През последната година репутацията на НАТО на сплотен съюз под егидата на САЩ понесе сериозен удар, който се отрази на доверието в 32-членната организация. Разривът беше най-очевиден при многократните заплахи на американския президент Доналд Тръмп да завземе Гренландия, полуавтономна територия на съюзника в Алианса Дания. По-наскоро, пренебрежителните коментари на Тръмп за войските на съюзниците му от НАТО в Афганистан предизвикаха ново възмущение.
Макар напрежението около Гренландия да е утихнало, засега, вътрешните раздори сериозно подкопават способността на най-големия световен алианс за сигурност да възпира противниците си, казват анализатори пред АП, цитирани от БТА.
"Този епизод е важен, защото премина граница, която не бива да бъде пресичана“, заяви София Беш от мозъчния тръст "Карнеги Европа" в доклад за кризата в Гренландия. "Макар да не се стигна до употреба на сила или санкции, това сътресение отслабва алианса трайно."
Напрежението не остана незабелязано от Русия, най-голямата заплаха за Пакта. Всяко възпиране на Русия разчита на това, че Владимир Путин е убеден, че НАТО ще отвърне, ако той пренесе войната си извън границите на Украйна. В момента това не изглежда да е така. "Това е голям катаклизъм за Европа и ние го следим внимателно", отбеляза руският външен министър Сергей Лавров миналата седмица.
В същото време ласкателствата на генералния секретар на НАТО Марк Рюте към Тръмп (въпреки че голяма част от работата му е да гарантира, че америкаанският президент няма да извади Вашингтон от Северноатлантическия пакт, както Тръмп от време на време заплашва), понякога предизвикват загриженост. Рюте категорично отказва да говори за разрива по въпроса за Гренландия.
НАТО е създадена през 1949 г., за да противодейства на заплахата за сигурността в лицето на Съветския съюз по време на Студената война, а нейното възпиращо действие се подкрепя от силно американско военно присъствие в Европа. Алиансът е изграден върху политическото обещание, че атака срещу един съюзник трябва да бъде посрещната с отговор от всички останали – колективната гаранция за сигурност, заложена в член 5 от устава му.
Той се основава на убеждението, че териториите на всички 32 съюзници трябва да останат неприкосновени. Плановете на Тръмп за Гренландия подриват именно този принцип, въпреки че член 5 не се прилага при вътрешни спорове, тъй като може да бъде задействан само с единодушно решение.
"Вместо да укрепват нашите съюзи, заплахите срещу Гренландия и НАТО вредят на интересите на самата Америка", написаха в статия в "Ню Йорк Таймс" две американски сенаторки – демократката Джийн Шахийн и републиканката Лиза Мъркауски. "Изявленията, че САЩ ще завземат или принудят съюзниците си да продадат територия, не са израз на сила. Те са израз на непредсказуемост, отслабват възпиращия ефект и дават на нашите противници точно това, което искат – доказателство, че демократичните съюзи са крехки и ненадеждни", заявиха те.
Проблемът далеч не е само Гренландия. Тръмп заяви също, че не вярва, че съюзниците ще му помогнат, и наскоро предизвика още по-голямо недоволство, когато постави под съмнение значението на мисията на европейските и канадските войски, които се сражаваха и даваха жертви редом с американците в Афганистан. По-късно президентът частично оттегли думите си.
По време на изслушване пред Комисията по външни работи на Сената американският държавен секретар Марко Рубио отхвърли критиките, че Тръмп подрива устоите на алианса. "Това не е изоставяне на НАТО. Това е реалността на XXI век и на един свят, който се променя", каза той.
Разговорите в Алианса за увеличаване на разходите за отбрана не плашат Русия. Шефът на външната политика на ЕС Кая Калас заяви тази седмица, че "стана болезнено ясно, че Русия ще остане сериозна заплаха за сигурността в дългосрочен план". "Ние се защитаваме от кибератаки, саботаж срещу критична инфраструктура, чужда намеса и манипулиране на информацията, военни и териториални заплахи и политическа намеса“, заяви тя в сряда.
Властите в цяла Европа съобщават за подривни действия и полети на неидентифицирани дронове над летища и военни бази. Установяването на виновниците е трудно, а Русия отрича отговорност.
Междувременно руският външен министър Лавров заяви, че спорът за Гренландия е предвестник на "дълбока криза" в НАТО. "Преди беше трудно да си представим, че нещо подобно може да се случи", каза той пред репортери, разсъждавайки върху възможността "един член на НАТО да атакува друг".
Руските държавни медии се подиграха на "имоптентната ярост" на Европа по повод плановете на Тръмп за Гренландия, а пратеникът на Путин обяви, че "трансатлантическото единство е приключило".
Американският министър на отбраната Пийт Хегсет ще се срещне с колегите си от НАТО на 12 февруари. Преди година той изненада съюзниците, като предупреди, че приоритетите на Америка в областта на сигурността са другаде и че Европа трябва да се грижи сама за себе си.
Сигурността в Арктика ще бъде сред основните теми в дневния ред. Не е ясно дали Хегсет ще обяви ново намаляване на американските войски в Европа, които са от централно значение за възпиращата сила на НАТО.
"Европа е принудена да се изправи пред по-сурова реалност", пишат авторите на анализа Вероника Ангел и Джузепе Спатафора. "Противниците започват да вярват, че могат да тестват, саботират и ескалират, без да предизвикат единна реакция."
