Отвътре: ИД безжалостно осветява това, което Западът се опитва да скрие

Единственият западен журналист Юрген Тоденхьофер, който в продължение на 10 дни интервюира бойци на Ислямска държава, издаде книга „Ислямска държава – отвътре – 10 дни в ИД“. В нея той описва какво е преживял през декември 2014 година, когато е бил в самия център на ИД. Интервю с Юрген Тоденхьофер представя wiwo.de.

Какво ново има във вашата книга. Информацията там не е ли вече отдавна известна?

Доскоро беше известно много малко. Ние не знаехме нищо за това, че ИД всеки ден приема в редовете си много млади чужденци, за невероятното вдъхновение на бойците на ИД, за скромният им бит, за това, че получаващата финансова подкрепа от Запада Свободна сирийска армия е главният доставчик на оръжие за ИД. Имаше само предположения, без факти.

Книгата съдържа почти цялата информация, която трябва да се знае за ИД. Защо толкова много млади хора от целия свят се присъединяват към ИД. За какво мислят, какво правят през деня, какво мисли за тях местното население. Това, което видях там, ме потресе…

Как успяхте да намерите "германски джихадисти"?

- Търсих ги съвместно със сина ми в мрежата. За целта просто използвахме възможностите, които дават социалните мрежи. Това никак не беше трудно.

Според някои с вашето пътуване сте направили реклама на ИД?

Книгата ми е по-скоро антиреклама, в нея ИД сама се разобличава. Този, който я прочете и отиде там, е просто ненормален. Трябва да познаваме враговете си, за да може да ги победим.

Как оценявате жестокостта на ИД в сравнение със западната жестокост?

Не бива всичко да се вижда всичко само в черни или бели тонове, както често се прави у нас. ИД безжалостно осветява това, което Запада се опитва да скрие. ИД демонстрира колко отвратителни са войните ни, носейки смърт в домовете ни. Шокира ни варварската жестокост на ИД - затова мислим, че нашите войни, които водим някъде там, са много далеч от тук, чисти и благородни.

Едва когато стане въпрос за западни хора, се замисляме колко чудовищно е всяко убийство. Та нали милиони хора, които загинаха по време на войната в Ирак, не са били под въздействието на наркотици преди американските бомби да ги разкъсат?!

ИД искат да провокират САЩ да започнат наземна операция. Тогава би се състояла последната апокалиптична решаваща битка, за която мечтае ИД.

Един от водачите на ислямистите ми каза: „Да, ние сме жестоки. Но го правим открито, а вие - тайно. Ние сме убили 20 хил. иракчани, а вие – милион.“

Има една съществена разлика. ИД целенасочено убива и измъчва невинни хора, докато Запада – след всичко това, което сега знаем – възприема смъртта и страданията на невинните хора като неизбежна последица от своите действия. От това деянията на ИД изглеждат още по-ужасни. Но на жертвите тези разсъждения са им безразлични. Освен това всички пилоти знаят, че около 90% от жертвите на техните бомбардировки са мирни жители.

За какво критикувате ИД на първо място?

За нейната религиозна чистка. ИД вярва, че трябва да изтрие от лицето на Земята стотици милиони хора от другата вяра. Бойците на ИД са абсолютно уверени, че изпълняват религиозното си задължение и затова не изпитват никакви съмнения. ИД е създала своя безпощадна религия, която няма нищо общо с исляма. Ако ИД и исляма, то Ку-клукс-клан е християнството. ИД има общо с исляма, колкото любовта с изнасилването.

Според мен, т.нар. Халиф на ИД е по-скоро „Антихриста“ на исляма, а самата Ислямска държава е антиислямска държава, която трябва да се нарича АИД.

Какво мислите за стратегията на Запада в конфликта с ИД?

Тя е почти изцяло погрешна. Нашите политици, които в продължение на 14 години водеха „война с тероризма“, завършила с провал, така и нищо не научиха. Тероризмът е идеология, която не може да бъде бомбардирана или разстреляна. Тя трябва да бъде опровергавана, да се отнеме почвата под краката ѝ. А тази „почва“ са нашите войни и несправедливостта. Нашите бомбардировки през последните 14 години в крайна сметка ще се окажат „програма по развитието на тероризма“.

Бойците от Ал Кайда преди 14 години се криеха по пещерите някъде в Афганистан. Днес ИД заема територия, съпоставима с тази на Великобритания. До войната в Афганистан в света имаше по-малко от 1000 международни терористи. Сега броят им надвишава 100 хиляди души.

Каква би била вашата собствена стратегия в борбата срещу ИД?

С ИД трябва да води борба на няколко фронта. Първо, на военно-политически – непосредствено на място. В Сирия и Ирак, където срещу ИД трябва да се бори сунитското население. Може би това ще помогне ИД да загуби подкрепата от населението. Това вече се случи веднъж в Ирак през 2007 година. Между другото това струваше стотици милиони американски долара.

Затова трябва да оказваме политически натиск на тамошните, преимуществено шиитски правителства, за да допускат представителите на сунитите във властта, без да ги дискриминират и да не пренебрегват техните интереси.

В Сирия това ще бъде по-лесно, от колкото в Ирак, защото 70% от бойците на ИД са чужденци, които не се ползват с подкрепата на местното население. В Ирак само 30% от бойците на ИД са чужденци.

Вторият фронт трябва да бъде идеологически. Трябва да бъдат опровергани отчасти абсурдната псевдорелигиозност на идеологията на ИД, избивайки аргументационната почва изпод краката. Тази почва са нашите войни и несправедливостта по отношение на мюсюлманите в Средния Изток и у нас, на Запад.

Трябва да се опитаме да направим така, че ИД да престане да получава подкрепление в лицето на нови бойци. Мюсюлманите, към които тук ще се отнасят добре, ще видят, че се отнасяме към мюсюлманския свят справедливо и гледаме на него като на партньор, а не като нефтен придатък и т.н. И тогава те няма да отиват в ИД. Тогава ще разберат, че ИД на практика насилва Корана.

Едва тогава, когато престанем да замеряме Средния Изток с бомби и престанем да създаваме там корумпирани и зависими от нас държави-сателити, ограбващи собственото си население – едва тогава ИД ще се лиши от основата си. Тероризмът има нужда от несправедливост, за да оправдае собственото си съществуване. Затова вместо всяко иракско дете, убито от нас по време на бомбардировките на Тикрит, Мосул или Рамади, се появяват сто нови терористи на Ислямска държава.