Според западни разузнавателни източници Русия е започнала нова вълна от атаки срещу европейски оръжейни заводи под прикритието на „правдоподобно отричане“. Кремъл вербува членове на местни престъпни групи, за да саботират производители на отбранителна техника и да тестват решимостта на НАТО. Разузнавателните служители смятат, че атаките изглеждат внимателно изчислени така, че да не достигнат прага за задействане на член 5 от Североатлантическия договор – клаузата за взаимна отбрана на Алианса, пише в свой обширен материал британското издание The Telegraph, цитирайки източници.
Случаят в Естония
Миналата седмица Латвия задържа трима свои граждани по подозрение в умишлен палеж срещу производител на дронове в съседна Естония. На 15 август беше подпалена сграда, принадлежаща на Milrem Robotics – фирма със седалище в Талин, която доставя оръжия на Украйна. Фирмата е един от двамата чуждестранни доставчици на безпилотни наземни превозни средства за въоръжените сили на Киев. Кристен Михал, министър-председателят на Естония, заяви, че разследващите проучват дали става дума за акт на саботаж и дали Русия е била замесена.
Още: Пожар в естонска отбранителна компания: Първият заподозрян е Русия
Пожарът в Milrem се вписва в по-широка тенденция на подозирани или потвърдени актове на саботаж срещу веригите за военни доставки на Украйна на територията на НАТО.
Служител на Алианса допълва: „През последните години Русия ускори кампаниите си за дестабилизация срещу съюзниците чрез кибератаки, опити за убийства и актове на саботаж".
Това, което стана известно като „хибридна война“ на Кремъл, според други представители, има за цел да ескалира напрежението между съюзниците в НАТО и да възпрепятства подкрепата за Украйна.
Още: Изключено е да е човешка грешка: "ЕМКО" с първи думи за взрива край Трявна
Снимка: БГНЕС
Още примери от Чехия и Литва
Откакто диктаторът Владимир Путин нареди пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г., в цяла Европа се наблюдава непрекъснат поток от необясними атаки. Освен случая с подпалването в Естония, по-рано тази година пожар почти унищожи чешки завод, произвеждащ дронове и термовизионна оптика за Украйна. Четирима заподозрени бяха задържани в рамките на разследването за руско участие.
Литва също повдигна обвинения срещу шестима души за опит да подпалят фабрика, доставяща скенери за радиовълни на Киев.
Още: Взривове във военни заводи в България: Руски връзки и най-тежките случаи
Случаят в България: Взривът в "ЕМКО" на Емилиян Гебрев
На 10 август силен взрив разтърси заводът край Трявна, принадлежащ на "EMКO" – един от най-големите частни производители на оръжие в България, който произвежда 155-милиметрови артилерийски боеприпаси за Украйна, отчита The Telegraph след широко известния случай, за който властите у нас, включително вътрешният министър Иван Демерджиев, побързаха да изключат външна намеса. Все още тече разследване.
Първоначалният пожар беше предизвикан от запалване на камион, паркиран в близост до склад.
Още: "На място са всички сили на държавата": МВР отрече външна намеса във взрива в "ЕМКО"
Три дни по-късно подобна експлозия разтърси фабрика за боеприпаси, управлявана от KNDS Ammo Italy в Колеферо, в покрайнините на столицата Рим. В този случай като причина бе посочен все още необяснен пожар, избухнал в цех за преработка на барут.
Италианските и българските власти се опитаха да омаловажат всякакво руско участие в инцидентите. Но както и в случаите в Естония, Италия и България, Русия много рядко оставя доказателства, които биха позволили атаките да бъдат пряко приписани на Москва.
Снимка: БГНЕС
Още: След случая в България: Взрив и пожар в оръжеен завод край Рим (ВИДЕО)
Русия вече използва престъпни банди, за да може да отрича участие в подобни саботажи
В оценка на западните разузнавателни служби, за която съобщава The Telegraph, се обяснява как руската военна разузнавателна служба ГРУ, известна с атаките си на чужда територия чрез висококвалифицирани агенти, оттогава е преминала към използването на престъпни банди.
В интервю за изданието през март миналата година Нормундс Межвиец, директорът на латвийската служба за държавна сигурност, заяви: „По нашия опит не наблюдаваме офицери от ГРУ да пътуват физически до нашата страна. Не, те остават в Русия, където е безопасно. Те не поемат никакви рискове за собствената си оперативна и физическа сигурност".
Още: Взривил се дрон, взрив в оръжеен завод: Кой още мисли, че не сме във война?
Вместо това офицерите от ГРУ поддържат контакти с източници в престъпните банди, които да действат като посредници в целевата страна, като използват приложения за онлайн съобщения, например Telegram. След това тези посредници разпределят задачи на местни лица, които са вербувани и им се заплаща в криптовалута - често дори те не подозират, че работят за Русия.
Кремъл се стреми да посее раздор в НАТО
Скритият характер на атаките, поръчани от Кремъл, се разглежда като умишлен ход за посеяване на раздор сред съюзниците от НАТО.
Източните държави членки като Полша или балтийските държави открито осъждат руската агресия в Европа. Макар латвийските власти да не обвиниха изрично Русия, те потвърдиха, че тримата заподозрени са били задържани въз основа на правомощия, използвани за борба с престъпници, „оказващи съдействие на чужда държава в действия, насочени срещу друга държава“.
Още: След новия взрив днес: Експлозиите в "ЕМКО", които от години остават без извършител
Само че страните, разположени на запад, например Италия и Германия, често не са склонни да обвиняват Москва поради опасения от ескалация на напрежението. Именно това разделение между западните съюзници Кремъл се опитва да изложи на показ.
След като газопроводът „Северен поток“, по който се пренасяше газ между Русия и Германия, беше взривен, висши европейски длъжностни лица предупредиха, че подобно действие може да доведе до задействане на член 5 от Устава на НАТО. Но с нарастващия брой саботажни инциденти, макар и с по-малък мащаб, същите тези длъжностни лица станаха по-сдържани. С всяка атака, която остава ненаказана, руснаците събират полезна за тях информация за това докъде точно могат да разширят границите, докато се стигне до реакция от НАТО. Това превръща всяка непредпазливост в игра на „кой ще мигне пръв“ между западните столици и Москва.
Снимка: БГНЕС
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте често предупреждава Русия, че подозираните саботажни атаки са „безразсъдни и опасни“, като настоява отговорът на Алианса да бъде „ясен, бърз и решителен“.
Служител на отбранителния съюз е цитиран да казва: „НАТО продължава да укрепва своята устойчивост и прилага и усъвършенства инструментите, с които разполагаме, за да противодействаме на хибридните действия. Продължаваме да наблюдаваме злонамерените дейности, насочени срещу съюзниците, включително чрез посредници. На всеки етап ще гарантираме, че Алиансът е подготвен да възпира и да се защитава срещу всяка заплаха и да осигурява безопасността на нашите един милиард граждани".
В една отминала епоха европейските дипломати и военни офицери биха могли да използват неформални канали за връзка с Москва, за да овладеят ескалацията, като и двете страни са били наясно, че никоя от тях не желае да влезе във война с другата. Много от тези тайни канали за комуникация обаче са пресъхнали в годините след нахлуването на Руската федерация в Украйна.
Тъй като Путин подготвя Русия да използва сила срещу НАТО „в рамките на пет години“, по думи на Марк Рюте, западни официални лица разглеждат тази хибридна кампания като потенциален предвестник. Това, което някога беше ограничено до източните граници с Русия, се премества на запад и се превръща в нова норма в борбата между Алианса и Москва, смята авторите в британското издание Джо Барнс и Розина Сабър.
