"Срещите с нашите бащи, майки, баби и дядовци тепърва предстоят. Те имат нужда да получат обективната, вярната, коректната информация", коментира министърът на финансите Теменужка Петкова по време на брифинг в Министерство на финансите във връзка с еврозоната и нагласите и притесненията на българите по отношение на въвеждането на еврото в България. По думите й не всеки трябва да чете Закона за въведжане на еврото, а държавата е тази, която трябва да сведе тази информация до хората.
Министерство на финансите предвижда до края на годината да проведе над 100 събития на територията на цялата страна, като тези събития ще бъдат свързани с организиране на срещи с граждани, с местния бизнес, с общинска и областна администрация, да за може хората да бъдат запознати със ситуацията от въвеждането на еврото.
Според нея обществото има необходимост и потребност от допълнителна информация във връзка с приемането на еврото в България. Тя призова хората да не се поддават на манипулации.
Тя е категорична, че готовността на държавата и администрацията и адаптиране на информационните системи за еврото е в голяма степен на завършеност. ОЩЕ: Теменужка Петкова: Няма държава, която да е понижила жизнения си стандарт след влизане в еврозоната
Страховете са най-вече в краткосрочен план
"Алфа Рисърч" са направили две социологически национално представени проучвания за граждани, като са анкетирани по 1200 лица над 16-годишна възраст и 500 души, представители на бизнеса. Първото е проведено в периода 8-16 април 2025 година и в периода 22 28 май 2025 година. Те бяха представени по време на брифинга от социолога Боряна Димитрова.
35,0% от гражданите смятат, че ефектите от въвеждането на еврото в краткосрочен план ще са по-скоро положителни, докато 55.9%, че ще бъдат изцяло и по-скоро отрицателни. 53.2% от представителите на бизнеса смятат, че ефектите ще са по-скоро положителни, но има и 39.4% от анкетираните бизнес среди, които виждат краткосрочни ефекти, които ще бъдат по-скоро или изцяло отрицателни.
48% от гражданите обаче смятат, че дългосрочните ефекти ще са положителни. Бизнесът пак е по-категоричен и неговите представители са убедени с 60.5% в положителните ефекти от еврозоната в дългосрочен план.
"Съществуват някои притеснения те са в основно краткосрочен план и не толкова в дългосрочен план", обобщи Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч".
Тя посочи, че е важно кои са социалните групи, които са в най-голяма степен подкрепящи присъединяването в еврозоната и изброи хората в по-млада, активна възраст не само в София, но и в големите областни центрове, както и хора, които работят в модерни индустрии.
"Много ясно личат нагласите в българското общество по отношение на членството ни в еврозоната и на приемането на еврото от 1 януари 2026 г. Едно е безспорно ясно от двете проучвания - в дългосрочен план преобладаващата част от българското общество категорично заявява, че ползите от членството на България в еврозоната са много ясни и категорични", коментира от своя страна финансовият министър Теменужка Петкова. За нея това е изключително важен знак. ОЩЕ: Пазаруваме в евро на промоция: Ще има повече от две цени
Страховете, свързани с еврозоната
Проучването на "Алфа Рисърч" показва, че сред страховете на хората са, че ще се повишат цените на стоките (65.5%), че ще се увеличи инфлацията (59.4%), че ще има риск от измами и изкуствено повишение на цените (55.9% и ще е трудно за хората да се ориентират в новите парични средства (48.0% и че щке намалеят заплатите или пенсиите на хората (39.3) и други.
"Страховете са съсредоточени при по-възрастните хора и най-вече при самотните и хората с увреждания, но има и хора в активна възраст със средно образование, които са активни в социалните мрежи", коментира още Боряна Димитрова.
Снимка: БГНЕС
Според нея по-възрастните хора не само изпитват психологически притеснения, а за тях е най-важна подкрепата не просто да бъдат информирани, но и подпомогнати в този процес.
Анкетираните граждани са споделили и очакванията си за позитивните ефекти от въвеждането на еврото, като сред тях са удобство при пътуване и разплащане в чужбина (61.1%), че хората няма да губят от обмяната на левове в евро и обратно (44.3%), улеснена търгови яс другите европейски държави (33.8%) и други.
Стана ясно още, че хората имат нужда от допълнителна информация, свързана с еврото. Сред въпросите, които касаят хората са кредите им, лихвените им проценти на вече съществуващи кредити, както и какво ще се случи със спестяванията и докога ще може да се плаща в евро и в лева.
Бизнесът също има нужда от допълнителна специфична информация, свързана с данъчните декларации, трябва ли да се преизчисли капиталът на предприето, както и от кога и колко време цените в магазините ще се обявяват в левове и в евро. ОЩЕ: Докладите за еврозоната с положителен ефект върху недвижимите имоти
