Докато европейските лидери правят последен опит тази седмица да освободят около 210 милиарда евро замразени руски активи, с които да помогнат на Украйна, поне за една от страните членки на блока решението е от голямо значение. На фона на поредица от нападения с дронове над страната му, едно съдебно дело със заплахи за още предстоящи и словесни атаки, белгийският премиер Барт де Вевер, чиято страна държи по-голямата част от замразените средства, заяви, че Кремъл го е заплашил лично. Това се казва в обширен материал на The Washington Post, посветен на замразените руски активи.
„Кой вярва, че Путин спокойно ще приеме конфискацията на руски активи? Москва ясно заяви, че ако конфискацията се случи, Белгия и аз лично ще усещаме последствията завинаги. Това ми се струва доста дълъг период от време“, каза Де Вевер пред белгийски вестник.
Малко известен фламандски националист до изненадващото си идване на власт през февруари, Де Вевер сега е на фронтовата линия на руска кампания за сплашване на Европейския съюз да не използва средствата за подкрепа на Украйна. Европейски представители определиха решението, което ще бъде взето на срещата на върха на 27-те лидери на ЕС в четвъртък, като критично не само за поддържане на способността на Украйна да се бори, но и за гарантиране на собствения глас на Европа в глобалното вземане на решения.
Още: Евросъюзът е премахнал от дневния си ред въпроса за замразените руски активи, твърди Орбан
„Нека не се заблуждаваме. Ако не успеем в това, способността на Европейския съюз да действа ще бъде сериозно увредена за години, ако не и за по-дълъг период“, каза тази седмица германският канцлер Фридрих Мерц. „И ще покажем на света, че в такъв решаващ момент от нашата история не сме способни да се обединим и да действаме, за да защитим собствения си политически ред на този европейски континент“, добави той.
Други го казват още по-категорично. Ако усилието се провали, „това означава, че няма да имаме парите да поддържаме Украйна икономически и военно до 2026 г. и нататък“, категорична е Натали Точи, ръководител на италианския Институт за международни отношения. Това „по същество означава, че Украйна ще капитулира и ще отворим входната врата за война, която да се разпростре в други европейски страни“.
ЕС се въздържа от използване на резервите на руската централна банка, които замрази като част от санкциите за руската инвазия в Украйна през 2022 г., поради опасения относно правните и финансовите рискове от създаването на прецедент чрез конфискуване на държавни активи. Но сега, когато администрацията на президента Доналд Тръмп спря да предоставя повече средства за Украйна, а икономическите проблеми тежат все по-тежко върху европейските данъкоплатци, планът, който предлага използването на средствата като обезпечение за заеми за Киев, изглежда без алтернатива.
"Русия ни изпитва в сивата зона с тактики"
Тъй като Москва разчита, че европейската подкрепа за Украйна в противен случай ще секне, Русия изглежда е прибягнала до многостранна кампания, заплашвайки с „десетилетия“ съдебни дела, ако активите ѝ бъдат конфискувани, и с неопределен „отговор“, ако Брюксел продължи с подобен „враждебен акт“.
В скандал в социалните медии заради поведението на Москва, бившият руски президент Дмитрий Медведев заплаши, че Белгия може да „изчезне“, ако Русия изпробва своя подводен дрон „Посейдон“, способен да носи ядрени оръжия. А през последните седмици мистериозни нахлувания на дронове доведоха до затваряне на летища в цяла Европа – част от кампания за дестабилизация, за която европейски служители по сигурността твърдят, че е организирана от Москва. Русия отрича всякакво участие в нахлувания на дронове или саботажни атаки.
Още: Американско издание: Украйна е на ръба на фалита, какво ще реши Евросъюзът?
„Русия ни изпитва в сивата зона с тактики, които са точно под прага на войната“, заяви новоназначеният шеф на британската MI6 Блез Метревели в реч тази седмица. „Важно е да разберем опитите им да тормозят, всяват страх и манипулират“, каза тя.
Белгия е особена мишена. Само през първите 10 дни на ноември тя съобщи за повече от дузина нахлувания на дронове в летища, военни бази и атомна електроцентрала. Началникът на отбраната на белгийските въоръжени сили, генерал Фредерик Вансина, предупреди, че страната е „фокус на нарастваща хибридна заплаха“.
Съдбата на замразените руски активи е включена и в 28-точковия мирен план, първоначално предложен от специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф след дискусии с руски представители. Предложението предвижда 100 милиарда долара от руските активи да бъдат използвани в ръководените от САЩ усилия за възстановяване и инвестиции в Украйна, а останалата част да бъде вложена в съвместен инвестиционен инструмент между САЩ и Русия. Оттогава Де Вевер и други европейски лидери са подложени на натиск от страна на американски представители, съобщиха европейски представители.
„Русия не само се опитва да сплаши, но и се опитва да накара Белия дом да си помисли, че може би можем да се доберем до активите“, казва бивш висш западен банкер, работещ в Москва, който, подобно на други, пожелал анонимност, за да обсъди чувствителни въпроси. „Те си мислят, че ще накараме Белия дом да ни помогне да го отнемем от европейците, като им дадем част от тях“, добавя той.
"Ако ЕС не конфискува активите, САЩ ще го направят"
Двама служители, запознати с въпроса, заявиха, че европейците са получили ясни сигнали, че американската администрация иска да използва активите в споразумение, което повдига въпроса за сблъсък с европейските лидери. „Преди имаше много дебати дали е добра идея да се конфискуват активите или не, но въпросът сега е, че ако ЕС не конфискува активите, САЩ ще го направят“, каза Агат Демаре, сътрудник в Европейския съвет по външни отношения и бивш съветник на френското министерство на финансите в Русия. „Така че не става въпрос за това дали активите ще бъдат конфискувани отново, а за това от кого, което според мен напълно променя дебата“, добави той.
Още: Бивш министър видя външно влияние в решението на България срещу замразяването на руските активи
Тактиката на Русия използва дългогодишни разломи в ЕС, като се фокусира върху лидери, които, подобно на Де Вевер, са с отвращение към идеята или предприемат по-популистки подход. През последните дни италианският премиер Джорджия Мелони, съюзник на Тръмп, както и България, Чехия и Малта, изразиха колебание относно плана за активите. Междувременно съюзниците на Москва Унгария и Словакия категорично го отхвърлиха.
Де Вевер засега е твърдо решен да се противопостави на плана. В същото интервю за белгийския вестник La Libre той заяви, че предположенията, че Русия може да загуби в Украйна, са „приказка“ и „пълна илюзия“. Той добави, че би било нежелателно те да загубят, „за да не се обземе нестабилност в страна, която притежава ядрени оръжия“. Де Вевер също така нарече всеки ход за използване на руски активи кражба – повтаряйки езика на Кремъл. „Кражба на замразени активи на друга държава, нейните суверенни фондове, никога преди не е била правена“, каза той.
Няколко дни по-късно, в реч пред белгийския парламент, настояването му, че не е по-малко проевропейски или проукраински настроен заради изразяването на опасения относно плана на ЕС, беше посрещнато с бурни аплодисменти. „Нека няма никакво съмнение: Нашата страна е вярна с Украйна и иска да направи всичко необходимо, за да я направи по-силна и допълнително подкрепена“, каза Де Вевер пред депутатите. Той изрази „съжаление, че се използват всякакви инсинуации и фалшиви новини“, „за да ни се окаже натиск, като се твърди обратното“. До момента офисът на Де Вевер не е отговорил на искане за коментар.
Брюксел иска гаранции срещу отговор от Москва
Белгия поиска конкретни гаранции, че съседите ѝ от ЕС ще споделят изцяло рисковете, ако се наложи плащане по активите, и че други също ще се ангажират да използват подобни средства, държани в техните страни. Де Вевер заяви, че ЕС предприема стъпки за изпълнение на условията на Белгия, като очевидно оставя място за преговори. Той твърдо отхвърли твърденията, че се вмества в руската политика, и изглежда има подкрепата на белгийците за нежеланието си, като проучванията показват, че мнозинството от тях са против използването на активите.
Като популистки политик, Де Вевер преди това е подкрепял сепаратистки каузи в Европа. Партията „Нов фламандски алианс“, която той ръководи от 2004 г. насам, призовава за превръщането на Белгия в конфедеративна държава, както и води кампания за отделяне на Фландрия. За някои в Европа той все още е неизвестна величина. „Той винаги е бил регионален политик. Това е първият път, когато се изправя срещу руснаци и американци като човек, вземащ решения“, каза бивш европейски служител, който преди това е работил в Белгия.
Остава неясно дали офанзивата с чар, предприета от европейските лидери, за да си осигурят подкрепата му, ще има резултат. Европейската комисия се стреми да увери Де Вевер, че на страната му няма да се наложи да се изправи сама пред съдебни дела или ответни мерки от Москва. Белгийските власти бяха раздразнени от първоначалния подход на комисията, която според тях е приела одобрението ѝ за даденост и не е направила достатъчно, за да успокои опасенията на по-малката държава членка, казаха двама дипломати от ЕС.
„Имаме разочароващото чувство, че не сме чути, че опасенията ни се омаловажават“, каза белгийският външен министър Максим Прево пред репортери, докато напрежението ескалира през последните седмици. „Просто се стремим да избегнем потенциално катастрофални последици за държава членка, от която се иска да прояви солидарност, без да ѝ се предлага същата солидарност в замяна“, добави той.
Още: България и още 6 страни са против заем за Украйна с руските активи, но и това може да не спре ЕС
Но въпреки противопоставянето си, Белгия беше сред 25-те държави членки на ЕС, които миналата седмица се съгласиха на ключова стъпка от плана: замразяване на активите за неопределено време и премахване на необходимостта от единодушно гласуване на всеки шест месеца, заобикаляйки ветото на приятелски настроената към Москва Унгария.
Ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас обаче изрази предпазливост тази седмица, заявявайки, че е „все по-трудно“ да се постигне консенсус. Въпреки че официални лица заявиха, че решението може да бъде прокарано с претеглено мнозинство от гласовете, надделявайки над противопоставянето на Белгия, Калас каза, че е важно да се гарантира нейната подкрепа. Без Белгия „няма да е много лесно, защото те имат по-голямата част от активите и е важно да са с нас, каквото и да правим“, каза тя.
Какъвто и да е резултатът от гласуването в четвъртък, европейските служители по сигурността заявиха, че се готвят за по-нататъшни руски заплахи, включително срещу банковата система и белгийската Euroclear, където се съхраняват повечето активи. „Очакваме засилване на хибридната война от този уикенд“, каза един високопоставен европейски служител по сигурността. „Не сме неподготвени, но не знаем какъв ще бъде мащабът на атаките“, добави той.
