С тези българи в чужбина става нещо странно. Мизерията продължава

От една мизерия в друга

По-нататък авторката отбелязва, че не са се сбъднали опасенията на онези, които се страхуваха, че след приемането на Румъния и България в ЕС бедните хора от тези държави ще нахлуят в германската социална система. "Други опасения обаче се сбъднаха. Зад всеки ъгъл в Рурската област, в Дуисбург, Есен, Гелзенкирхен, се усеща миграцията по бедност. Общините пъшкат под бремето на допълнителните социални разходи, а в същото време инвестират милиони в програми за интеграция. Но проблемите си остават. Бедността привлича още бедност", пише НЦЦ.

Още: Сръбският външен министър пак се заяде с България

От статията научаваме, че в северния квартал на Дортмунд безработицата и броят на децата са рекордни за града, а 70% от живеещите там са мигранти. Общинската съветничка по социалните въпроси Биргит Цьорнер казва пред НЦЦ, че повечето от тези българи и румънци не притежават необходимата квалификация, за да излязат на трудовия пазар, често децата им никога не са ходили на училище, а много от семействата живеят без здравни осигуровки и в мизерни условия.

"Мафиотски структури"

"Цели селски общности вече от десет години намират пътя към Дортмунд. Повечето семейства идват от бедняшкия квартал Столипиново в Пловдив, втория по големина български град. Там живеят 40 000 роми, натъпкани много натясно в бараки и в някогашните социалистически панелки, които днес се разпадат. Тези роми говорят турски и тъкмо така се оправят и в Дортмунд", пояснява авторката. Според нея там са възникнали мафиотски структури за "подпомагане" на новопристигащите. Нерядко в една стая се тъпчат 10 души, като леглото струва 200 евро на месец, припомня швейцарският вестник и описва опитите на общината да вземе някакви мерки по отношение на запуснатите сгради, където се настаняват мигрантите.

Иначе картинката в квартала изглежда така: "Групи мъже са се подпрели на стената, пушат и държат найлонови торби с работно облекло. Чакат да мине някой и да ги наеме - я на строеж, я по складовете, я като хамали. (…) Разбира се, работят на черно, а заплащането е ниско."

Още: От кои държави българските емигранти изпращат най-много пари у нас

Спирала, от която няма измъкване

Швейцарският вестник цитира Йохана Смит от помощната организация "Diakonie Dortmund", според която тези хора нямат никакъв шанс да се измъкнат от спиралата на нископлатения труд, а покрай работенето на смени нямат време и да научат немски. Авторката припомня, че многодетните семейства получават детски надбавки, с които в България или Румъния се живее добре: единият родител остава в Дортмунд, а другият и децата се прибират в родината, като германските детски надбавки продължават да текат.

"В миналото непрекъснато имаше случаи, в които организирани банди източваха детски надбавки за "деца фантоми" и посредством подправени трудови договори. Градове като Дуисбург вдигнаха тревога. Междувременно германските служби бяха задължени много внимателно да проверяват всяка молба", припомня НЦЦ. Авторката на статията добавя, че в България детските надбавки са стъпаловидни, като средно възлизат на 20 евро месечно за дете, докато в Германия сумата е 250 евро.

Още: "Галъп": 25% от българите са готови да емигрират в друга държава

Източник: Дойче веле

Русия е забранила изучаването на български език в окупираните части на Украйна

Румен Радев в Албания: Очаквам Агенцията за българите в чужбина да заработи ефективно в интерес на нашите сънародници