Мартин Карбовски: Светът е точно това, за което мечтахме - развеселен до смърт

Карбовски, който всички познават с журналистическите му проекти, този път е в друга роля. И на друго място: театърът. Преди година той написа своя актуална сатирична пиеса със заглавието "Крава". Тя ще се играе на тази събота, 13.11.2021 г., от 19:30 ч. в Theatro, София.

Сюжетът, казва Карбовски, е взет от новинарския поток. Става дума за една българска крава, избягала в съседна Сърбия, която причинява купища "проблеми" на едно гранично българско село и неговите гости.

Пиесата е и смешна, и честна, осмива новите моди и лицемерието на съвременния свят. Но със сигурност е повод да видим живота си през различна призма.

Какво още мисли журналистът за политиката, изкуството и бъдещето на страната ни – четете в интервюто за Actualno.com.

Къде се пресичат политиката и театърът?

Никъде не се пресичат. Театърът е по-честен, в политиката лъжата е мерзка и изпробва очите на слепите. Дали е останал в тях поне малко фоторецепторен протеин.

Какво ни се случва напоследък на нас българите? Политиците ли са ни виновни?

Случва се същото като преди 40 години. Свободата и изборът са опорочени. Властта вече не може да продължава така. Ако живеехме другаде, тези флуктуации щяха да са с месеци. У нас всяка власт пада с години заради моралният императив на гочоолу и дочоолу - те не дават властта дори да са уличени в убийство.

Ти обичаш да цитираш една реплика – "Всичко хубаво на тоя свят е смелост.". Къде ни е на нас смелостта? Кой в България е смел?

Децата са смели. Всички други си правят сметката. Генетично сме подбрани да си правим сметката, за да оцелеем. И тая сметка е помагала в индивидуалното оцеляване. Но днес ние се размиваме в глобалния океан. Няма да оцелеем индивидуално, защото се превръщаме в други хора, в роби на консумеризма и всяка нова идеология. Вече не сме българи, а клиенти на вериги. Виж как звучи, а?

Твоята прогноза за предстоящите избори?

Нямам прогноза. Не искам да имам - нашият малък свят страда от прекомерно количество лични мнения и прогнози. Всеки със своя вселена, всеки със своя налудна философия, всеки със своя програма за самолечение и всеки със своя партия от един човек. Дори всеки със своя стъпка на Луната.

Каква зима ни чака?

Европейска зима. Новият зелен еврокомунизъм ни измами да вярваме в изобилието, ние се разглезихме и отпуснахме, ние нищо не произвеждаме, дори народа си не възпроизвеждаме. И един ден светлото евро зелено бъдеще ще ни каже - махни си крака от лицето ми. Ние ще сме обидени и изненадани. Глобалният свят ще се затвори за бедните, те няма да могат не просто да потребяват като днес, а няма да могат да се стоплят. Всяко светло бъдеще е грешка, помнете социализма.

И въобще какъв живот ни чака? Има ли място за изкуство в него?

То място за друго няма. Светът се спасява в изкуството, там бяга. В тежки времена се създават и остават добри произведения. У нас обаче за изкуство се смята щракането с пръсти, качен върху масата. Не съм сигурен дали това изкуство е убежище.

Има ли смисъл от книги и театър, ако хората мислят само дали ще си платят тока, дали ще ни натровят с ваксини или кой ще дойде на власт?

Има смисъл от честно говорене. Докато в рекламите и студията готвят риба фугу и дива сьомга, пълнена с шафран, долу някой си топли вода за чай и картофи. Човекът с чая е човекът на Чехов, който е избрал да не се обеси, а да разкаже истината. Е, дори да е нещастен, човекът с чая е важен и смислен. Повече от всеки друг.

Прецакани ли сме или се прецакваме сами?

Българите са като деца - те вярват на лесното. Трябва им учител, вяра, Бог, който няма да ги изяде и експлоатира. Трябва им честен водач. Но няма. У нас свестните считат за луди. И терена е разкалян, целта е играта на живота да се превърне в бавно тлеене, подклаждано от кренвирши. Няма място за българите на тая планета днес. Те не воюват за своето място, така славно от близкото минало.

Ти написа пиеса преди една година. Каква е нейната съдба?

Театърът е подритван от новите епидемиологични правила и институции. Трудно оцелява. Днешният български театър се е загубил в безопасни скечове и смешки, остана ни един липсващ Морфов, един Маруис и една Диана Добрева. Но театърът ще оцелее, той е иманентна част от житейското случване. Театърът е война, кръв, сперма и мечта.

Аз правя възрожденски театър - хубавият театър тайно или явно бори Султана или се подиграва на пазачите на харема. Идете, гледайте КРАВА НА 13-ти ноември. В театър ТЕАТРО. После ми кажете дали ви харесва един малко по различен театър.

Сега с новите мерки и зелен сертификат, на призива – елате на театър, сигурно много хора казват – не може, нямаме сертификат, забравете за нас...победиха ли кръчмите театрите?

Кога правилата за нас са били нещо, което пречи? Все някак ще се виждаме и в теътъра и в кръчмата. В края на краищата, и двете неща са произлезли от гръцкия “симпозиум”. Кръчмата е театър и театърът у нас е почнал в кръчма. Просто идете на театър, а там си спомнете как се промъквахме на кино без билет. Помните ли?

С какво се занимава в момента журналистът Карбовски? И с какво писателят и поетът?

Снимам, работя, живея и стихове пиша, тъй както умея. Светът е точно това, за което мечтахме - развеселен до смърт е светът. И както е нормално - ние не сме много щастливи в него. Но някой да ви е обещавал друго?

***

Билети за пиесата "Крава" може да вземете тук: eventim.bg/bg/bileti/krava-sofiya-theatro-1255886/performance.html.