положението ѝ в затвора (както и на другите пленници) се влошавало все повече. Забранявали на задържаните украинки да използват нещата, които им носели роднините, а на разпитите се опитвали да ги пречупят морално. „Казваха ни, че Украйна вече я няма. Заявиха направо, че няма да има и размяна на пленници“, спомня си Юлия.
Все пак през октомври 2022 година се стигнало до размяна, Юлия и още две жени били освободени и след дълъг път през окупирания Крим стигнали до контролирана от Украйна територия. Юлия се вълнувала най-много от това как да се свърже с децата си и да си ги върне.
"Толкова много плаках. Русия ми открадна част от живота."
През това време по-малкият син на Юлия още бил в Донбас под опеката на нейната приятелка, а навършилият пълнолетие Данил живеел с роднини, които го отвели в Русия. Там разбрал за освобождението на майка си и започнал да търси начини да ѝ помогне, за да се прибере брат му в Украйна – в крайна сметка самият той заминал да вземе Марк от окупираните територии и го откарал в Украйна. Двамата най-накрая за първи път видели майка си през декември 2022 година в Киев. „Толкова бяха пораснали. Плаках много, че съм загубила това време от моя живот. Русия ми го открадна – открадна детството на децата ми, а на мен ми открадна възможността да се грижа за тях“, споделя пред ДВ жената.
Още: Командирът на руските доброволци, биещи се за Украйна, е убит
Сега семейството живее в Киевска област. 14-годишният Марк ходи на училище, а 21-годишният Данил вече работи. Юлия също работи – като манюкиристка, а през останалото време се стреми да разпространява информация за престъпленията на Русия срещу цивилни граждани, разказвайки за преживения плен. „Моята мисия е да не мълча и да говоря за всичко страшно, което прави Русия“, обяснява Юлия.
Борбата за освобождаването на пленени жени продължава
Заедно с други украинки, които са се върнали от руски плен, Юлия Дворниченко е създала обществената организация „Хайде, сестри!“. Тяхната цел е не само да споделят своя горчив опит, но и да се борят за спасяването на други пленени украинки. От организацията казват, че по данни на правозащитниците в момента от 20-те хиляди цивилни украински граждани, които се намират в руски плен, над 2000 са жени.
През 2025 година организацията е успяла да върне три жени от плен – също обвинени в „шпионаж“. И те като Юлия в крайна сметка успели да видят децата си след дълга раздяла. „Не бях виждала децата шест години. Много е тежко да не знаеш какво става с тях“, споделя Светлана, една от освободените. Другата определя като най-важно отношението на околните. „Струва ми се, че ни чакаше цяла Украйна. Хората излязоха на улиците и ни посрещаха със знамена. Беше много трогателно“.
Организацията „Хайде, сестри!“ помага на жените да възстановят документите си за самоличност, да си намерят работа и жилище. Междувременно е установена самоличността на над 40 цивилни украинки, които са в плен в окупираните територии или в колонии в Русия. Някои вече са получили присъди за лишаване от свобода за десетки години. „Най-страшното за много жени, които имат малки деца, е дългогодишната раздяла. Това е ужас, за който в света от 21 век не трябва да има място“, посочва пред ДВ ръководителката на организацията Людмила Гусейнова.
