X
 
 

Филолог: Не чуждите думи, а непознаването на родните застрашава езика ни

1382 0
photo of Филолог: Не чуждите думи, а непознаването на родните застрашава езика ни
Снимка: iStock/Guliver
Все повече чужди думи навлизат в речта ни, а това буди тревога у много хора, които размахват пръст срещу новите явления в българския език. Да развиваме езиковата си култура обаче не е въпрос на законова регламентация и организирани кампании, а плод на нашата сериозна работа над самите себе си. Грижим ли си за родния език? Умеем ли уместно и свободно да боравим с него и познаваме ли добре богатите възможности, които той ни дава? За да отговори на тези въпроси, БГНЕС потърси мнението на доц. д-р Надежда Сталянова, преподавател в Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“. Част от нейните научни интереси са именно в областта на съвременните процеси на българския език.

БГНЕС: Доц. Сталянова, много хора бият тревога, размахват пръст и казват, че българският език загива заради много чужди думи, които навлизат в него. Това така ли е и трябва ли да ни тревожи?

ЮНЕСКО: Всеки месец умира по един местен език

Светът губи поне един местен език на месец, каза за РИА Новости Боян Радойков, ръководител на отдела за осигуряване на достъпността и з...

Надежда Сталянова: Много хора бият тревожна камбана и това се случва най-често около националните празници като 3 март и 24 май. Тогава обществото подема една тъжна песен, че българският език ни е съхранил през нашата многовековна история, пък ето на, ние какво правим с него. Още от времето на Кирил и Методий, когато те са създали своята азбука с цел превод на богослужебните текстове, са събирали свои ученици и са им казвали: „Сътворявайте свои думи и избягвайте многото гръцки думи“. Стремежът за чистота на езика ни съпътства още от нашата най-стара история. Тук обаче идва голямото „но“. Езикът не може да бъде застрашен от навлизането на чужди думи. Всеки един език, не само българският, не е стерилен, а е подложен на влияние от други езици. Това, че ние живеем във време, в което сме преки наблюдатели как английският става един световен език и навлиза лавинообразно във всички езици, ни кара да се чувстваме малко неудобно. Такива експанзии на чужди думи в българския език се наблюдават от векове. Имало е големи вълни на гръцки думи, след това на турски, както и на думи от западноевропейските езици, предимно френски. Ние помним и силната вълна на руски думи, а сега просто това е английският език. В световен план това е нормално. Би било неестествено да се запънем и да кажем: „Няма пък“. Езикът няма и да ни пита. Той ще си ги въведе, защото една дума влиза в езика тогава, когато има нужда от нея.

Снимка: БГНЕС

БГНЕС: Ако английският е езикът на новите технологии, а те са част от нашето ежедневие, значи е неизбежно тези думи да навлизат в речта ни?

Надежда Сталянова: Абсолютно неизбежно е! Живеем във света на технологиите. Трябва да кажем обаче, че всеки език е много чувствителен. Ще дам пример със съществуващото преди 20 години мобилно устройство за изпращане съобщения – пейджър. Това устройство изчезна, а самата дума, която го назовава, също изчезна. Ако попитаме един млад човек какво е пейджър, той няма да има никаква представа. Ето една дума от английски, която вече се е превърнала в архаизъм. Езикът си има свои механизми за саморегулация и няма нужда от насилствена човешка намеса.

Украйна прие закон за задължителното използване на украински език

Украинският парламент прие закон за задължително използване на украинския език за официален, като това ще засегне основно районите, в к...

БГНЕС: Значи езикът е една динамична система, която се изменя непрекъснато и това не бива да ни тревожи?

Надежда Сталянова: Не трябва да ни тревожи, защото езикът има свои закони, които не зависят от волята на всеки един от нас. В подкрепа на навлизането на чужди думи действа един закон, който се нарича закон за езиковата икономия. Ако имаме начин, да кажем нещо по-кратко, ние го избираме. За пример мога да дам едно ново наименование на нещо като професия, което вече се е наложило – лайф коуч. Какво означава това? Ако трябва да го обясним, бихме могли да кажем, че това е наш личен съветник за това как да организираме начина си на живот, двигателния си режим, на работа, на хранене така, че да се чувстваме добре. Ако съпоставим това дълго обяснение с двете думи, виждаме, че законът за езиковата икономия е безпощаден и безгрешен. Роля тук играе и световното разпространение на това наименование. За нас, езиковедите, всичко е сложно и многопластово, а всъщност езикът е цветен и ние го употребяваме така, както ни е удобно на нас.

БГНЕС: Познаваме ли обаче достатъчно добре собствения си език и боравим ли правилно с него?

Надежда Сталянова: Не чуждите думи, а непознаването на родните застрашава езика ни. Няма нищо лошо в това да употребяваме всички нови думи, навлизащи в езика. Ние учим нашите студенти, че при наличието на хубава българска дума трябва да полагат усилие да я употребяват. Езиковата култура на човек се изразява в това да може да използва богатствата на родния си език. Това никак не са само празни приказки.

БГНЕС: Как да повишаваме езиковата си култура? Само с четене на книги ли става това?

Езикът разкрива безброй болести - от алергии до сифилис

Симптомите на едно заболяване се проявяват по различни начини, но това, което вероятно не знаете, е, че можете да видите първите призна...

Надежда Сталянова: Аз съм твърдо убедена, че езиковата култура всеки трябва да си я повишава сам. Тя не идва просто така, отвън. Разбира се трябва да благодарим на всички наши начални учители, които са ни ограмотили, но оттам нататък трябва много четене. Както с ученето на чужд език. За да станем по-добри в него, трябва да гледаме филми, да четем книги, да си записваме нови думи. Защо да не е така и с българския език.

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители
Последно в Актуално