"Миналата седмица във Франция се проведе 8-ият Парижки форум за мир. На него присъстваха предимно лидери от т. нар. „Глобален юг“, премиерите на Армения и Албания, президентът на Косово, министри от европейски страни и, разбира се, няколко френски представители, най-вече президентът Еманюел Макрон. Общо наблюдение сред присъстващите беше, че следвоенната международна система, каквато я познаваме от 80 години, е приключила. Всъщност повечето представители оцениха, че ерата на еднополярните и биполярните системи е отминала безвъзвратно и че значението на т. нар. „средни сили“ нараства. Турция е сред тях", пише в свой анализ за гръцкото издание Kathimerini Константинос Филис, който е доцент в Американския колеж на Гърция и директор на Института по глобални въпроси.
Снимка: Getty Images
Целта на Франция: Макрон иска да съперничи на Тръмп
Френското правителство се опитва да се сближи с елитите на Глобалния Юг, които са силно критични към Запада, и да се превърне в посредник за най-важните от тях. То се опитва да се отърве от колониалното минало на Франция и дори подкрепя разширяването на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, удовлетворявайки дългогодишно искане на всички държави, които смятат, че съществуващият ред на нещата ги е оставил извън контрол. То използва главно инструменти на меката сила, които обаче имат забележително проникване, защото са въпроси на оцеляване за много развиващи се страни.
Проблемите, които тревожат тези страни, са последиците от климатичната криза, като Франция е начело на съответните инициативи, достъпът до международни фондове без ограничения и непоносими условия, справедливото използване на националните ресурси, без то да бъде определяно от „богатия Север“, а Париж е солидарен.
Възходът на "средните сили" или как Макрон иска да съперничи на Тръмп - разбира се, възможностите му се свиват, но той залага на престижа, който му осигурява постоянното му място в ООН и ядреният му арсенал. Възползвайки се от широко разпространената несигурност относно намеренията на американското правителство, амбициозният Макрон желае да се превърне в своеобразен съперничещ полюс на президента на САЩ Доналд Тръмп, който ще има по-голяма привлекателност за нововъзникващите сили, като по този начин даде на Франция много по-голяма власт, било то поради достъпа, било като потенциален посредник между Запада и останалите.
Европейците осъзнаха, че са хванати между тройния сблъсък на скалите - Русия, Китай и Съединените щати, като гореспоменатите по същество са конкуриращи се сили - първата главно в областта на геополитиката, втората в областта на икономиката, а третата в търговията. Изтеглянето на американските войски от Източна Европа и по-конкретно от Румъния, България, Унгария и Словакия, докато Москва тества границите и издръжливостта на европейците, предприемайки хибридни атаки, създава тревожна реалност за Европа.
Фокусът на САЩ е друг
От 2008 г. насам Съединените щати фокусират вниманието си върху Китай и Индо-Тихоокеанския регион, но този път дистанцирането им е по-категорично и Европа очевидно не е готова да поеме отговорност за отбраната и сигурността на Стария континент. Освен това, за да не рискуват крехкото социално сближаване и устойчивост, европейците се колебаят да поемат ангажиментите и отговорностите, които са техни по отношение на конфликти, които са или в застой, или бушуват наблизо или дори в рамките на европейските граници. В Газа е малко вероятно да бъдат разположени голям брой европейски сили, ако изобщо бъдат разположени, докато в Украйна засега има малко европейски държави, желаещи да помогнат, дори със символичен брой сили, ако бъде постигнато някакво споразумение. Прави впечатление, че Германия реши да разположи сили от 3000-5000 войници в Литва и въпросът придоби големи измерения, докато някои в Европа са обезпокоени и възразяват срещу превъоръжаването на Берлин. ОЩЕ: Eurofighter Typhoon с дебют в небето на Гърция
Решителните съюзници на Европа
По този начин Обединеното кралство и Турция се явяват като решителни съюзници на европейците по въпросите на отбраната и сигурността. Нещо повече, пасивното приемане на непрекъснатото отклонение на турското ръководство от въпроси, свързани с върховенството на закона и демокрацията, е показателно за намеренията на много държави-членки. Признавайки, дори с публичните си изявления, ключова роля за Турция, те дават възможност на опитния президент Реджеп Тайип Ердоган да преговаря и „продава“ тази роля много скъпо, без никакви условия.
Наскоро обявената скъпа покупка на британски Eurofighter от Турция спаси консорциума, който ги произвежда, осигури работа на 20 000 британци и сближи Анкара с тези страни. Нещо повече, тя залага на отношенията си с тях, за да окаже натиск върху Гърция да позволи участието на Турция в програмата SAFE на ЕС или да запази инерцията на отбранителните партньорства, така че ветото на Атина да се превърне в мъртва буква.
Обратно към Франция, от голямо значение (и) за гръцко-френските отношения е дали тя ще одобри продажбата на изключително прецизните ракети „Метеор“, защото Турция според някои данни е поставила това като условие за закупуването на Eurofighter. Тази покупка, освен стремежа на Анкара да навакса загубените позиции, показва трудността при намирането на решение със САЩ, но също така и недоверието към тях поради връзките им с Израел. ОЩЕ: Ердоган посрещна Мерц - обсъдиха турската покупка на изтребители Eurofighter (ВИДЕО)
