Подслонът е основна човешка нужда. Липсата му се отразява на всичко в живота на човек - от кариерата до психичното и физическо здраве. А в Германия търсенето на жилище се оказва доста трудно , особено ако търсещият не е бял германец.
Ново проучване на Германския център за изследване на интеграцията и миграцията (ГЦИИМ) показва, че расовите и етнически малцинства са дискриминирани на жилищния пазар. Анализ на случаите на над 9500 души в периода август 2024-януари 2025 сочи, че мюсюлманите и чернокожите хора много по-често са игнорирани при възможности за наемане на апартамент , отколкото това се случва с бели хора. При малцинствените групи вероятността това да се случи е 35%, а при белите германци - едва 11%.
Изследователите правят и следния експеримент: те кандидатстват за наемане на жилища с различни имена . Резултатите показват, че тези с немско звучащи имена имат 22% по-добър шанс да бъдат повикани на оглед от например хора с имена, присъщи за Близкия изток, Турция или Африка, пише "Дойче веле".
Още: Генетици разкриха следи от чистки на тайни мюсюлмани в Испанската империя
По три кандидатури на ден и никакъв резултат
Белфин Окот идва в Германия от Кения, за да следва магистратура. От пет месеца си търси квартира в Бон без успех. Казва, че се е абонирала към почти всички агенции за недвижими имоти и онлайн портали и изпраща средно по три кандидатури на ден. "Не мога да кажа със сигурност, че става дума за расизъм. Опитвам се да не го гледам така, иначе ще се чувствам много зле", казва младата жена.
След като завършва образованието си и се изнася от студентското общежитие, Белфин е била принудена да живее в неофициално в преотдаван от наемател апартамент, което е проблем. Докладът на ГЦИИМ показа, че 12% от хората от друга раса са в такова положение, докато този проблем засяга едва 3% от белите хора в Германия. "Жилищният пазар е напълно пропит с расизъм. Можете да говорите с различни чернокожи хора и ще чуете много подобни истории", казва Тахир Дела, говорител на Инициативния комитет на чернокожите хора в Германия.
Дела уточнява, че наемодателите рядко директно заявяват, че отказват на някого да наеме апартамента им на расова основа - това е незаконно. Въпреки това нерядко чернокожи германци с германски имена са канени на огледи, а когато отидат, им се казва, че апартаментът е бил отдаден. Един афрогерманец споделя пред ДВ, че въпреки че има постоянна високоплатена работа, е бил задължен да посочи на хазяина си и друг човек за гарант, който да покрие задълженията му, ако се наложи.
Още: Като в България: Отчайващо високи наеми в големите градове на Германия. Каква е причината?
Снимка: Getty images
Дискриминацията се проявява и в наема, и в междусъседските отношения
Александър Том, говорител на организацията “Честен наем, честен живот", казва, че докладът отразява онова, с което той и колегите му се сблъскват, помагайки на дискриминирани хора на жилищния пазар. По думите му неравенствата се отразяват и в цената на наема или в уж безобидни междусъседски конфликти, които се оказват очевидни примери за дискриминация. Том разказва за редица подобни случаи, например когато чернокожи майки са нападани от съседите си, защото децата им били "твърде шумни". Много често жилищните агенции директно изпращат предупреждения на майките без да проверят случая.
Още: Всеки трети у нас живее на тясно, в ЕС – всеки седми
Дейвид е афроамериканец с германско гражданство, който живее от над десет години в Германия и говори перфектен немски. Той също се е сблъсквал с подобно поведение от съседи. Той дори оспорва решенията на наемодателя си в съда и печели делата. "И аз, и приятелите ми смятаме, че той нямаше да си позволи да се държи по този начин, ако бях бял германец", коментира Дейвид. "Защо не му минава през ума, че мога да го съдя? Защото си мисли, че съм просто някакъв чернокож човек и той може да прави каквото си поиска, очевидно е."
Нови защитени характеристики и запълване на пропуските в законите
Докладът на ГЦИИМ показва неравенства и в стандарта на самите апартаменти, които се отдават на представители на малцинствени групи. Проучването показва, че има 57% вероятност тези хора да живеят в жилища с дефекти, сравнено с 48% такава вероятност за белите хора в Германия. По-голям е и шансът тези хора да се налага да живеят в по-малки жилища.
Том казва, че един от начините за борба с расовата дискриминация е разширяването на списъка със защитени характеристики и запълването на регулаторните пропуски, като например изключението от антидискриминационното законодателство за определени наемодатели.
Още: Подготвени за всичко: Съвети за неочаквани разходи
