Галина Андонова: Въображението е вътре в нас, а вдъхновението - извън

Как се вдъхновихте да напишете историята в „Приятели завинаги“?

Всичко започна случайно. Един ден нарисувах мечок, а после, гледайки го се запитах: „Какво ще го направи щастлив?”. И добавих в лапата му зелена ябълка, а след това на рисунката се появи цял кош с ябълки, за да е пълно щастието.

Забавна история за истинското значение на думата "приятелство"

Кики, Неда и Ману, Тито и Леон обитават студения Север. Животът им в ледената пустош никак не е лесен. Добре че си имат дебели кожуси д...

Прочети повече

Но въпросът откъде са се взели ябълките - толкова на север, насред ледената пустош - малко ме затрудни. Така се появи самолет, собственост на “Винаги пресни и вкусни” - компания за доставка на ябълки по цял свят. Малко по малко историята се разви, появиха се още герои, разприказваха се и в един момент ми беше трудно да ги удържа.

Книгата има много красиви илюстрации. Разкажете ни повече за процеса по създаването им. Отдавна ли рисувате?

В моето семейство всички рисуват - мъжът ми, дъщеря ми, която работи като илюстратор в Италия, дори котаракът ми е пристрастен към художествените инсталации. Младежът се казва Тито (порода шотландска клепоуха) и предпочита да “работи” с череши или магданоз. Никога не ги яде, само ги подрежда по пода. Разбира се Тито, The Gray, Жълтото око, е прототип на Тито - белият мечок. Затова е и дребният детайл с жълтите очи на всички илюстрации. Единствено малтийската ни болонка Аша не проявява интерес към рисуването, а само наблюдава. Тя носи името на друг герой, от друга история.

Всеки от героите има различен характер. Основани ли са на реални хора? И как оформихте персонажите - като поведение и външен вид?

Мечтани пътешествия

Тази книга представя 500 интригуващи дестинации в целия свят и най-подходящите начини да уловите духа на всяко място – от това да...

Прочети повече

Героите на “Приятели завинаги” имат своите реални вдъхновители. И също като тях са различни по характер и темперамент. Имат недостатъци, но имат и силни страни, а в различните ситуации надделява или доброто в тях или пък слабостите им вземат надмощие.

Книгата показва колко ценно е истинското приятелство. Защо беше важно за вас да пишете по тази тема? Какви други послания искахте да предадете на малките (а може би и на порасналите) читатели?

Вярвам, че най-силните приятелства се раждат в детските и ученическите години. Затова и темата е важна.

Послание е силно казано, но на читателите искам да кажа: ТВОРЕТЕ! Щом аз мога, значи можете и вие. Въображението е вътре в нас, а вдъхновението - извън. Трябва само въображението и вдъхновението да погледнат в една посока и чудото се случва. Като истинска магия.