Защо трябва да оставим горските пожари да горят

Връзката на хората с огъня винаги е била сложна. Той осигурява топлина, безопасност и обработка на храната, но в същото време може да носи разрушение и смърт.

Горските пожари могат да са много разрушителни, застрашавайки безопасността и собствеността на хората, живеещи в райони с условия, податливи на пожари. За много хора е очевидно, че усилията ни трябва да са насочени към това да предотвратяваме пожарите на всяка цена.

И ние го правим. 98% от пожарите в САЩ биват потушени успешно. Само че колкото повече пари харчим за предотвратяването на пожарите, толкова по-унищожителни изглежда стават те. Година след година, броят на горските пожари по света непрекъснато расте, както и техният мащаб и интензитет, пише ВВС.

Всъщност, 6-те най-тежки пожарни сезона в последните 50 години са се случили след 2000 г. Това повдига парадоксален въпрос: Дали нашите успешни усилия да се борим с пожарите отчасти не са отговорни за засилването на тяхната честота и мащаб? И ако да, как?

Всяка среда с относително влажна зима и дълги летни засушавания е предразположена към пожари. Цялата тази зимна вода подхранва растенията през пролетта, оставяйки големи части растителност, които имат потенциала да изсъхнат и да станат лесно запалими.

Това означава, че пожарите са проблем откакто растителният свят съществува. Доказателствата за влиянието на пожарите се намират в геномите на растенията от преди 125 милиона години.

Но може би изненадващо, еволюцията е адаптирала растенията и животните в пожароподатливите регионии към опасността и им е изградила механизми за последващо възстановяване.

Най-леснозапалимите екосистеми са тези с треви и храсти, защото стеблата им са по-тънки и по-лесно улавят светлината.

В тревни хабитати, като саваните в Южна Африка, пожарите са често явление. Те обаче преминават през тревата бързо, като почти не загряват почвата. Това позволява на  кореновата система на растенията да оцелее и така тревата да се възстанови бързо.

Животните също оцеляват - като просто бягат от огъня.

Всъщност, веднага щом флората се възстанови, същото прави и фауната. Меката млада трева привлича тревопасни от околните райони и така тревната покривка се регенерира бързо.

На практика, без горските пожари тази тревна зона бавно би се превърнала в гора. Дърветата лесно биха взели превес над тревата в битката за ресурси, но пожарите унищожават младите фиданки преди да са се развили, позволявайки на тревата да има предимство.

По тази логика следва, че пожарите представляват опасност за всеки горски район. Това обаче не е така, защото горите също имат своите адаптивни механизми.

Боровете в гората Пондероса в северните Съединени щати и Канада имат тънка огнеупорна кора, която защитава живите тъкани от високата температура. Също така, по естествен начин те "жертват" по-ниските си клони, за да предотвратят стигането на огъня до основната корона.

На всеки 5 до 25 години естествени пожари преминават през тези гори. За горската растителност това е жизнено важно, защото огънят унищожава слоевете опадал листен материал и недоразвитите растения. Така се спира експанзията на растителност до нивото на дърветата.

Тъй като пожарите се случват докато тази растителност е още млада и ниска, самите те са с по-слаби. Техните относително студени и ниски пламъци оставят короните на дърветата незасегнати и така гората оцелява.

Такъв е режимът на естествения, чест горски пожар.

Човешката намеса обаче е оказала различно влияние върху гората Пондероса. Чрез паша, сеч и борба с пожарите преди те да са си свършили работата, хората са променили структурата на гората, позволявайки развитие на растителност до нивото на дърветата. В резултат, когато днес в гората възникне пожар, той е много по-опостушителен и достига до короните на дърветата.

Такива високо интензивни пожари унищожават поне 70% от дърветата по пътя си. Отделно, флората и фауната в района не са приспособени за такава промяна в режима на пожарите и следователно, възстановяването им в последствие е много по-трудно.

Голата и овъглена почва, която остава, пък е много податлива на ерозия.

В природата дори големите горски пожари не значат унищожаване на растителността. Много видове дървета "пазят" семена и шишарки, защитени от огъня, в короната си или под земята, и когато пожарът премине, от тях се ражда новата гора. Някои дървета, като евкалиптите например, произвеждат запалими масла, които подпомагат огъня, тъй като семената им могат да бъдат активизирани само след случай на пожар. И тъй като евкалиптите "насърчават" пожарите, много малко други растителни видове могат да издържат да виреят покрай тях.

Тези примери доказват, че въпреки че горските пожари са интензивни и разрушителни, те помагат за обновлението на гората и запазват биоразнообразието.

Някои дървесни видове и до днес живеят според естествения си режим на периодични опустошителни пожари. Проблемът е, че хората смятат опустошителните пожари за плашещи и "неестествени" и затова се опитват да ги предотвратяват.

Мислим си, че чрез спирането на пожарите помагаме на екосистемите, но всъщност им вредим, защото увеличаваме уязвимостта на основните видове. Такъв е примерът с червените секвои в западните Съединени щати. Чрез премахването на редките, но интензивни пожари, към които тези видове са се адаптирали, човекът е позволил други видове да се развият и да представляват конкуренция на емблематичните дървета.

Човешките усилия обаче така или иначе са обречени предимно на неуспех.

Част от проблема са климатичните промени. Глобаното затопляне повишава температурата на въздуха и прави засушаванията по-чести и дъждовете по-редки, което създава повече условия за пожари.

Скорошно проучване показа, че пожарните сезони от 2013 г. са с 18% по-дълги от тези през 1979 г.

Освен това човешките усилия за контрол и ликвидиране на пожарите през последния век доведоха до това горите да са неестествено "пренаселени" и обрасли с достатъчно количество вторична растителност, която само чака да се подпали.

Горите на много места днес горят по-често, отколкото преди да започнат усилията за борба с пожарите. И пожарите днес, в следсвие на тези усилия, когато се случат, са много по-мащабни.

Значи нещо трябва да се промени. И това са стратегиите за управление на пожарите.

Човечеството има 3 варианта.

Първият е най-малко спорен. Чрез техника да се прочисти и премахне вторичната растителност, мъртвите дървета и видовете "нашественици", за да се ликвидира цялата тази съвкупност, която играе ролята на "подпалки".

Другите два варианта са по-противоречиви - използването на контролирано горене или управлението на естествени горски пожари, които да бъдат оставени да поемат своите посоки и да си свършат работата.

Механичното премахване на растителността е най-обществено приемливата опция, но и най-скъпата. И освен това би отнела много време.

Общественото мнение в държави, в които проблемът вече се обсъжда, клони по-скоро към контролирането обгаряне на горите, а не към стратегията да се позволи на един горски пожар да гори свободно.

Какъвто и метод да бъде избран, повече от ясно е, че въпросът трябва да намери своето решение.

Западният свят е развил тази нетърпимост към горските пожари и тази нужда да ги овладява. Племенни общества в Южна Африка, Южна Америка и абуригените в Австралия използват метода на контролираните горски пожари от хилядолатия и той винаги е работел ефективно. Тези практики обаче навсякъде са преустановени с идването на европейците.

Днес обаче светът започва да се убеждава, че естествените процеси в природата са такива, че огънят има жизнено важно място в оцеляването и поддържаето на виталните екосистеми.