Намаляване на броя на полицаите, който расте при намаляващо население, държавните служители да плащат личните си осигурителни вноски, както всички останали служители и да се намали общинската администрация чрез сливане на общини. Това са основните препоръки от Фискалния съвет за оптимизиране на рекордното нарастване на разходите за персонал в държавния бюджет през последните две години, което се очертава като сериозен проблем и за Бюджет 2026.
Преосмисляне на фискалната политика
Според Фискалния съвет настоящата политика по заплащане на персонала в обществения сектор трябва да се преосмисли по няколко причини:
Още: Продуктът се оскъпява или намаляват заплатите: Експерти за вдигането на осигуровките
1) Тежестта на разходите за персонал стана твърде голяма (10% от БВП);
2) Изпреварващият ръст на доходите спрямо инфлацията стимулира потреблението и генерира още инфлация;
3) Ръстът на заплатите в държавната сфера принуждава работодателите в частния сектор също да увеличават заплатите;
4) Приоритетното увеличаване на заплатите в определени сектори създава усещане за несправедливост и води до протести за по-високи заплати и в другите сектори;
Още: Вероятно е значително увеличение на данъците: Становище на Фискалния съвет
5) Намаляването на населението изисква съкращаване на служителите в някои сектори, при които натовареността намалява (полицаи, учители, лекари, чиновници и др.);
6) Режимът по отношение на разпределението на осигурителната тежест между работодател и служител трябва да е еднакъв за всички работещи.
Разходи за вътрешен ред и сигурност
Разходите за вътрешен ред и сигурност в България като дял от БВП са едни от най-високите в ЕС – 2,6% при средно за ЕС и еврозоната 1,7%, посочват от Фискалния съвет.
Още: Повишаването на осигурителните вноски носи риск от обедняване на работещите: Анализ на ИПИ
Разходите за „Правосъдие“ у нас са най-високи в целия ЕС (0,7% от БВП, при 0,3% за ЕС), следвани от разходите за „Полиция“ (1,3% от БВП, при 0,9% за ЕС). Съгласно отчета за изпълнението на бюджета за 2024 г. разходите за „Вътрешен ред и сигурност“ представляват 2,76% от БВП, а за отбрана 1,6% от БВП.
В бюджета за 2025 г. имаше драстично увеличение на разходите за персонал в МВР и останалите силови ведомства. На фона на високите разходи, доверието на гражданите в системата намалява все повече. Обезпечеността с полицаи на глава от населението нараства през последните години, при намаляващ брой на населението. През 2022 г. полицейските служители в България са били 421 на 100 000 души (28 800), а през 2015 г. са били 312 (22 465) – увеличение с 28% за 7 години.
Налице е драстично несъответствие между численост и престъпления, което поражда потребности от оптимизиране на числения състав по области, особено наложително за Смолян, Кърджали, Варна, Пловдив и др.
Социални и здравни осигурителни вноски
На 4,3 млрд. лв. възлизат разходите за осигуровки, които правят държавата и общините (2,6 млрд. лв. държавата и 1,35 млрд. лв. общините). Държавните служители от най-масовата трета категория труд през 2024 г. са били 48 280 души, а средно-месечния им осигурителен доход е 2 432 лв. За тях държавата изцяло поема здравно-осигурителните вноски (24,3% осигуровки за ДОО и 8% здравна осигуровка), докато останалите служители поемат 13,78% от осигуровките за своя сметка.
Още: Край на привилегиите? Държавните служители да си плащат осигуровките, предлагат депутати
Привилегията за поемане на пълните осигуровки от страна на държавата е останала от времето, когато държавните служители не бяха добре платени. Към днешна дата тази привилегия е по-скоро несправедлива спрямо останалите служители в държавната администрация (на трудов договор) и служителите в частния сектор. Платените осигуровки за държавните служители, вкл. тези в съдебната система (без тези по Закона за МВР) възлизат на 385 млн. лв. Фискалният ефект за бюджета ще бъде около 200 млн. лв. по-малко осигуровки.
Много по-голям ефект ще има, ако полицаите и военните служители поемат част от осигуровките си за своя сметка, както останалите служители (към момента държавата им плаща 73,3% осигуровки). Няма икономическа логика в това едни служители да плащат лични осигурителни вноски, а други да не плащат. Нещо повече, техните вноски (защото те черпят осигурителни права) се плащат от държавата, т.е. от данъците на всички, подчертават от Фискалния съвет.
Държавна и общинска администрация
Администрацията на изпълнителната власт към юни 2025 г. е 99 хил. д. От тях 35 хил. д. са в общинските администрации, а 56 хил. д. са в централната администрация. За периода 2011-2025 (юни) г. общата численост на администрацията на изпълнителната власт е нараснала умерено с 2 623 души. Съотношението брой население към 1 служител на администрацията за същия период намалява от 76,1 на 65,1 (изчисление на Фискалния съвет), което показва известно нарастване на административната тежест, но това намаление се дължи основно на намалението на броя на населението.
С изпреварващ ръст се отличават общинските администрации, които за периода 2011-2025 (юни) г. се увеличават с 2 184 души. При тях съотношението население на 1 служител по изчисление на ФС по данни на НСИ намалява от 223,2 през 2011 г. на 183,9 през юни 2025 г., т.е. налице е съществено увеличаване на административната тежест.
Според Фискалния съвет следва да се обмисли административна реформа за намаляване на броя на общините. В много от по-малките общини административната тежест е твърде висока.
Тези общини имат много по-нисък коефициент население на един общински служител, отколкото средния за страната от 262. Според МФ общините от този списък се нуждаят от финансово оздравяване, посочват още от Фискалния съвет.
