Дръзкият обир на кралски бижута от Лувъра посред бял ден предизвика вълна от спекулации, като експерти и дори бивши престъпници са обединени около една теория: това е била вътрешна работа.
В един дързък акт, който наподобява сцена от холивудски филм, четирима крадци успяха да задигнат безценни бижута от френските кралски съкровища, изложени в парижкия Лувър. Обирът, извършен само за седем минути, остави властите и експертите по сигурността в недоумение как е възможно да се пробие защитата на една от най-охраняваните сгради в света.
Докато полицията издирва извършителите, които са избягали с мотопеди, в публичното пространство се налага мнението на тези, които познават престъпния свят отвътре. Според тях, подобна операция е невъзможна без съучастие от страна на служител на музея.
ОЩЕ: Вижте как бягат крадците от Лувъра (ВИДЕО)
Гласът на опита: Анализът на Лари Лоутън
Един от най-категоричните гласове в подкрепа на теорията за вътрешна работа е този на Лари Лоутън, бивш крадец на бижута, отговорен за обири на стойност милиони долари. В поредица от интервюта, Лоутън, който сега е консултант по сигурността, разкрива защо е убеден, че крадците са имали помощ отвътре.
„Всички големи обири, които съм извършвал, са били планирани и са имали вътрешна информация“, заявява Лоутън. „Този обир трябва да има някаква връзка отвътре.“
Според него, прецизността, с която са действали крадците, е показателна. Те са знаели точно къде да отидат, как да преодолеят защитните стъкла и кога е най-уязвимото време за удар – веднага след отварянето на музея, когато системите за сигурност на периметъра са изключени, а в залите настъпва хаос.
„Откъде са знаели, че могат да пробият стъклото?“, пита риторично Лоутън. „Откъде са знаели през кой точно прозорец да влязат? Някой трябва да им е казал кои аларми са активни и кои не.“
Въпреки това, Лоутън не е впечатлен от изпълнението, наричайки крадците „аматьори“ заради грешките, които са допуснали, като например изпускането на короната на императрица Евгения по време на бягството. „Те не са професионалисти като мен“, казва той. „Обрал съм 25 магазина и никога не съм изпускал бижу, камо ли пък корона!“.
Експертното мнение съвпада
Теорията на Лоутън се подкрепя и от други експерти в областта на сигурността и разследването на кражби на произведения на изкуството. Антъни Аморе, директор по сигурността на музея „Изабела Стюарт Гарднър“ в Бостън, който самият е станал жертва на един от най-големите обири в историята, също смята, че обирът в Лувъра е бил внимателно планиран с вътрешна информация.
„Начинът, по който беше извършен, ме кара да се чудя дали не са имали вътрешна информация“, казва Аморе. „Да го направят сутринта, веднага след отварянето на музея, означава, че са знаели, че галерията няма да е пълна с хора.“
Какво следва за откраднатите съкровища?
Експертите са единодушни, че съдбата на откраднатите бижута е неясна. Най-вероятният сценарий е те да бъдат разглобени, златото да се претопи, а скъпоценните камъни да бъдат преработени, за да се заличат следите им. Това би унищожило безвъзвратно тяхната историческа и културна стойност. Още от анализа вижте ТУК.
Друга възможност е крадците да се опитат да поискат откуп от застрахователните компании или дори да продадат бижутата на ексцентричен колекционер.
Докато разследването продължава, едно е сигурно: дръзкият обир в Лувъра ще остане в историята като пример за това как дори най-непревземаемите крепости могат да паднат, когато вратата е отворена отвътре.
ОЩЕ: След обира: Лувърът мести част от бижутата си във Френската централна банка
