X
 
 

Едно интервю за любовта на асеновградчанин към музиката и Франция

2448 0
photo of Едно интервю за любовта на асеновградчанин към музиката и Франция
Снимка: Actualno.com/Атанаска Маркова
Представяме ви едно интервю за любовта към музиката и френската държава. Да отидеш във Франция, за да учиш икономика и да се превърнеш в един от най-добрите музиканти... Сбъдната мечта или подарък от съдбата? Асеновградчанин, живеещ във Франция от 17 години, разказа за живота на музикантите там. Пред Actualno.com Благовест Георгиев, пристигнал за кратко в родния си Асеновград, сподели емоциите си да представи таланта си на "своя" земя заедно с колегите си от френския град Грас. Младият музикант разказа и за връзката между икономиката и китарата. Каза ни и какво му липсва от България и какво му дава Франция. Слушахме с интерес и разказите за френските малки селца и градчета, в които хората обичат и без повод да слушат романтичните нежни мелодични тонове на китарата.

И така, ето за какво си говорихме с Благовест Георгиев.

Какво беше усещането да свириш на родна земя със свои колеги от Франция?

Прекрасно е да свиря на родна земя, защото аз живея в чужбина вече около 17 години. Наистина е много хубаво да се завърна тук и да представя нещо, върху което работя и ми е много скъпо и мило, а именно - музиката, която правя. Хубавото е, че успях да го направя със свои колеги, с които работя във Франция. Радвам се, че те се отзоваха на поканата ми. Мисля, че се получи добре. Имаше достатъчно зрители и смятам, че на всички им хареса. Ние бяхме много щастливи да го направим пред публиката, която беше дошла. А колегите ми казаха, че също са останали много доволни и трябва да повтори, събитието. Надявам се да имаме възможността да направим концерт в Асеновград поне още веднъж. Като имаме предвид, че някои от тях са професионални музиканти с много голяма световна кариера. А искам да кажа, че с този екип, който събрахме за гостуването, се работи много лесно и изживяването беше повече от приятно.

Какво е впечатлението на колегите ти от България и Асеновград, те с какво успяха да се запознаят по време на престоя си у нас?

Разходихме се из Асеновград и Пловдив. От града под тепетата най-силно впечатление им направиха разкопките. Аз им разказах малко от българската история по нашите земи. Харесало им е много в Стария град на Пловдив, а за Асеновград казаха, че градът има душа. Разгледаха и Националния паметник на културата Асенова крепост. Разходих ги и из малки улички в Асеновград. Но навсякъде казваха само това, че малки градчета, като нашето, им харесват именно защото имат душа. Вниманието им привлякоха и къщите, зад които пък се извисява планината. Всички споделиха, че лъха чувство на сигурност и уют в Асеновград. Дори са категорични, че смятат да дойдат отново, но не по работа, а за удоволствие - на почивка или екскурзия.

Кое разпали любовта ти към музиката и защо избра точно Франция?

Франция избрах, понеже учих във френската гимназия тук. Там заминах, за да уча икономика. Завърших я в Ница и паралелно с това, още в първата година бях приет в консерваторията по класическа китара, тъй като си свирех на китара още преди да замина. Затова реших да уча и на двете места. По стечение на обстоятелствата започнах да преподавам в края на 2009 г. Така, останах да работя в Ница и по-късно станах преподавател и в една по-малка консерватория в друго френско градче.

Каква е връзката между икономиката и музиката?

Няма. (смее се) Няма връзка между икономиката и музиката. Просто на 19 г., след като завърших във Френската гимназия, заминах за Франция. И в един такъв момент всеки тръгва към нещо, към което си мисли, че иска. Аз всъщност никога не съм работил като икономист. Имам малък опит в тази сфера, но много повече съм се занимавал с музика.

Има ли икономика в музиката?

Зависи. Всичко трябва да бъде достатъчно добре премерено, предвидено и планирано, за да се случат нещата. Музиката, като цяло, особено класическата - тази, която аз свиря, като не казвам, че другите стилове не искат, но говоря за себе си лично - изисква много работа и поддържане на един вече изграден репертоар. Това коства ежедневно много часове работа. Дори да имам много ангажименти е нужно по няколко часа всеки ден да отделям, за да мога да си поддържам програмата, да я обогатявам или да отработвам нови мелодии. Аз имам солова програма, но в същото време свиря с музиканти, които са с малък оркестър, в дуети или в разни други формации. Така че когато се съберат повече програми, всички те трябва да бъдат поддържани и това изисква невероятна работа всеки ден, за да мога да бъда на ниво.

По време на концерта в Асеновград ти спомена, че китарата и духовата музика са на доста различни паралели. Всъщност заедно звучаха много красиво. Защо казваш, че не си пасват?

Не, че не си пасват, а всичко това, което се прави по принцип и е било писано преди, е за струнни квартети, за малки филхармонични оркестри. Може би, всичко идва от там, че звуковият баланс е много по-трудно да бъде осъществен между китара и тромпет, понеже вторият инструмент е много по-силен. От друга страна, репертоарите на струнните и духовите инструменти са малко различни. След това, при строят, в който се свири, може да се получи разминаване в тоновете и това за духовите инструменти е малко по-неудобно. Но въпреки това, не е невъзможно съчетанието. Беше си предизвикателство, понеже китарата си е изключително солиращ инструмент в концерта на Вивалди, например, който представихме в Асеновград. Има други пиеси, в които китарата няма толкова солираща част и дори и да не се чува толкова много не е проблем.

Много хора казват, че Франция е страната на любовната музика, на хубавите парфюми, на виното. След като живееш вече 17 г. там, кажи на какво мислиш, че се дължи тази мелодичност и нежност на музиката?

Във всеки език има по нещо красиво. Аз съм израснал с този френски език и отговорът ми няма да е особено обективен. Може би, тъй като в миналото е имало доста силно френско влияние в България. И най-вероятно остават следи от това, което е било. Например, френските шансони се доближават много до някои от нашите естради, като на Емил Димитров. А и в България се обича този тип музика.

В Асеновград изпълнихте Дунавско хоро. Докоснахте силно сърцата на присъстващите с това изпълнение. Как избра точно това изпълнение и трудно ли беше за музиканти от Франция да осъществят едно типично българско хоро.

Чисто технически за тях не представляваше проблем, понеже са невероятни професионалисти. Но да кажем, че съществуват културни различия. Във всеки тип музика дори и само в различни региони на България, би било трудно на специалисти от една област да изсвирят мелодия от друга. За тях проблемът беше това, че трябваше да влязат повече в тази пулсация. Да разберат народното. Идеята с хорото беше моя. Реших, че няма как да сме тук и да не изсвирим поне едно фолклорно изпълнение. Избрах Дунавско хоро, защото то е писано конкретно за духови инструменти и е изключително популярно. Идеята беше да се изсвири нещо, което всички знаем и наистина е хубаво и красиво. Прецених, че ще се хареса на всички и за моя радост, така и се получи.

Разкажи ни малко за Франция и животът на музиканта там. Какво ти липсва от България в професионален план и какво ти дава френската държава?

Съвсем искрено ще кажа, че аз в България никога не съм живял като възрастен. Заминах веднага след завършването си в гимназията. Работил съм на няколко места за кратко, докато бях ученик. Реален професионален живот обаче съм имал само в чужбина. И не мога да отговоря на въпрос, който често ми задават - дали бих се чувствал по-добре в България, или във Франция. Ами не знам! Говоря чисто от професионална гледна точка. Понеже никога не съм работил в България това. Друг е фактът, че аз съм израснал тук и ми е изключително мило всеки път, когато съм си у дома. България си ми липсва. Но чисто от професионална гледна точка не знам дали би било различно за един класически китарист, като мен. Във Франция имам доста голямо поле за изява. Там във всяко едно малко градче или селце има църква или катедрала. В тях често се изпълняват концерти. И хората имат една такава вековна култура. За нас е доста по-лесно, като класически китаристи, да организираме или по-често да ни канят на такива събития. Има селца с по 150 жители, в които изнасяме концерти. В България би било немислимо да ни поканят и мен, в частност, в някое селце да изнеса солов концерт по класическа китара. Няма го това, заложено в нашата култура. Може би, от тази гледна точка във Франция е по-лесно за професионална реализация.

Светлин Русев и фестивалният оркестър „взривиха“ букурещката публика

На 1 април, с огромен успех премина гостуването на Русенския фестивален оркестър в прочутата зала „Атенеум“ в Букурещ, Румъ...

Какво е посланието ти към бъдещите китаристи, които тепърва пристъпват и израстват с китарата?

Бих им казал, че китарата е един невероятен инструмент, на който може да се изсвири всякакъв стил музика. Лесно преносим е сравнително. Не е като кавал, флейта или гъдулка, но не и като пиано. Китарата е полифоничен инструмент. Тя е едно мини пиано, понеже можем да свирим мелодии и да се акомпанираме. Трудно е в началото, но единственото и най-важно, което трябва да се запомни е, че с работа и достатъчно упоритост всичко се постига. После, в един момент свиренето се превръща в ежедневие, обич, привързаност към китарата.

Кога получи първата си китара или кога успя да си позволиш да си купиш?

Аз свирих на една китара, която имахме вкъщи. Не съм израснал в семейство на китаристи. Дядо ми беше акордеонист. Китарата вкъщи се ползваше предимно за забавление. А първата си полупрофесионална китара успях да си купя след като заминах за Франция. И след като завърших си купих и професионален инструмент.

Кое е най-ценното, което преподаваш на учениците си в консерваторията?

Още два топ оркестъра на Сърбия идват за най-голямото надсвирване у нас - БАЛКАНИЦА

Още две сръбски духови топ формации ще дойдат за първи път у нас, за да се включат в грандиозното опияняващо надсвирване БАЛКАНИЦА. С &...

Чисто физически - учим се на целия контакт с китарата и работата. Но както казах преди малко, единствено усилената работа е важна. Дори смея да твърдя, че не е нужно човек да има толкова голяма дарба. Може би, тя се изразява повече в това, че някои от децата по-лесно запомнят ноти и музиката, която свирят. Всичко това се ограничава в първите няколко години. Така че трябва малко талант и 90% усилия. И когато някой се научи на постоянство и успее да интегрира музиката в начина си на живот, трябва да го поддържа ежедневно. Защото, за да бъде в добра форма умението ни, трябва да се грижим за него. А за израстването се изисква рутина.

Имаш ли ученици, които са се отказвали и са решили, че музиката не е за тях?

Има и такива, разбира се, понеже имам общо около 60-70 ученици на седмица. А и няма как всички деца да бъдат за пример. Има много, които започват заради амбиция на родителите си, но всъщност някои от тях решават с течение на времето, че искат да вършат нещо друго.

Ти защо избра китарата пред икономиката?

Така се стекоха нещата в живота ми. Съвсем случайно се случи всичко. Аз винаги съм си бил музикант, но не съм и предполагал, че един ден ще съм преподавател. Веднъж мой колега, който беше мой преподавател, ми се обади и ми предложи няколко часа да замествам в една консерватория. В началото отказах и казах, че не искам да се занимавам с това, понеже часовете бяха много малко и не мислех, че това е нещото, което искам да правя. Той ми се обади още два пъти и успя да ме убеди да отида поне за малко, за да помогна. Имаха нужда от преподавате. И всъщност, за много кратко се оказа, че съм бил роден за това нещо. По-късно времето ми показа, че колкото и тривиално да звучи, един преподавател трябва да носи у себе си призванието. А аз мисля, че е много важно, ако сме научили нещо, да можем да го предадем нататък.

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители
Последно в Актуално