Новата британска "Стратегия за национална сигурност" всъщност изобщо не е стратегия, а смесица от противоречиви и често фантастични цели и непроверени предположения, пише Responsible Statecraft.
За това са отговорни преди всичко два фактора. Първият е неизследваното напрежение между обещанието на стратегията за "системен подход към преследването на националните интереси" и от друга страна – многократното твърдение, че тези интереси са изцяло и неразривно свързани със съюзите на Великобритания. Вече би трябвало да е ясно, че на "съюзниците" не може да се разчита безусловно и че при определени обстоятелства дневният ред на съюзниците не е предимство за сигурността, а по-скоро източник на значително увеличена опасност за Великобритания.
Вторият фундаментален проблем, който измъчва Великобритания от много години, е напрежението между декларираните ангажименти, посочени в "Стратегията", и практическите ограничения на британските ресурси. Авторите е трябвало да обърнат внимание на известната максима на бившия френски премиер Пиер Мендес-Франс: "Да управляваш означава да избираш". Още: Великобритания уж щеше да бори Русия, но чак сега се сети за военно контраразузнаване
Когато обаче изборът е труден и болезнен, той изисква не само знания и интелигентност, но и морална смелост. В този случай авторите не разбират или съзнателно игнорират значението на думата "приоритет". След като са определили един "приоритет" в лицето на НАТО и предполагаемата руска заплаха, те добавят още и още "приоритети". Новата "стратегия" обещава да съгласува амбициите и ресурсите чрез огромно увеличение на военните разходи и на отбранителната индустрия. Дори и това да се случи – а има основателни причини да се счита, че е финансово невъзможно – то няма да е достатъчно, за да се постигнат всички противоречиви цели, посочени в документа.
По пример от Вашингтон
В продължение на почти 70 години британският естаблишмънт се стреми да запази позицията си на велика сила, опираща се на Съединените щати. Резултатът в случая с тази "Стратегия" е, че тя е пропита с американски език, американски предположения и американски програми. По този начин западните демокрации се представят като заплашени от "авторитарна агресия", "редът, основан на правила", е обявен за жертва на Русия, а същевременно китайски, ирански и севернокорейски сили се определят като "ревизионисти". Освен това в документа се твърди, че "европейската и индо-тихоокеанската сигурност са неразривно свързани".
Текстът съдържа легитимен аргумент от национален интерес за британското сътрудничество в отбраната с Австралия по отношение на стимулиране на британското военно корабостроене чрез споразумението "Aukus". Съгласно него САЩ, Великобритания и Австралия ще си сътрудничат за изграждането на ново поколение ядрени подводници, които ще бъдат доставени след около 20 години. Този проект би създал около 7000 нови работни места във Великобритания. Още: "От кухнята" на съюзниците: Европа засега няма шанс да събере дори 25 000 миротворци за Украйна
Проблемът е, че повтаряйки дискурса на Вашингтон, стратегията обгръща това във враждебен език спрямо Китай. Това не само добавя напълно ненужен елемент на напрежение в англо-китайските отношения, но също така игнорира факта, че ако действително съществуваше сериозна китайска военна заплаха за Австралия, британските въоръжени сили почти нямаше да могат да направят нищо по въпроса.
Един от двата британски самолетоносача – HMS Prince of Wales – беше изпратен на временно разполагане в Индийския и Тихия океан като част от британска "ударна група" от самолетоносачи.
Според британското правителство, една от целите на мисията е "да обяви самолетоносачите клас 'Кралица Елизабет' с всички техни съставни части за напълно оперативни". Но британските самолетоносачи са добре известни с това, че не са "напълно оперативни". И двата са страдали от повтарящи се технически проблеми и не са в състояние да носят пълния си комплект изтребители. Кралският флот твърди, че Индо-тихоокеанската оперативна група е "международна по замисъл", но всъщност тя е международна по необходимост, тъй като Великобритания не може да осигури достатъчно ескортни кораби. Още: Британски войници в Украйна: Във Великобритания се притесниха от руски съдебни номера
Най-странното е твърдението, че това разполагане в Тихия океан има за цел "да потвърди отново ангажимента на Обединеното кралство към НАТО". НАТО означава Организация на Северноатлантическия договор, а не Организация на Индо-тихоокеанския договор. С един британски самолетоносач в морето, докато другият е ефективно обездвижен заради липса на самолети, ескортни кораби и резервни части, как тогава Кралският флот ще играе обещаната си водеща роля във възпирането или в борбата с руската заплаха, която "Стратегията" многократно определя като най-голямата пряка опасност за Великобритания и Европа? Една от трите ескортиращи фрегати дори е предоставена от Норвегия, която разполага само с четири фрегати. Какво тогава се е случило с предполагаемата руска заплаха за самата Норвегия?
От страна на норвежците това е просто продължение на стария европейски трик – да правят символични приноси към операциите на САЩ другаде по света, за да се опитат да убедят Вашингтон да остане ангажиран с европейската сигурност. Ако е така, това е мисия на автопилот, тъй като американският заместник-министър на отбраната Елбридж Колби вече е казал на британците, че всъщност не са необходими в Тихия океан и трябва да се концентрират върху отбраната на Европа.
Британският естаблишмънт обаче просто не може да се откаже от желанието си да играе роля на световната сцена. Така на страница 23 от "Стратегията" четем, че "суверенитетът над отвъдморските територии трябва да бъде защитен от всички предизвикателства, така че за тези, които живеят в териториите като британски граждани, да бъде спазено правото им на самоопределение... Ще запазим военното си присъствие в Гибралтар, суверенните бази Акротири и Декелия, остров Възнесение, Фолкландските острови и Южна Джорджия, както и Южните Сандвичеви острови, за да постигнем целите на Обединеното кралство в областта на отбраната."
От една страна, би било много по-малко опасно за Кралския флот да прекарва времето си в защита на "пингвините", отколкото да провокира Китай. Що се отнася до Гибралтар и базите в Кипър, единствените възможни "предизвикателства" към тях могат да дойдат от Испания и Турция – и двете страни членки на НАТО. Още: С нови заводи и технологии: Великобритания увеличава производството на оръжия
Британското правителство и неговата Стратегия за национална сигурност се стремят да оправдаят огромното увеличение на военните разходи пред обществото (във време на икономическа стагнация и силен фискален натиск) основно чрез тезата за предполагаема пряка, сериозна и непосредствена руска заплаха за самата Великобритания.
Несъответствието тук е очевидно. Ако такава заплаха наистина съществува, тогава – както в годините преди Първата световна война – Великобритания би трябвало да намали ангажиментите си другаде по света и да съсредоточи вниманието си по-близо до дома. Разполагането на войски в Индо-тихоокеанския регион и в Украйна би трябвало да бъде изключено от обсъждане. Вместо това Великобритания обявява "100-годишен пакт" с Украйна и предлага водещо и постоянно британско военно присъствие като част от европейски "сили за успокоение".
Зависимост от САЩ
И докато "Стратегията" е пропита със завоалирана тревога относно ненадеждността на Америка като съюзник, политиките, възприети от британския елит към Русия и войната в Украйна, правят Великобритания все по-зависима от Вашингтон. Ако Великобритания действително изпрати войски в Украйна, тази зависимост ще стане абсолютна, защото – както самият премиер Киър Стармър призна – такава сила би разчитала изцяло на подкрепата и защитата на САЩ. Още: Британската армия при война като в Украйна: Унищожават ни до година, твърди министър
Изглежда изключително неразумно Великобритания да избере да разчита още повече на ненадеждните САЩ. Тази зависимост ще направи все по-трудно за Лондон да се дистанцира от американските програми другаде, особено в Близкия изток. Езикът на британската "Стратегия" просто повтаря този на САЩ, като многократно сочи Иран и неопределени терористи като заплаха за реда в региона. Думата "Израел" обаче никога не се появява.
Документът говори за необходимостта Великобритания да използва дипломатическите си връзки със страните от Британската общност, но голяма част от тези страни биха възприели картината на сигурността в Близкия изток като груба и неморална фалшификация, пише още Responsible Statecraft.
Както стана ясно от събитията през последните месеци, именно израелските действия и амбиции представляват най-голямата заплаха за реда и сигурността в Близкия изток, за британските интереси и живота на британците в Персийския залив, както и за социалния мир и политическата стабилност в самата Великобритания. Но какво може да направи "Стратегията" – или което и да е британско правителство – ако американският естаблишмънт е напълно подчинен на Израел, а британският е изцяло зависим от САЩ? Още: "Още днес!": Британската армия обяви готовност да се бие с Русия
Автор: Анатол Ливен
Превод: Ганчо Каменарски
