Две трети от инвестициите на българските пенсионносигурителни компании са в чужди икономики, защото у нас няма достатъчно голям пазар. Но с идеята частните пенсионни фондове да инвестират в инфраструктура в България ще се развие капиталовият ни пазар, обяви Комисията за финансов надзор (КФН), която застава зад инициативата. Така парите ни "ще работят за нас самите", каза на 14 ноември зам.-председателят на КФН Диана Йорданова на пресконференция, на която регулаторът обсъди бъдещите си приоритети.
Тук не става въпрос само за инвестиции в пътища, а във всякаква инфраструктура, дори IT инфраструктура, посочи тя и каза, че идеята тепърва трябва да бъде развита. Примерите в Европа обаче са много, включително във Франция и Италия. Ако се реализира и в България, то държавата ще може да освободи ресурс за всички останали социални функции, смята Йорданова.
През октомври експерти от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) предложиха такава инициатива с цел по-добра доходност на пенсионните спестявания на българите. Идеята е пенсионните фондове да могат да инвестират в различни видове инфраструктура - цифрова, ВиК, свързваща (пътна и жп).
Още: Какво ще се случи с пенсиите в евро: Председателят на КФН с отговорите
Към 30 септември 2025 г. частните пенсионни фондове управляват активи на стойност 30,19 милиарда лева, обявиха актуални данни от КФН. Осигурените лица са около 5,1 млн. души.
Снимка: Диана Йорданова, fsc.bg
Според БАДДПО инвестициите в инфраструктура водят до повишено икономическо благосъстояние на обществото и се връщат обратно в пенсионните фондове през генериране на предвидима доходност и увеличени активи. Пред инвестициите на частните фондове обаче съществуват ограничения, затова налице е и проектът за т.нар. мултифондове - модел, с който спестяванията на хората за пенсия да се управляват на база на тяхната възраст, пенсионен хоризонт и възможности.
Мултифондовете: финансовият надзор очаква двоен ръст на доходите
Минимум удвояване на доходността - това е очакването на КФН от създаване на мултифондова система. Идеята се обсъжда от над десетилетие и е част от препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) към България за подобряване на пенсионната система. Добрите примери са от Прибалтийските държави, Румъния, Хърватия, Словакия, Полша. Финансовият надзор очаква публикуване на законопроек и пътна карта от страна на Министерство на финансите.
Още: Стана ясно какъв е средният размер на втората пенсия през 2025 г.
Основата е натрупаните спестявания за втора и трета пенсия да могат да се инвестират в различни фондове с различен риск. Например младежите във възрастовата група 20+, които са в началото на кариерите си и имат дълъг хоризонт пред себе си, може да искат да поемат по-висок риск, докато наближаващите пенсия може да предпочетат инвестиции в консервативен фонд.
Идеята е дружествата за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), които са вторият стълб на системата, да предлагат различни варианти за инвестиции. А за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване (ДППО), т.е. трети стълб, видът и броят подфондове да се определя от пенсионните дружества.
Аргументите са, че така ще се подобри и конкурентоспособността на частните дружества в надпреварата им с държавните пенсии.
За последните 10 години, откакто през 2015 г. бе позволено прехвърлянето към НОИ/Сребърния фонд, под 1% от всички осигурени лица са се прехвърлили в първия пенсионен стълб, обяви зам.-председателят на КФН Диана Йорданова. "Този процент е пренебрежимо малък", смята тя и призовава хората да проявяват по-голям интерес. "Нека погледнем на тези пари като спестовни влогове, тези пари са и на нашите наследници".
Още: Искате да забогатеете бързо? КФН с призив да не се доверяваме на съвети от ИИ
Фондовете за втора пенсия са добавили около 5 млрд. лв. допълнително към партидите на българите за последните три години – т.е. това е спечеленото в полза на осигурените за втора пенсия.
ДЦК за граждани: финансовият надзор подкрепя
КФН подкрепя и инициативата за държавни ценни книжа (ДЦК) за граждани. Полезно ще е за държавата гражданите да могат да придобият такъв инструмент, смята председателят на комисията Васил Големански.
Той отбеляза, че през борсата няма данък, а и ще има 100% гаранция от държавата, така че "българите ще инвестират в собствената си държава". На ход е Министерството на финансите, допълни той.
Снимка: Васил Големански, fsc.bg
Още: Кога ще заработи системата "бонус-малус"?
Жалбите към КФН и какви са приоритетите на комисията
Големански изброи пет стълба в приоритетите на КФН: "диалог, партньорство, заедност, подкрепа и доверие". Той и зам.-председателят на комисията Пламен Данаилов подчертаха, че финансовият регулатор няма да е "бухалка", а ще е партньор на поднадзорните лица.
Финансовата култура на българите ще е все повече във фокуса на КФН, защото тя не е на много високо ниво, отчете на свой ред Диана Йорданова.
Пламен Данаилов подчерта, че се работи в интерес на потребителите и за финансова стабилност на застрахователните компании. През 2025 г. няма промяна - застрахователните фирми са 36, 10 от които са по животозастраховане. Пазарът е доминиран от автомобилното застраховане, но българинът трябва да мисли и за дома си, и за здравето си, призова той.
Още: Пенсионните фондове остават стабилни: Говори новият председател на КФН
"В последните години намаляват жалбите срещу нелицензирани компании. Най-много са жалбите в автомобилното застраховане. Опитваме се да възпитаваме компаниите, но компетентен орган е българският съд", каза членът на КФН Петър Джелепов.
Последният зам.-председател Деница Величкова подчерта върху работата на комисията за регулация на криптоактивите. Тя е в сила от юни и периодът за кандидатстване на лиценз от страна на компаниите е една година. Общо 215 са в списъка на НАП, а около 60 вече са декларирали намерение за лиценз. Все още няма издадени лицензи, защото периодът е до юни 2026 г. Издаден лиценз ще важи за цяла Европа, така че компаниите ще се проверяват обстойно, посочиха от КФН.
Още: КФН с предупреждение за инвестициите в криптоактиви
