Какви опасности крие сексът?

Причините за това са многобройни, но е важно обществото да е запознато с тези болести, за да бъдат те откривани и лекувани навреме.

Микроорганизмите, които причиняват наричаните дълги години „венерически” болести, преминават от човек на човек чрез кръвта, семенната, вагиналната или други телесни течности. Някои от болестите могат да се предават и извън сексуалния контакт, например от майката на детето по време на бременността или раждането, при кръвопреливане или използване на общи игли от наркомани.

Напълно е възможно да се заразите със сексуално предавана болест от хора, които изглеждат в перфектно здраве и които дори не знаят, че самите са инфектирани. Много от тези инфекции не предизвикват никакви оплаквания в началото или симптомите им могат погрешно да се свързват с други здравословни проблеми, което забавя диагнозата и лечението.

Причините

Три групи микроорганизми могат да предизвикат сексуални инфекции:

Четвъртък - ден за секс, петък - за сватба

Има си подходящ момент за всичко - от продажбата на жилището до правенето на секс, предаде БГНЕС. Британският в. "Сън" съветва кои дни...

Прочети повече

• Бактерии – гонорея, сифилис, хламидия

• Паразити – трихомониаза

• Вируси – СПИН, генитален херпес, HPV инфекция

Сексуалната активност играе роля и за разпространението на други инфекциозни агенти, но човек може да се зарази с тях и без сексуален контакт, например хепатит А и Б, шигела, криптоспоридиум и др.

Симптомите

Сексът повишава успеха в университета

Какво помага на студентите да си взимат изпитите? Упоритост, старание, постоянство... и редовен секс, откриха изследователи от универ...

Прочети повече

Те са изключително разнообразни, поради което дълго време инфекцията може да остане неразпозната, докато не се появят усложнения или партньорът не бъде диагностициран с определено заболяване, което налага изследване на всички, които са имали сексуален контакт с него.

Все пак има някои признаци, които изискват преглед, изследвания и проследяване: ранички или упорити зачервявания по гениталиите, около ректума или по устните; болезнено и парещо уриниране; изтичане на необичаен секрет от пениса или вагината, вагинално кървене извън месечния цикъл, болезнени и/или подути лимфни възли в областта на слабините.

Симптомите обикновено се появяват от няколко дни до три месеца след рисков сексуален контакт. След това могат да изчезнат в рамките на няколко седмици, дори и без лечение, но това невинаги означава, че проблемът е приключил.

Рискови фактори

Всички сексуално активни хора практически са изложени на риск от заразяване с венерическа болест. Но той е по-висок в следните случаи:

МЗ купило 205 105 орални кондома

Министерството на здравеопазването (МЗ) е обявило обществена поръчка през миналата за доставка на 205 105 ароматизирани презерватива за...

Прочети повече

• Практикуване на вагинален, анален или орален секс без презерватив. Например мъж, носител на гонорея, който не ползва кондом, я предава на партньорката си в 80 на сто от случаите още при първия сексуален контакт. Неправилната употреба на презерватива практически се равнява на неизползването му;

• Едновременни връзки с много сексуални партньори;

• Ако вече сте били инфектирани с генитален херпес, сифилис или гонорея, сте изложени на по-голям риск да се заразите с вируса на СПИН при контакт с HIV позитивен партньор;

• Сексуалните контакти след непремерена употреба на алкохол снижават задръжките и критичността и увеличават риска от заразяване;

• При жените в юношеска възраст клетките, изграждащи маточната шийка, още са незрели, което ги прави по-уязвими към някои полово предавани инфекциозни причинители.

Сексът по график намалява шанса за зачеване

Рутината в секса заплашва партньорите и може да затрудни опитите за създаване на потомство, предупреждават експерти. Учени от Южна Кор...

Прочети повече

Диагностика

Установяването на полово предавана болест е задача на лекаря. Обичайно пациентите със съмнения се обръщат към гинеколог, специалист по кожно-венерически болести или уролог. Освен прегледа те могат да назначат специфични кръвни изследвания. Само кръвен тест (но неколкократно) е достатъчен например да потвърди или изключи заразяване с HIV, както и по-късните стадии на сифилис. Някои полово предавани болести се установяват и чрез изследване на урината или други телесни течности. Материал от ранички по половите органи също може да служи като диагностичен тест.

След установяването на конкретно заболяване правилното и навременно лечение е решаващо за крайния успех. Обикновено терапията е свързана с антибиотични курсове или противовирусни средства. Вече дори чумата на ХХ век – СПИН, е превърната в хронично заболяване, което може да се контролира успешно с десетилетия. Но при закъсняло лечение дори по-тривиалните полови болести могат да предизвикат сериозни здравословни проблеми и да нарушат качеството на живота.

Източник: health.bg

Редактор: Калина Здравкова