X
 
 

Да бъдеш истински - движещото правило на д-р Калин Василев от Велико Търново

11389 0
photo of Да бъдеш истински - движещото правило на д-р Калин Василев от Велико Търново
Снимка: Камелия Джанабетска/Actualno.com
Д-р Калин Василев е заразяващ пример за здравословен и общественополезен начин на живот. Той е възпитаник на Природо-математическа гимназия във Велико Търново, доктор по генетика на Carnegie Mellon University - САЩ и специализант на университета Кеймбридж – Англия. През 2014 г., след тринадесетгодишно образование и обучение в чужбина, решава да се завърне в родния град, където основава организацията Tarnovo Runs с цел превенция на здравето. Близо пет години по-късно, в мероприятията на Tarnovo Runs са взели участие около 35 хиляди души.

Притегателният център е една интересна личност – тази на Калин Василев (Калинбата). Той е млад лидер, умен, усмихнат, енергичен, ентусиазиран и предприемчив.

Ето какво разкри Калин за себе си и извървения път в едно откровено интервю за Actualno.com:  

Имали сте успешна кариера в САЩ. Защо решихте да се завърнете в България и Велико Търново?

Идеята човек да се завърне отнема време. Иска мислене и подготовка. В последното десетилетие винаги съм живял с идеята за България. Никога не съм бил от хората, които заминават и на четвъртия месец казват „аз не говори български“. Винаги съм се интересувал какво става у нас и вътрешно съм знаел, че съм обвързан с България. Поддържал съм контакти с организации и хора. И когато завърших специализацията си в Англия, застанах на един кръстопът, на който трябваше да взема решение. И си казах - „добре, ти вече свърши докторантура и специализация, и трябва да решиш какво ще правиш – оставаш ли в чужбина или взимаш друго решение.“ Тогава осъзнах, че родителите порастват и искам да съм до тях, сестра ми роди дете, което не бях виждал въобще, дядо ми беше починал, а аз дори не си бях в България... типичната история. Тези неща натежават при взимането на решения от един човек, а аз държа на семейните ценности.

Другото нещо е, че с времето израснах. Когато заминах, ценях големите градове като Ню Йорк, Чикаго, и си казвах „Те са върхът!“. Но движещо правило в моето светоразбиране от последните 10-15 години беше да бъдеш истински, не да се преструваш. То ме отблъсна от средата в Америка, в която бях. Дори в Кеймбридж, като бях, много често взимах участие в бизнес състезания. Там беше една абсолютно костюмарска среда, в която всеки искаше да намери точните думи, с които да се подмаже на точния човек, защото това го уравняваха с вратичката, която ще ти даде шанса да успееш. Винаги съм си казвал - аз не искам да бъда такъв човек, искам да се чувствам комфортно с всичко, което правя и да бъда себе си. Не искам да се притеснявам, ако утре поправям веригата на колелото си с омазани ръце и влезе голямия бизнесмен, искам това за мен да е ок. Също така, не искам един ден, когато имам семейство, да се чудя откъде да намеря здравословна храна и да дишам пушилките на Ню Йорк. Не си представях живота си със задръствания: час – час и половина в трафика сутрин и час-час и половина вечер. Защото ако си в Ню Йорк, Лос Анжелис или Сан Франциско, сутрин от шест до осем часа си на магистралата. Казах си - за мен денят няма да започва така.

Постепенно започнах да ценя по спокойния живот, хубавата храна, чистия въздух в един по-умерен и скромен град, с по малки размери, който може да ми позволи да имам хубаво семейство. И когато бях в Кеймбридж с население около сто хиляди жители, тогава си казах „това е нещо уникално“. Кеймбридж има хубав пазар, хубава природа около него, всички преимущества на малкия град – познаваш комшиите си, хората от града. Тогава си помислих – знам един такъв град, който да ми позволи да имам по-спокоен и хубав живот близо до семейството ми, и да имам възможност за реализация – това е родният ми град Велико Търново. Така се напаснаха всички фактори - с България, със семейстовото, с желанието да имам един по-чист и по-спокоен живот, един ден да имам свое семейсто в този град. Казах си: „Търново е иделания град – близо до природата, със земеделска продукция, култури, близките ми са тук.“. 

В интерес на истината, в първите шест месеца в които бях в България нямах твърда идея да се прибера за постоянно. Но когато реално оцених града и видях, че има потенциал моите идеи да се развият и да ми предоставят бъдещо професионално развитие, както сега с организацията (бел. на ред. -  Tarnovo Runs), тогава се реших и си дадох шанс. Така се върнах във Велико Търново – градът, в който сега осъществявам мечтите си.

Какви са Вашите цели и мечти?

Основната ми цел е свързана със здравето на хората. Дали ще е от генетична гледна точка, дали ще е превенция, идеята ми винаги е била здраве за хората. Мечтая да имаме едно по-сплотено, по-осъзнато общество, което реално, на всекидневна база мисли за себе си и за здравето на всеки. Здравето не е просто физическо здраве или това какво ядеш и как се движиш. Здравето е комплекс от чистата и здравословна среда, социалните контакти, хубавите хора, храната – тези неща в съвкупност са под името здраве. Има значение как говориш с приятелите си, с комшиите си, каква е средата около блока, какво правиш в парка, това, с което се храниш – всичко това е здравето. Искам да има една по-осъзната, по-стойностна и смислена среда в нашия град и в България като цяло – хора с всекидневно работещо съзнание да взимат правилните решения. Не е задължително да е точно тази диета или точно това упражнение, но човек трябва да мисли... Това е моята грандиозна цел – да допринеса за израстване на обществото ни, да може да почерпи от всички онези позитивни примери, които сме виждали в Холандия, Англия, Америка, Германия, където и да е - Китай, Япония, Африка, да вземеме малки позитиви от всяка общност и да ги приложим в своя бит и ежедневие. Но човек, за да има свободата да взима решения, има голям път да извърви. Аз съм от хората, които като проводник в организацията, събуждам хората, но всеки сам взима решение. Крилатата фраза тук е „Аз мога само да ти покажа вратата, но ти си този, който ще стъпи през прага“.

Как се развива организацията „Tarnovo Runs“?

Движение с мисли, движение с тяло – това е Tarnovo Runs. Организацията се зароди преди около 5 години, на 1 ноември 2014 г. - деня на народните будители. Не беше планувано нарочно да е на този ден. Празникът случайно съвпадна с първото регулярно събитие на Tarnovo Runs, и се получи уникално. Равносметката от началото до сега показва, че резултатите от нашата дейност са прецедент за България – над 500 безплатни събития с преброени около 35 хиляди реални посещения от граждани, много приятели от различни градове, семинари, участници от 4 до 74 години от всички социални групи.

Отначало стартирахме само с бягания. След това дойдоха тренировки, след това започнаха походи, йога, колелета, семинари, фреш-партита, семейни фестивали, спортни игри. От едно бягане в парка усетих желанието у хората да има богат диапазон от събития - пълна палитра, и съумях да развия организацията в тази насока. Идеята никога не е била да остане нещо нишово – н. р. да правим само бягане и ние да сме тези, които бягат. Идеята беше да правим това, което хората искат – едни обичат бягане, други обичат походи, някои обичат йога...

Мечтата ми е да мога да приобщя всички към това, което върша. В различни периоди, организацията се е състояла от ядро – седем-осем човека екип и доброволци. В момента имаме  тридесет - четиридесет доброволеца, от ученици до 50 - 60 годишни хора от всякакво естество, които даряват времето си. Разчитаме на доброволческия модел, тъй като организацията няма възможност да плаща заплати или да наема платени екипи от хора, защото нашето финансиране е изключително скромно. Затова разчитаме на доброволците, които, когато се пусне събитие, на обществени начала даряват времето си.

В кои градове на България създадохте сходни мисии?

Това е много хубав въпрос, защото ме връща към идеи, които имам. Още през 2015 година, когато потръгна организацията, имах идеята да се обхване местния регион, а не големите градове като София, Пловдив, Варна, където има други организации, с които обменяме опит. През 2015 – 2016 г. направихме филиали в Горна Оряховица, Елена, Дряново. Винаги съм мечтал да имаме разпространение в малките градове. С времето се доказа, че за да просъществува един такъв местен филиал, трябва да има изключително силен двигател на местно ниво. Един от идейните проекти, които съм написал, но още не е спечелил финансиране, е за мобилен екип „Tarnovo Runs“. Ядрото, което е във Велико Търново, да има финансово обезпечаване и да може да пътува като мобилен екип. Нещо като бус на здравето, който отива с оборудване, екипировка и всичко необходимо в по-малките населени места от региона. И примерно – в понеделник сме в Павликени, във вторник сме в Горна Оряховица, в сряда сме в Елена, в четвъртък сме в Габрово, в петък сме в Дряново, в събота сме в Търново и в неделя почиваме. Може да се реализира и като летен проект, свързан с градовете.

Преди година и половина в Русе, хора, които са наши съмишленици и с които надълго и нашироко съм споделял добрите практики във Велико Търново, се обединиха и направиха подобна организация. Стартираха по абсолютно сходен начин, както стартира Tarnovo Runs - с тренировки, с походи, с колелета, движат се много добре и си имат тяхно ядро. Ето, чрез споделяне на добри практики се роди нова организация в Русе.

Какъв е напредъкът за осъществяването на Вашите здравословни идеи за Велико Търново – за здравен център, за здравословно хранене в училищата, за гражданско обучение и поощрителната програма за „велошофьорски книжки“?

Мога да кажа различни обновления по различните идеи.

За плодовите сокове в училищата е една идея за ученици. Необходима ни беше машина за плодове. Намерихме такава, закупихме я със средства от дарения и я отремонтирахме. Сега машината работи. Трябва да се програмира и инсталира, за да могат децата да си купуват плодове за стотинки.

Здравният център е идея на две-три години, която прогресивно израства. Вече са подготвени архитектурни и бизнес-планове. Тази есен ще активираме търсенето на финансиране за нейното осъществяване.

За някои идеи са необходими средства. Например, за идеята за мобилен екип на Tarnovo Runs трябват средства за превоз, пътувания, и без тях няма как да се осъществи. 

Идеята за велоучилище предвижда преминаването на велообразование и създаването на велопаспорти или велошофьорски книжки. През 40-те години на миналия век е имало такива. Сега може да се осъществи, когато децата тръгнат на училище. Обмисляме привличането на спонсорства за тази цел, от големи вериги, каквито вече има във Велико Търново. През есента ще открият и Decathlon, които са наш традиционен спонсор. Те биха могли да финансират оборудването и закупуването на книжките, а Tarnovo Runs да привлече училища и класове. Всички знаем, че това го има в западните държави, но тук не се прави. В държави като Холандия, Дания, велообразованието е залегнато в учебния процес. По физкултура има часове за обучение в каране на колело от най-ранна детска възраст. Това при нас не се случва. Защо? Защото масово учителският капацитет е изключително изтощен. Много хора нямат желание да „размътват водата“ и да си партнират с организации като нашата, за да направим подобно нещо. Кара се по шаблона, спуснат от министерството на образованието и до там приключват нещата. А във Велико Търново има много училища с големи игрища, като „Емилиян Станев“ и „Вела Благоева“, където могат да се организират часове по колоездене.

С какво ви обогати придобитото образование и професия?

Нямаше да бъда този човек, ако не съм преминал по този път. Никога не съм си представял цял живот да правя опити в класическия тип лаборатория. Моята докторантура беше много технологично насочена, с иновативни изобретения, които аз разработих. Винаги съм бил насочен в бизнес-средата на генетиката, проекти, създаването на нови продукти, управлението на компании, на хора, така, че до някаква степен това е много сходно с това, което правя с Tarnovo Runs – едното е генетичен продукт, а другото е продукт „Превенция - здраве“. Между двата аспекта трябва да пиша проекти, да мениджирам доброволци, хора, които се включват в дейността.

Да представя една идея пред общностите, е изключително сходно с това, което съм учил. На бъдещ етап имам желание да правя опити, свързани със здравето на хората, тип превенция. Уменията, които съм получил за тези тринадесет години образование, са изключително полезни и важни, и аз нямаше да бъда този човек, който съм, и Tarnovo Runs нямаше да го има, ако нямах тази история.

Как преминава един Ваш ден?

Мога да кажа как да премине перфектния ден, но аз не съм перфектен. Мобилният си телефон не пускам преди дванадесет часа. Обичам да отделям сутринта за фокусиране върху организацията и идеите, които имам. Събуждам се и започвам деня с базови неща лично за мен, като литър чай и много плодове за закуска, слушам класическа музика. Най-често съм вкъщи и отделям три-четири часа, в които се фокусирам върху проектите, организацията и нейната промоция. Следобедът е за срещи с хора, работа с доброволци, закупуване на необходимите неща. Движа различни неща – от срещи с кметове до стягане на колелета в гаража на организацията. Срещите с приятели са отредени за вечерта. За мен няма такова нещо като край на работния ден, защото това, което правя, ми доставя удоволствие. То е една мисия, цел и кауза.

Често продължавам да работя до късно вечер, мисля, вглъбявам се, пиша писма, проекти, търся следващата стъпка за това как да намеря спонсори. Лягам си късно, към един – един и половина, което не ми харесва.

Спортувам между 7 и 9 ч. сутрин.

Не слизам от колелото през целия ден, което е една тренировка.

Участвам в събитията на организацията, както в последната веломафия миналата седмица. 

Много често след  събитията продължавам да работя – обработвам и качвам снимки. Много важно е да бъдеш верен на аудиторията, която имаш. А хората копнеят да видят снимки, да видят клипове на това, което се е случило, да се почувстват съпричастни към това, което е било. Има и друго – няма как да очакваш доверие и разрастване на аудиторията, ако ти не ѝ обръщаш внимание. Аз не мога да се вглъбя само в писане на проекти и реално хората да не се припознаят с тази организация.

Какво Ви вдъхновява по избрания път?

Да виждам променени съдби и хората да ми споделят за това. Съобщенията от благодарни хора са изключителен двигател. Аз получавам много съобщения за това как съм променил някого, как се е почувствал на събитие на организацията, колко е бил щастлив – това е една огромна награда. От друга гледна точка – това да видя и да докажа на хиляди хора, че промяната е възможна. Когато някой ти каже, че нещо не е постижимо, с реални резултати да докажеш на обществото, че тези хора са променени – това също е силен двигател. Борбата с клишето и стигмата е най-голямата преграда за хората. Първо човек трябва да промени мисленето си.

Обичате ли да танцувате и имате ли любим танц?

Обожавам да танцувам, от най-малък съм на дансинга. Обичам латино музиката, може би защото компанията ми в Америка беше най-вече от латино хора – мексиканци, перуанци, венецуелци. Обожавам тази култура. Танцувал съм в Америка и тук. Първият съм на дансига, първият съм и на хората. Обожавам да движа тялото си. Надраснал съм младежките си комплекси, свързани с физиката на тялото ми. Обичам и поп-музика, и рок-музика. Обожавам и българския фолклор, обичам да танцувам хора.

Какво ще кажете на колебаещите се да участват в инициативите на групата за упражнения и здраве TarnovoRuns, за да ги мотивирате?

Колебаещите се са много и имат сходни притеснения. За човек, който работи с хора, през последните пет години съм чувал пълния диапазон от страхове: едни казват - чувствам се слаб, не съм правил такива работи, други казват – никого не познавам, трети казват – аз съм на години и т.н.

Казвам им директно – няма нищо страшно, вземи приятел или намери приятел при нас, но  ела, Tarnovo Runs е за всеки. Ние не съдим и не сме олимпийски надежди, няма значение какъв си – на четири или на седемдесет и четири години, беден или богат, слаб или дебел. Имаме всякакви хора – бизнесмени и безработни, малки и големи, имаме и хора с двигателни проблеми. Един от най истинските примери е с едно момче с детски паралич, което идва при нас на всяко велосъбитие и всеки поход, защото ние му помагаме и го подкрепяме.

Хората са добри, подават ръка, подкрепят се. Обръщаме внимание на всеки и човек набира смелост. Дори да дойдеш и само да гледаш е по-добре, отколкото да стоиш сам вкъщи и да се депресираш, като си мислиш „аз не съм за там“. Страхът е излишен, бъдете смели и се възползвайте от инициативите на Tarnovo Runs, за да изградим една среда, позитивна за всеки.

Снимките в публикацията са от личния архив на Калин Василев.

Интервю на Камелия Джанабетска

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 4 от 5. Гласували общо: 5 потребители
missing image
ЛЮБОВЕН хороскоп за 16-20 септември

Овен През новата седмица ще се чувствате сигурни в себе си, самочувствието ви е доста високо, чувствате се добре в кожата си и това ще повлияе позитивно...

Последно в Актуално