През есента на 2022 г. 42-годишният Александър е мобилизиран и изпратен на фронта във войната в Украйна, за да се бие за болните имперски амбиции на руския диктатор Владимир Путин. Неговото подразделение е изпращано в предната част на фронтовата линия за пушечно месо от командири, използващи блокиращи отряди, които са стреляли в случай на отстъпление. През август 2023 г. Александър успява да дезертира и да напусне Русия, но все още е преследван от кошмари и тревога за бъдещето си.
Александър (фамилията му е известна на Север.Реалии /руско звено на Радио Свободна Европа/ - всичко, което е казал, е проверено не само от журналисти, но и от експерти от сдружението "Сбогом на оръжията", които признават историята му за истинска, а него като несъучастник във военни престъпления) казва, че се е бил достатъчно преди 20 години, по време на Втората чеченска война и не е планирал да воюва с Украйна, бил е сигурен, че няма да го вземат по здравословни причини. Но нещата се развиват по различен начин.
Началото
"Когато всичко започна, бях строителен работник в Чукотка. Трябваше да изхранвам семейството си – намерих сезонна работа там, тежка, но ми харесваше, а и плащаха добре. Веднага се настроих негативно към войната: знаех до каква степен нашата армия е "обичана". След това писах в публични групи във ВКонтакте да не се очаква краят на войната да е близо, и че всички ще видят колко много ранени и убити ще има. Преживях Втората чеченска война, така че разбирах какво ще се случи. През есента се върнах у дома в Самарска област. Минаха две седмици – и започна мобилизацията. Донесоха ми призовката на място в работата, в завода. Но не се страхувах, защото колегите ми, които получиха призовки, бяха върнати по здравословни причини", спомня си Александър.
Още: Зеленски с прогноза кога Русия може да атакува НАТО
Непробудно пиянство
Александър се надявал, че здравословните му проблеми ще го спасят от служба: различни и тежки травми, получени по време на Чеченската война, а и през годините са се появили още много. Но на сборния пункт отказват да се подложи на медицински преглед, уверявайки го, че той ще се проведе във военното поделение.
"Закараха ни в градското селище Рощински близо до Самара. Пристигнахме през нощта. Наистина имаше "медицински преглед" – един парамедик, след което поискаха да подпишем, че нямаме здравословни оплаквания. Отказах, но все пак започнаха да ни регистрират. Никой не се интересуваше от специалността – щатният график за обучение просто трябваше да се попълни с хора. Нямаше обучение като такова. Представете си възрастни мъже, откъснали се от семействата си – за тях това е като да отидат на лагер: постоянно пиянство".
Само трупове
Много хора загинаха от рани от осколки в резултат на атаки с дронове, казва Александър.
"Хората бяха разкъсани – някой беше улучен в главата, друг остана без око. Тръгнахме на взводове да евакуираме завода близо до Белогоровка, който се опитваха да превземат. Само трупове, кратери", разказва още Александър.
Според него е имало много ожесточени боеве за малък участък от пътя, батальонът "Щурм Z" (диверсионно-щурмови части на руската армия, формирани предимно от затворници), постоянно навлизащи в позициите, не са се задържали там повече от пет минути. Най-малко късмет са имали онези, които са се озовавали в предната част на фронтовата линия.
"Имаше един командир на батальон, наричаха го "Белия". Той погуби "своите момчета" по време на щурма на местната филтрационна станция и накрая стигна до нашите. Те евакуираха ранените, а той искаше да ги изпрати на щурм. Първия път успя – момчетата още не знаеха какво става. Втория път им стреляше в краката с картечница. Имах връзка с първата линия и го чух да говори, или по-скоро просто да крещи – неадекватен човек. Не позволяваха да се бомбардира станцията за филтриране на вода, да се атакува с танкове или нещо тежко, защото според слуховете Белия или е имал инвестиции в нея, или му е била обещана и заради това той нареждаше постоянни нападения", свидетелства още мъжът.
Още: За първи път в Русия ще съдят военен за „доброволно предаване“ в плен на Украйна
Наказателен батальон
Александър разказва още, че е имало и наказателен батальон, наречен "Буря": "Това бяха смъртници. Можеше да попаднеш там за всичко - неподчинение, пиене, неизпълнение на заповед". Веднъж не достигали петима души, за да се попълни бройката и в него попада мъж, който никога не е употребявал алкохол, но бил накаран от началника си да подпише молба за уволнение. По-късно той е изпратен в кома в болница в Санкт Петербург, половината му лице е било пластмасово.
"Към мобилизираните се отнасяха като към роби. Когато батальонът ни пристигна, веднага изпратиха една рота в "Буря" и при първия щурм от 110 души останаха 37", споделя още Александър.
Още: Руска медия изчисли колко войници на Путин са дезертирали за над три години война
Обикновена дупка, а под клоните - трупове
След като Александър е зачислен в 85-а отделна мотострелкова бригада на 83-а десантно-щурмова бригада, за 5 дни от батальона от 496 души остават около 120. 30 души, вкл. и Александър, отказват да отидат на фронтовата линия. Някои са хвърлени в ями, заплашвани и все пак изпратени в бой: "Тези, които отказват, са карани да подпишат рапорт, че "ще изкупят вината пред родината с кръв".
През 2024 г. военният медик Алексей Жиляев също споделя за такава практика. В крайна сметка Александър е изпратен да измъква ранените - онези от тях, които могат да вървят: "Нямаше никакъв транспорт. Как загива човек - лети касета (касетъчен боеприпас - при удар той се разпръсква за максимални поражения), разкъсва го на парчета, някои се взривяват на мина. Най-честите травми са от осколъчни мини, несъвместими с живота. Раните от куршуми са рядкост. Дори да си в добро убежище, взривната вълна на снаряда смачква черепа ти. Шлемовете изобщо не помагат, тези китайските не защитават. Представете си как палката удря барабана - това се случва в главата, ако до вас падне снаряд. Ако сте в землянка - край. Познавам само един оцелял - без крак, но жив. Някои от тежко ранените имаха рани от куршуми - отиваше екип, приближен до "г.за на императора (бел.ред. - командването) и ги доубиваше. В близост до Клещеевка (южно на няколко километра от Бахмут) имаше ями встрани от пътя. Обикновена дупка, покрита с тента или с клони. А под клоните - трупове. Там изхвърляха загиналите."
Още: "Войната ни действа като наркотик": Защо дезертьори се връщат на фронта? Свидетелски разкази
Чуждестранни отряди
Александър се сблъсква и с друго явление от сталинската епоха - чуждестранните отряди. По думите му най-жестоки са били бойците от чеченското формирование "Ахмат", които буквално са изтласквали хората на предната линия: "Кадировците се отнасяха към руските войници като с животни. Самите те не искат да воюват и изтласкват руснаците на предната линия на фронта... " Освен чуждестранните отряди той става свидетел и на полеви разстрели: "Веднъж, когато отстъпвахме видях "обнулени", т.е. разстреляни. Приближихме се и видяхме къде са входните отверстия на куршумите, хората лежаха по такъв начин, че беше ясно - те просто са били построени в редица и разстреляни."
Просто месо
Сред войници едва 20-30% са вярвали, че украинците трябва да се освободят от руснаците. Някои се опитвали да напуснат фронта чрез хоспитализация, но шансовете им били нулеви. Самите лекари са съветвали войниците уж случайно да стрелят в близост до началника си, за да бъдат обявени за психично болни. "Имаше нормални хора, които разбираха как да се измъкнеш от ситуацията", споделя Александър. През август 2023 г. той прерязва вените си и тогава бива заплашен и показван на останалите "как живеят тези, които се отказват". Изпратен е в изправителна колония, т.нар. "център за повдигане на бойния дух."
Двама братя, които не издържат на стреса, се опитват да се самоубият като взривяват граната, но не преценяват правилно и остават само без пръсти. Александър има повече късмет - в психиатричната болница среща лекар, който го изпраща за домашно лечение, но връщайки се у дома вижда, че документите му са объркани и му е отказано лечение. Тогава той се обръща към правозащитниците от "Хвани гората" и заминава за Армения.
"Както и да е започнала войната Русия - няма кадри, техника, въоръжение. Както и преди офицерите са пили, така пият и сега, както са се гаврили с войниците, така го правят и сега. В командването са животни и сега. Нищо не се е променило - отнасят се към войника като към месо, просто тогава не са "обнулявали" така открито", смята Александър.
Още: Бягат и с такси: Случай с руски военни, недоволни от командването (ВИДЕО)
Около 50 000 дезертьори
"И без това вече съм "морално товар "200" (това е жаргон за убит, умрял), семейството ми остана без подкрепата ми, майка ми е възрастна, аз съм единственият ѝ син. Дъщеря ми е студентка, работи, премина в задочна форма на обучение", казва още Александър.
В момента в Армения има около 400 руски дезертьори, но там са в опасност от следене и наблюдение от страна на руските специални служби. Съдбата им зависи от наличието на задграничен паспорт, но повечето от тях нямат такъв и те не могат да заминат за ЕС и да поискат политическо убежище.
Според разследване на "Важные истории" от началото на войната от руската армия са дезертирали не по-малко от 49 000 души. Това почти съвпада с данните на украинското OSINT- общество Frontelligence Insight, което към декември 2024 г. преброява около 50 554 дезертьора. Според експерти броят им е много по-голям, особено без данни за 2025 година.
Още: Путин се перчи, проблемите му с Украйна растат: Данни кой колко дезертира (ОБЗОР - ВИДЕО)
Снимки: Getty Images
