Европейската комисия и Съветът на ЕС, чийто ротационен председател в момента е Кипър, призоваха за пълно възстановяване на свободата на корабоплаване през Ормузкия проток - морския маршрут, през който преминават около 20% от световните доставки на петрол и втечнен газ, а също ключови храни, торове, лекарства и др. Проливът продължава да е ефективно затворен от Иран заради проведените американски и израелски удари, а САЩ на практика налагат двойна блокада, защото не позволяват корабоплаване от и до иранските пристанища.
Твърди се, че президентът Доналд Тръмп обмисля това блокиране да бъде дългосрочно.
Още: Зрелищен автогол: Как Тръмп помогна на Китай да удвои износа на слънчеви панели
Фон дер Лайен и Кипър: Да се спазва примирието, Иран да не се сдобива с ядрено оръжие
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и кипърското председателство на Съвета на ЕС отправиха призива по време на дебати в рамките на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург на 29 април, посветени на кризата в Близкия изток и последиците от нея за цените на енергоносителите и горивата, както и за наличността на изкуствени торове.
Фон дер Лайен и кипърският заместник-министър по европейските въпроси Марилена Рауна призоваха също за спазване на прекратяването на огъня между САЩ и Иран, влязло в сила на 9 април, предаде БТА. Първоначално то трябваше да действа две седмици, а впоследствие Тръмп практически го удължи за неопределено време, докато се водят преговори.
Още: За първи път от два месеца: Пълен с втечнен газ танкер премина през Ормузкия проток
Иран не трябва да се сдобива с ядрено оръжие и да развива програма за балистични ракети, подчерта в същото време председателят на ЕК.
Представителката на Кипърското председателство, от своя страна, спомена и конфликта в Ливан между Израел и проиранската шиитска групировка "Хизбула" като пряка последица от кризата в Близкия изток. Тя призова за пълно спазване на споразумението за прекратяване на огъня в Ливан и зачитане на сувернитета и териториалната цялост на страната.
Снимка: Getty Images
Още: Тръмп: Иран ни се моли да отворим Ормузкия проток
Енергийната криза: изкопаемите горива водят до зависимост
Акцент в изказванията на Фон дер Лайен и Рауна бяха последиците от кризата в Близкия изток за цените на енергийните ресурси, а оттам и за европейската икономика.
Това е втората енергийна криза за последните четири години - след тази в началото на войната на Русия в Украйна през 2022 г., припомни Фон дер Лайен. Тя отбеляза, че сега ЕС плаща с милиарди евро повече за същите обеми енергоносители – нещо, което показва ясно, че зависимостта от изкопаемите горива води до уязвимост и че трябва да бъде преодоляна.
Фон дер Лайен изброи редица мерки, предприети от ЕК в тази насока, като наблегна на важното значение на координацията между държавите членки, например за да не се конкурират като купувачи на природен газ.
Зависимостта на ЕС от изкопаеми горива трябва да бъде намалена в полза на възобновяемите енергийни източници и ядрената енергия, призова председателят на Европейската комисия, която е сред най-големите застъпници на т.нар. Зелена сделка. Тя посочи като положителен пример Швеция, която потребява евтин ток, тъй като си набавя почти цялата необходима електроенергия от възобновяеми източници и атомни електроцентрали.
Войната в Близкия изток не е нещо абстрактно, а е в непосредствена близост до нас, предупреди представителката на Кипърското председателство. Тя подчерта, че в резултат Европейският съюз трябва да бъде единен пред тази заплаха.
Няма лесно решение, призна Рауна, но добави, че стратегическата автономия на ЕС е тясно свързана с енергийната сигурност. Затова са необходими редица мерки както в непосредствен план - в отговор на високите цени на енергията, така и дългосрочни - като намаляване на зависимостта от вноса на изкопаеми горива и на изкуствени торове.
