Владимир Путин на „тайна среща“ е поставил задачата да се постигне „разпад на НАТО и ЕС отвътре“ до края на 2026 г. Това твърди The New York Times, позовавайки се на неназовани официални лица, запознати със ситуацията. Според изданието, Москва разчита да използва политическите и социалните противоречия в западните страни, като едновременно с това засилва натиска върху държавите, които се стремят към по-тесни отношения с ЕС.
Още: Таен влак и фалшиви офиси: нови разкрития как Русия крие Путин (ВИДЕО)
Една от ключовите цели на руската кампания остава Молдова, пише NYT. За да окаже натиск върху Кишинев, Москва използва кибератаки и дезинформация, подкупване на избиратели, финансиране на проруски активисти и свещеници, както и подготовка на групи, способни да организират безредици. По-конкретно, инструктори, свързани с руското военно разузнаване (бившето ГРУ), са организирали тренировъчни лагери в Босна и Херцеговина, Сърбия и Русия, посочва вестникът, позовавайки се на молдовски правоохранителни органи и източници в западните разузнавателни служби. Участниците са били обучавани как да боравят с оръжие, как да изработват запалителни устройства и как да използват дронове, подчертава изданието, чиито журналисти са разговаряли с участници в руската кампания, проучили са хиляди документи, свързани с руските опити за намеса в изборите, както и са съпоставили получената информация с материали от съдебни дела и публикации в молдовските медии.
Още: Путин може да унищожи Украйна, но не може да я покори: Носителят на Нобелова награда Дмитрий Муратов
Освен това, руските ракети и дронове тази година нанасяха удари по обекти от енергийната инфраструктура на Украйна, от които зависи електро- и водоснабдяването на Молдова, отбелязва изданието. The New York Times подчертава, че Путин все още се надява да превземе южната част на Украйна, за да създаде сухоземен коридор, свързващ Русия с Молдова. В йерархията на приоритетите на Кремъл на първо място стои завладяването на Украйна, а на второ – установяването на контрол над Молдова, пише вестникът, позовавайки се на източници в западните разузнавателни служби.
The New York Times отбелязва също, че с подкрепата на Москва в Молдова е била създадена мрежа от десетки хиляди активисти, които чрез Telegram са получавали плащания за участие в протести и агитация срещу президента Мая Санду и курса на страната към присъединяване към ЕС. Вероятно става дума за структурите на молдовския олигарх Илан Шор, който се намира в Русия. За ролята му в руските операции за влияние в Молдова по-рано съобщаваха Reuters, BBC и Euractiv.
Още: Германия мисли да атакува Русия, за да я спре, когато тя се готви да изстрелва дронове
Въпреки това руската кампания не успя да постигне основната си политическа цел — на парламентарните избори през 2025 г. партията на Мая Санду запази властта. Вестникът отбелязва обаче, че въпреки това Кремъл не е преустановил опитите си за намеса във вътрешните работи на Молдова.
