Независимо от контузиите в последния момент, националният отбор потвърди, че има здрав колектив и много класа. Потвърдиха класата си Пирло и Де Роси, Бало бе преоткрит, изненада приятно Дармиян. Но пътят е още дълъг...
Най-хубавото нещо от вечерта в Манаус е, че Италия не спечели един обикновен мач, такъв с много сърце и малко футбол. Спечели един голям мач. Казват го цифрите, които изтъкват адзурите и не омаловажават съперника, независимо от загубата му. Потвърдиха го аплодисментите на бразилците от Амазония. И го отбелязаха английските медии, които в никакъв случай не могат да бъдат повлияни от ентусиазма на италианските си колеги: говорят за една Италия, която „открива тики-така”, ръководена от един Пирло в свръхлуксозна версия. Сега трябва да се поддържа настройката балансирана, за да не последва след доброто начало някой провал срещу Коста Рика. Което е и златното правило на Прандели, което той не спира да припомня на всичките си момчета. Но след като влязохме на „Арена Амазония” с толкова много съмнения, ние си тръгнахме с преоткритото съзнание, че сме труден съперник за всички в един турнир като мондиала.
Гаранциите
Имаше нужда от малко сигурност след 7 официални мача без победа. Имаше желание да видим на терена дори неща, които никога не би трябвало да се оспорват. Както факта, че Пирло продължава да наклонява везните на всяко ниво, че Бардзали е истинска стена, че Де Роси придобива скъпоценно двойно измерение в защита и полузащита, че Киелини се справя където и да го сложиш. Затова е много хубаво, когато видиш тези харизматични мъже да отвръщат толкова добре на доверието на треньора.
Още: Близо 5-часова драма и червен картон: Челси надигра Бенфика, за да си осигури сблъсък с бразилци*
Още: Клоп съсипа ФИФА с яростно изказване и направи голямо разкритие
Преоткритите
Много добре дойде на духа голът на Балотели: за него е най-добре да се отпуши веднага, защото после никога не се знае. Дори Маркизио вкара, и то гол, който е малко по-важен от този, отбелязан срещу Люксембург... След сезон, в който трябваше да седи дълго на пейката за Юве, сега е един от националите в най-добра форма. Като Кандрева от другата страна на терена. Да прибавим към тях и Сиригу. Верати и особено Палета нямаха кой знае колко вълшебна вечер, но могат да се утешат с големия резултат на отбора.
Изненадата
Специално отношение заслужава Дармиан. От началото на дългия лагер в Коверчато играчът на Торино непрекъснато е хвален от Прандели. Можеха да изглеждат хвалби за отношението му, за себеотрицанието, желанието за саможертва на играча. Всъщност в нощта, в която той дебютира на мондиала и в неговата зона се въртеше някой си синьор Руни, Матео направи всичко, което може да се иска от идеалния бек: игра в защита, тичане, спринтове. Връзката с Кандрева хвана в крачка Бейнс, често изоставен сам. Не случайно вече започнаха сравненията с Кабрини. Но все още остава дълъг път. Както за Дармиан, така и за националния: it’s a long way to the top, if you wanna rock ‘n roll.
Още: Любимата трансферна цел на Европа е... откритието на Мъри Стоилов
Още: Фенербахче влиза в трансферна битка с топ тимове от Висшата лига за блеснал на Световното клубно
"Гадзета дело Спорт"
