Конфликтът в Близкия изток има потенциала да повиши рязко инфлацията и да забави икономическия растеж на България при силно неблагоприятен развой на събитията. Това става известно от анализ на Българската народна банка (БНБ) на потенциалните макроикономически ефекти върху България от военния конфликт в Близкия изток. В съответствие с приложения от Европейската централна банка аналитичен подход, БНБ е изготвила различни сценарии за развитието на българската икономика, основан на допускания за развитието на глобалната икономическа среда и цените на суровините към март 2026 година.
Базисен сценарий
Според базисния сценарий средногодишната инфлация в България се очаква да се ускори до 3,7 на сто през 2026 г., след което да се забави до 3,2 на сто през 2027 г. и 2028 г. Забавянето на инфлацията през 2027 г. отразява ефекта на високата база при енергийните цени през 2026 г., докато предвиденото въвеждане на Европейската схема за търговия с емисии 2 (ETS2) през 2028 г. има проинфлационно влияние.
Още: Ще действаме решително при висока инфлация: Радев пред CNBC
Базисният сценарий на прогнозата предвижда реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2026 г. да възлезе на 3 на сто, след което да се забави слабо до 2,9 на сто през 2027 г. и до 2,8 на сто през 2028 г.
В базисния сценарий допусканията предполагат, че средните тримесечни цени на петрола, природния газ и електроенергията ще достигнат връх от около 90 щатски долара за барел, 59 евро за MWh и 141 евро за MWh съответно през второто и в началото на третото тримесечие на 2026 г. и след това ще се понижат през следващите тримесечия.
Неблагоприятен сценарий
При неблагоприятен сценарий се допуска, че през второто тримесечие на 2026 г. около 40 процента от обичайните потоци на петрол и втечнен природен газ, преминаващи през Ормузкия проток, ще бъдат временно затруднени главно поради блокиране на транспортни маршрути. Допуска се също, че няма да има нанесени съществени щети върху енергийната инфраструктура в региона. Това води до значително, но краткотрайно повишение на цените на енергийните суровини и до умерено нарастване на несигурността на международните финансови пазари. Нарушенията в доставките на тези суровини се запазват до третото тримесечие на 2026 г., след което се наблюдава сравнително бързо възстановяване на търговските потоци.
Още: Лихвите тръгват нагоре: Прогноза от голяма банка
При реализиране на неблагоприятния сценарий инфлацията се повишава през 2026 г. главно под влияние на енергийните цени, като впоследствие ценовият натиск постепенно се пренася към храните и в по-ограничена степен към базисната инфлация, пише в оценката.
За целия прогнозен период инфлацията е по-висока спрямо базисния сценарий съответно с 0,7 процентни пункта през 2026 г., с 1,4 процентни пункта през 2027 г. и с 0,6 процентни пункта през 2028 г. Максималният ефект се проявява през 2027 г., което отразява както оцененото пренасяне със закъснение на по-високите цени на неенергийните стоки от еврозоната към България, така и забавеното проявление на косвени ефекти върху останалите компоненти на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).
Въздействието върху икономическата активност е сравнително краткотрайно, като растежът на реалния БВП е по-нисък с 0,3 процентни пункта през 2026 г. спрямо базисния сценарий на прогнозата, след което се наблюдава постепенно възстановяване с отслабването на шока във външното търсене. В резултат растежът на икономическата активност през 2027 г. и 2028 г. е с 0,2 процентни пункта по-висок спрямо базисния сценарий, най-вече поради по-ниската база от 2026 г. Нивото на реалния БВП в неблагоприятния сценарий се връща към стойностите си от базисния сценарий през 2028 г.
Още: Поскъпването на горивата тласка инфлацията към 5%: Говори Георги Клисурски
Силно неблагоприятен сценарий
При силно неблагоприятен сценарий се предполага по-силен и по-продължителен шок в предлагането на енергийни ресурси, включително преустановяване на около 60 процента от потоците през Ормузкия проток. Освен логистични затруднения, се допуска и нанасяне на преки щети върху енергийната инфраструктура на страните износителки на енергийни стоки в Близкия изток, вследствие на военните действия, което значително удължава периода на възстановяване на доставките на тези стоки.
Нормализирането на обемите започва едва през първото тримесечие на 2027 г. и протича постепенно. Съответно несигурността на международните финансови пазари е по-силно изразена и по-продължителна, което допълнително усилва негативните икономически ефекти.
При силно неблагоприятния сценарий се наблюдава по-силен и по-продължителен инфлационен натиск, посочват от БНБ. Първоначалният ценови шок при енергийните продукти е по-голям и по-траен, което води до по-силно изразено пренасяне към цените на храните и впоследствие до ускоряване на базисната инфлация през прогнозния период.
Ускоряването на базисната инфлация отразява както косвените ефекти от по-високите цени на енергийните продукти и храните, така и допълнителни вторични ефекти. В резултат общата инфлация е по-висока спрямо базисния сценарий с 1,2 процентни пункта през 2026 г., с 3,4 процентни пункта през 2027 г. и с 2,3 процентни пункта през 2028 г., което отразява по-силното проявление на косвените и вторични ефекти.
Едновременно с това икономическата активност се забавя значително и за по-дълъг период, като растежът на реалния БВП е по-нисък с 0,6 процентни пункта през 2026 г. и с 0,3 процентни пункта през 2027 г. спрямо базисния сценарий на прогнозата. През 2028 г. растежът на БВП е по-висок от този в базисния сценарий, което се дължи на по-ниската база от предходните две години. Като ниво реалният БВП остава под равнището в базисния сценарий през целия прогнозен хоризонт.
