След като руският лидер Владимир Путин продължава да не отстъпва по отношение на Украйна, някои критици бързо осъдиха организираната от Тръмп среща на върха в Анкъридж като загуба на време. Други стигнаха по-далеч, казвайки, че Тръмп по същество е капитулирал пред Путин подобно на британския премиер Невил Чембърлейн пред Адолф Хитлер в Мюнхен през 1938 година, пише в публикуван от The National Interest анализ.
Според анализа, гледната точка за капитулация на Тръмп била погрешна и разкривала непознаване на историята. Всъщност, дипломацията на Тръмп с Путин може да се окаже повратна точка, която ще донесе значителни стратегически дивиденти на САЩ в бъдеще. Като се фокусират върху непосредствените резултати за Украйна, критиците пропускат както основната логика на действията на Тръмп, така и потенциалните ползи за националните интереси на САЩ и международната стабилност.
Първо, преговорите с Русия намаляват най-голямата опасност, пред която е изправена Америка: война на множество фронтове, която не може да се спечели бързо и решително. Причината за затрудненото положение е, че Съединените щати и Европа не успяха да се възползват от възможността през последните четири години да увеличат военното производство, за разлика от Русия (можем да добавим и Китай). Пентагонът изчислява, че ще са необходими от 3 до 18 години, за да попълни запасите си от ключови оръжия, за да замени всичко, което беше изпратено в Украйна. Най-бързият начин за засилване на възпирането в Източна Азия е да се ускори краят на войната в Източна Европа. Дори това да не се случи веднага, фактът, че Съединените щати ръководят мирния процес и убеждават страните да преговарят, означава, че китайците ще трябва да приемат, че САЩ ще имат повече възможности в Азия, отколкото преди.
Още: Spiegel: Европа има нужда да тръгне по собствен военен път
Второ, Анкъридж трябва да се разглежда в контекста на цялостната стратегия на Тръмп за ограничаване на геополитическите маневри на Путин. Още преди двамата лидери да седнат в Анкъридж, екипът на Тръмп беше започнал стратегическа дипломация, която убеди арабите да увеличат световните доставки на петрол (и по този начин да намалят приходите на руската държава), европейците да обявят най-голямото увеличение на военните разходи в съвременната история (от 2% на 5%), а Армения и Азербайджан да сключат мир, подкопавайки влиянието на Русия в нейния "заден двор" - Южен Кавказ.
Тези стъпки, заедно със затварянето на вратичките в банковите и енергийни санкции от ерата на Байдън, както и опитите за свързване на търговски сделки между САЩ и Китай с намаляване на подкрепата за Русия, означават, че Вашингтон затяга гайките с едната ръка, докато с другата тласка Москва към мирни преговори.
Президентите Барак Обама и Джо Байдън предприеха много различен подход към Русия, като и двамата първоначално направиха отстъпки на Путин. Байдън даде зелена светлина за "Северен поток 2" и замрази помощта за Украйна през 2021 г. Обама отмени програмите за противоракетна отбрана в Полша и Чехия, не потърси отговорност от Кремъл за войната в Грузия и подкрепи присъединяването на Русия към Световната търговска организация.
СНИМКА: Getty Images
Още: Зелена светлина за защита на Украйна с помощ от САЩ: Financial Times отчита силен сигнал
По-реалистичният подход на Тръмп дава на срещата на върха в Анкъридж много повече перспективи, отколкото срещата на Байдън с Путин в Женева през 2021 г. или посещението на Обама в провинциален курорт извън Москва през 2009 г.
Трето, дипломацията на Тръмп принуждава всички страни във войната в Украйна да преосмислят картите си и предишните си позиции. Ултиматумът на Тръмп принуди Путин да се откаже от любимата си стратегия за обструкция и го остави с избор: да игнорира Съединените щати и да живее с последствията или да преговаря, имайки предвид старата дипломатическа максима "Който говори пръв, губи". По-твърдият подход на американския президент също така извади Украйна от коловоза ѝ на отказ да преговаря, основаващ се на неограничени западни военни доставки, и принуди лидерите на страната да се замислят сериозно какво са готови да жертват в името на необходимостта. Строгите искания на Тръмп към Европа извадиха лидерите на НАТО от зоната им на комфорт, тъй като те са свикнали да изнасят помпозни речи, разчитайки на САЩ да се притекат на помощ при всяка трудна ситуация.
Не е сигурно, че това ще донесе незабавни резултати за Украйна. По всяка вероятност Путин ще продължи офанзивата си до есенния дъждовен сезон.
Още: Тръмп поднася света на тепсия на Китай и Си Дзинпин: Анализ на The New York Times
Две години отнеха преговорите за прекратяване на Корейската война, но дори и тогава не беше постигнато всеобхватно мирно споразумение. Краят не дава може би най-добрата представа по окончателната сделка за Украйна: не пълното прекратяване на огъня, а примирие, придружено от размяна на пленници, хуманитарни коридори и де факто разделяне, което не е признато от всички страни.
Във всеки случай методите на Тръмп представляват подобрение спрямо предишния подход на САЩ, който беше да хвърлят цялата национална сигурност на потъващ кораб и да се надяват на обрат, без да формулират ясна цел или да направят необходимите корекции в американската дипломация, способностите на съюзниците, военната позиция на САЩ или военнопромишлените възможности. Като се ангажира със стратегическа дипломация не само с Путин, но и с други играчи на световната шахматна дъска, Тръмп промени динамиката по начин, който в крайна сметка ще работи в полза на САЩ, каквито и да са контурите на мирно споразумение, ако такова бъде постигнато.
Всичко това има значение по причини, които далеч надхвърлят ситуацията в Украйна. Твърде дълго Държавният департамент на САЩ използва изтърканата аналогия с Мюнхенското споразумение, когато президент на САЩ разговаря с противник. Но дипломацията не е капитулация, а преговорите не са награда за добро поведение. Дипломацията не е за това да убедиш противника отвътре, а за това да му дадеш правилните стимули да действа по начина, който искаш, въз основа на собствените си интереси. Това е, което Тръмп се опитва да направи с Путин и има голям шанс да успее.
Още: Идва ли краят на войната? Петролният гигант на САЩ вече мисли за завръщане в Русия
Автор: А. Уес Мичъл, за The National Interest. Той е директор на Инициативата "Маратон" и бивш помощник-държавен секретар на САЩ по европейските въпроси.
Превод: Ганчо Каменарски
