Пропиляното десетилетие

Много приказки се изговориха за кризата в Европа. Много от казаното обаче е само празен неонационалистически брътвеж. Положението е сериозно и Европа може да се срине, като изцяло изгуби значението си.

Това пише бившият германски външен министър Ханс Дитрих Геншер на страниците на "Ханделсблат".

Европа преживява тежка криза. Финансова криза? До, но не само. Европейската идея е в устата на всички. Европа може да загуби глобалното си значение като следствие на това говорене. Това, което чуваме, буди основателното съмнение дали старата поговорка, че говоренето е сребро, а мълчанието - злато, все още е валидна. Не всяко говорене е сребро, голяма част е брътвеж, при това неонационалистически брътвеж.

Други пък казват, че еврото не обединява Европа, а я разделя. Дали наистина еврото разделя Европа или това са неправилните политически решения във валутния съюз и в отделни страни-членки на еврозоната? Шансът за обединението на Европа през 1990 година създаде допълнителен исторически импулс. А приобщаването към глобализацията превърна този импулс в историческа необходимост. Всичко това сега е заложено на карта. На карта е заложено и това дали всички ние още стоим зад решението на свободните европейци след Втората световна война: никога вече един срещу друг, винаги заедно!

Кризата не е породена от еврото, а от факта, че след въвеждането на общия вътрешен пазар и общата валута, "домът" Европа не беше "достроен" в посока към обща икономическа и финансова политика. Тъкмо напротив, договореното не се спазваше, построеното беше отчасти "съборено". Когато например Германия наруши трипроцентовата горна граница на дълговете, или пък когато ЕК се отказа от правото си да проверява данните на страните-членки на валутния съюз. Първото десетилетие на 21-и век ще влезе в историята като "пропиляно". И отговорността за това носят всички, включително и Германия.

Нямаме право да сочим другите с пръст

Ние, германците трябва да си припомним, че към новата култура на съвместно съжителство в Европа спада и прозрението, че силните и големите нямат повече права, а носят по-голяма отговорност. Не бива да подценяваме усилията на другите страни. Това се отнася и за новото правителство в Атина и не на последно място - за новия премиер на Гърция. Затова подобава да изчакаме доклада на "Тройката", вместо да предвиждаме резултатите от него. Решаването на финансовите въпроси ще бъде достатъчно трудно. Но бива ли заради това да ограничаваме парламентарните права? Не.

Вижте всички последни новини от Actualno.com