Счетоводителите в Кремъл се изправиха пред проблем: руският държавен бюджет, някога двигател на впечатляващ растеж, днес свети в червено. Русия бе решила, че военното производство трябва да бъде движещата сила на икономиката – стратегия, достойна за аплодисменти от плановиците на Йосиф Сталин, но логично оказала се твърде тежка за бюджета. Петролната държава трябваше да бъде трансформирана във военна икономика, за да се демонстрира устойчивостта на Москва пред Запада. Днес обаче хазната се изпразва. Въпреки това в руската действителност ентусиазмът си остава задължителен - в Руската федерация несъгласието е много по-опасно от фалита. Това пише колумнистът Александър Коляндър за The Spectator.
Какво показват цифрите
Математиката е безмилостна. Бюджетният дефицит на Русия през юни нарасна до 3,7 трилиона рубли (около 46 милиарда долара) - опасно близо до лимита, определен за тази година.
Още: МВФ със стряскаща прогноза за руската икономика и военната машина на Путин
Като процент от БВП, дефицитът заплашва да надхвърли тавана от 1,7%, което накара председателя на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко да поиска "строги икономии".
Коренът на паричната криза в Москва се крие в прекомерния оптимизъм. През септември 2024 г. официални лица уверено прогнозираха дефицит от само 0,5% от БВП през 2025 г., разчитайки на суровия петрол Brent на цена от 66 долара за барел, стабилен растеж от 2,6% и удобно слаба рубла от 100 за долар. Вместо това, те бяха принудени да наблюдават как прогнозите им стремително се сриват. През първата половина на 2025 г. приходите от петрол и газ, които представляват повече от една четвърт от всички бюджетни приходи, са спаднали със 17% в сравнение с миналата година и са с 25% под очакванията на правителството.
Пазарната консенсусна прогноза за цените на суровия петрол Brent през следващата година е между 55 и 65 долара за барел, което е под предишните оценки.
Междувременно, неочаквано силната рубла означава по-малко рубли за всеки изнесен барел - парадоксът на една прекалено успешна валута.
Още: Големи руски банки са поискали да бъдат спасени от държавата
По-широката икономическа картина е не по-малко мрачна. Растежът на БВП се е забавил от 4,3% през 2024 г. до 1,4% през първото тримесечие на тази година, а Централната банка сега прогнозира растеж под 1,5% през 2025 г. Това е порочен кръг - по-бавният растеж означава по-ниски приходи от ДДС и данък върху доходите.
По-бавният растеж означава и по-нисък номинален БВП, а с нарастващия всеки месец бюджетен дефицит, таванът от 1,7% може да бъде превишен.
Как ще лавират путинските счетоводители
Счетоводителите на Путин са изправени пред труден избор. Господарят на Кремъл обеща да не повишава данъците, изключи значителна девалвация на рублата (която би причинила инфлация и по-високи разходи) и фиксира разходите за отбрана, сигурност и социални услуги. При това положение ще е изключително трудно да се лавира - ако се извади от уравнението само едно грешно парченце, цялата структура ще се срути.
Още: За половин година: Русия отчита бюджетен дефицит, колкото очакваше за цялата 2025 г.
Разходите за отбрана са около 172 милиарда долара, или 7,7% от БВП, и вероятността те да бъдат съкратени е малка.
Запасите от съветско оръжие, които първоначално подхранваха войната в Украйна, са на изчерпване, което изисква скъпоструващо превъоръжаване.
Финансовата тежест ще бъде прехвърлена на бизнеса и гражданите
Очевидно с ограничените си ресурси правителството ще прехвърли финансовата тежест върху бизнеса и гражданите. Бизнесът е заплашен от загуба на субсидии и увеличени разходи за сигурност и социални програми – това няма да стимулира нито инвестициите, нито иновациите.
Още: Путин докара руската икономика до ръба на пропастта: 2 години тя се държеше на стероиди и прегря
Гражданите, от своя страна, вероятно ще се сблъскат с увеличени такси за регистрация на превозни средства, акцизи върху ежедневните удоволствия и глоби.
Това е икономията по руски: сурова, но представена като патриотичен дълг.
Фискалните трикове на режима само подчертават дълбоката уязвимост. През 2022 г., когато санкциите започнаха да се усещат, руските компании и граждани се редяха на опашка за правителствена подкрепа и получаваха щедра помощ в замяна на лоялност. Сега на тях ще бъде прехвърлено бремето.
Крехкият баланс е заплашен от два външни фактора. Ако президентът Доналд Тръмп изпълни заплахата си да ограничи доставките на руски петрол или ако Брюксел затегне технологичните санкции, фискалната гимнастика на Москва може окончателно да рухне.
Досега Кремъл успешно финансираше войната без сериозни протести, но пространството му за маневриране се свива. Очертава се бъдеще, в което дори автократите ще разберат, че не могат да се съпротивляват на законите на аритметиката за неопределено време.
