Учени от Германия и Швеция са устновили, че рискът от развитие на съдови заболявания и възпалителни заболявания на червата, свързани с оксидативния стрес, е повишен при хора, които носят неандерталския вариант на ензима глутатион редуктаза.
Още: Изследване твърди, че скелетът в семейната гробница на Александър Велики НЕ Е на баща му
Още: Растенията наистина "крещят", просто досега не сме ги чували
Един от начините да се узнае повече за уникалните характеристики на човека е изучаването на градивните елементи на организма, тоест протеините, които, както е известно, са отговорни за почти всичките му функции. В човека има около 100 протеина, които носят „отпечатъка“ на измененията, настъпили след отделянето на линията на Homo sapiens от линията на неандерталците.
Един от тези протеини се нарича глутатион редуктаза - ензим, който предпазва тялото от оксидативен стрес. Почти всички съвременни хора имат аминокиселинно заместване (S23G) в този ензим, за разлика от неандерталците и приматите.
Изследователи от Каролинския институт (Швеция) и Института за еволюционна антропология Макс Планк (Германия) са изучили подробно промяната в глутатион редуктазата при хората в хода на еволюцията. Резултатите от тяхната работа са публикувани в списанието Science Advances.
Още: По кожата ни лазят зомби клетки: някои помагат, други ни вредят
Още: Научен пробив за витамин B1: Потвърдиха теория, смятана за невъзможна
Оказало се, че протеинът на неандерталците е създал известно количество активни кислородни радикали, които се смятат за причина за оксидативния стрес. Това е третото изменение на протеина, уникално за съвременните хора, което е изследвано досега.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Притеснително: Пластмасата прониква в човешките мозъци
Още: VIASAT NATURE представя „Глобалните приключения на Атънбъро“ (ВИДЕО)
Новото изследване също така показало, че белтъкът на неандерталците е преминал към съвременниците в момента, когато нашите предци са се смесили с тях преди около 60 000 години. Днес тези белтъци са разпространени главно на Индийския субконтинент, където се намират Индия, Пакистан и Бангладеш. Нерядко към него се отнасят също Бутан, Непал и Шри Ланка, понякога Малдивите и югоизточната част на Афганистан. Честотата на разпространение на въпросния протеин според учените е от един до два процента от населението.
Тези хора не са имали късмет, тъй като имат по-голяма вероятност от развитие на съдови заболявания и възпалителни заболявания на червата, свързани с оксидативния стрес. Освен това, в сравнение с хората, които нямат този протеин, рискът се увеличава няколко пъти.
Още: Сбогом на живота на земята: посочиха деня, в който планетата ни ще стане необитаема
Още: Откриха за колко време отпадъците се превръщат в скали
