Множество немскоезични издания пишат днес, че България е получила зелена светлина от Брюксел за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 година. Но за някаква национална гордост от постигнатия успех и дума не може да става, посочва „Ди Цайт“: „Пред прага на еврозоната стои едно разединено общество, защото еврото поляризира. Страната е разделена на привърженици и противници на еврото", е цитирана да казва пред изданието Геновева Петрова от Института за изследване на общественото мнение "Алфа Рисърч".
За добре образованото градско население, което прекарва почивките си в съседна Гърция и изпраща децата си да учат в Западна Европа, пътят към еврото е нещо естествено. Но смяната на валутата плаши възрастните хора и хората от селските райони, особено тези, които са с ниски доходи и не могат да си позволят някои основни хранителни продукти. Сега те се опасяват, че с въвеждането на еврото животът ще поскъпне, отбелязва изданието.
Още: Арман Бабикян за еврото: Самохвалецът Борисов се похвали, Пеевски не може без Костадинов (ВИДЕО)
"Левът и сега не е независима валута"
В ежедневието на хората обаче почти нищо няма се промени, пише по същия повод „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ). Изглежда до тях не е достигнало важното послание, че тъй като и сега левът е обвързан с еврото, а преди това с германската марка, малко неща могат да се променят след въвеждането на общата европейска валута. Що се отнася до опасенията, че това е загуба на независимост, и досега българският лев не беше истински независим и не можеше да бъде, например, девалвиран. България отдавна няма независимост по въпросите, свързани с валутата си, пише авторът на публикацията Михаел Мартенс.
Снимка: iStock
Под заглавие „Игра с еврото“ той се спира подробно и на ролята на президента Румен Радев, който според Мартенс е заел позиция между популизма, национализма и благосклонния тон спрямо Русия. „Радев реши да използва настроенията срещу еврото за политически планове след края на изтичащия си мандат като президент. Той изглежда е наясно с безнадеждността на начинанието си (поискания референдум за еврото - б.ред.) и дори пренебрегна юридическите аргументи на хора от своето обкръжение. Важното явно е било да изпрати политическо послание към населението и да се представи като грижовен баща на българите“, пише още Михаел Мартенс във ФАЦ.
Проруски протести
Положителното решение за България е помрачено от политическите протести в страната, организирани от националистически и проруски партии в България, отбелязва германският „Ханделсблат“. Сред противниците на еврото изданието нарежда и президента Румен Радев, предложил референдум по темата, който обаче беше отхвърлен от проевропейското мнозинство в парламента, припомня вестникът.
От единната валута се очаква да бъде своеобразен ускорител на европейското единство, макар подобен ефект да не беше наблюдаван в последно време, отбелязва на своя ред швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ). В публикация под заглавие „Само слаби страни все още искат еврото“ изданието посочва, че последните присъединили се към еврозоната са били страни „лека категория“ – като Литва през 2015 година и Хърватия през 2023 година. Следващата членка на еврозоната - България - е от същата категория, посочва изданието и я нарича „икономическо джудже“. Добавя се, че България има най-ниската в целия ЕС производителност на глава от населението - 64 процента от средната за страните от Общността.
Снимка: iStock
Корупция, независимост на съда, пране на пари и други проблеми
Докато Европейската комисия (ЕК) приема за напълно изпълнени условията за прием на еврото, ЕЦБ изразява някои резерви, но не е против присъединяването на България към еврозоната, става ясно от друга публикация по темата във ФАЦ. В доклада на централната банка се посочва, че България все още е изправена пред "предизвикателства" по отношение на "качеството" на институциите и вземането на политически решения. Като примери ЕЦБ посочва корупцията, ефективността на публична администрация, данъчния морал на гражданите и независимостта на съдебната система.
Още един проблем назовава „Ханделсблат“ - прането на пари. В тази връзка изданието припомня, че България остава в списъка на страните, поставени "под наблюдение" от Специалната група за финансови действия FATF (независим междуправителствен орган, който разработва политики за защита на глобалната финансова система срещу прането на пари - б.ред.).
Решението на практика е взето
Окончателното решение за разширяването на еврозоната ще бъде взето от финансовите министри на ЕС през юли. Преди това ще бъдат проведени консултации с Еврогрупата и с държавните и правителствени ръководители на ЕС, а ЕЦБ и Европейският парламент (ЕП) също трябва да дадат своите становища. Въпреки това препоръката на Комисията на практика предрешава този въпрос, отбелязва в заключение ФАЦ.
