България е малка и отворена икономика и това е един от двигателите на нашия растеж и конвергенция. Това обаче ни излага повече на отслабване на външното търсене, на търговски сътресения и на внесени ценови шокове, заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев на бизнес закуска "Икономически перспективи пред България през 2026", организирана от Американската търговска камара в България.
България е една от по-енергоемките икономики в Европа
По думите му България остава една от по-енергоемките икономики в Европа и енергийните шокове ни засягат по-пряко - чрез производствените разходи, инфлацията и конкурентоспособността.
Още: Рязко повишаване на инфлацията: Прогноза на БНБ
Радев коментира, че предстоящият период вероятно ще остане труден - външните шокове няма да изчезнат, волатилността на енергийните пазари ще продължи, геополитическата несигурност ще продължи да оформя средата. Той отбеляза, че икономическият ефект от шоковете никога не се определя само отвън, а зависи и от това какво правим у дома - от качеството на институциите, от дисциплината на политиката и от способността на фирмите да се адаптират.
В периоди на повишена несигурност качеството на вътрешната политика става още по-важно, каза Радев, отбелязвайки, че колкото по-нестабилна става външната среда, толкова по-предсказуема трябва да бъде вътрешната. По думите му правилният отговор днес не е свръхреакция, а последователност - в макроикономическата политика, във фискалните решения, в институционалната посока и в дългосрочните усилия за подобряване на производителността и конкурентоспособността.
Според Радев в тази среда политиката трябва да се фокусира върху три приоритета. Първият е фискалната политика да остане дисциплинирана, каза Радев, обяснявайки, че тя трябва да запазва буферите, а не да ги отслабва допълнително. Това е още по-важно днес именно, защото част от тези буфери вече бяха използвани през последните години, каза той. По думите му това означава необходимост от надеждна средносрочна фискална рамка и избягване на мерки, които носят краткосрочно облекчение, но създават по-дългосрочна нестабилност. Когато е необходима подкрепа, тя трябва да бъде целева, временна и ефективна, посочи управителят на БНБ.
Още: Сериозно поскъпване на петрола ще е шок за България: Анализ на Фискалния съвет
Урокът от последните години не е, че фискалната политика трябва да бъде пасивна. Урокът е, че тя трябва да бъде по-добре насочена, каза управителят на БНБ. По думите му широкообхватните мерки често изглеждат политически привлекателни, но икономически могат да бъдат скъпи и понякога контрапродуктивни, особено когато поддържат търсенето по начин, който засилва инфлационния натиск. Въпросът не е дали държавата трябва да действа, а дали тя действа по начин, който защитава стабилността, вместо постепенно да я подкопава, каза още Радев. Той добави, че за бизнеса предсказуемостта е важна, защото стабилната макроикономическа среда не е просто цел на публичните финанси, тя е част от инвестиционния климат.
Един от най-ясните примери за това как стратегически политически избор може да засили както краткосрочното доверие, така и дългосрочната устойчивост, е присъединяването на България към еврозоната, каза още Радев. Той посочи, че членството ни в еврозоната не заменя необходимостта от провеждане на национална политика, но укрепва рамката, в която тази политика функционира. То повишава доверието, намалява несигурността, подкрепя доверието на инвеститорите и задълбочава финансовата интеграция, каза още Радев.
