В някогашна Станимака не са украсявали елха за Коледа

Подготовката за празненствата е започвала още от преди 24-ти декември – Бъдни вечер, наречен още Суха Коледа. Важна част от подготовката за празника е била приготвянето на трапезата. За целта са се наготвяли девет постни ястия, символизиращи деветте месеца, в които Света Богородица е носила Младенеца. Характерни за района ястия още по- онова време, както и сега, са били постните сарми с кисело зеле. Много важна роля от празничната трапеза е имала питката кравай. В нея се е слагала сребърна пара. Считало се е, че най-честит през годината ще бъде онзи, при когото тя се падне.

Коледарите - българската празнична общност

Коледуването е обичай, познат ни още от IV век след Христа. Преминал през езическата обредност и християнството, днес той е символ на в...

Прочети повече

В празничната нощ, посредством ритуалите на храненето, а и не само, хората са гадаели или наричали какво ще донесе идната година. Така, например, поставянето на глава чесън на масата, подканял всеки един член от семейството да си вземе една скилидка и да я изяде, за да бъде здрав през годината. Правели са се гадания и с орехи. Всеки си избира орех и в зависимост от това какъв му се падне – дали е кух, или пък с голяма ядка – това предвещава благоденствието му през предстоящата година.

На трапезата в миналото са присъствали задължително виното и туршията от грозде – т. нар. "грозденица". Тъй като някогашна Станимака е била голям винарски център, осигуряването на плодородие през годината е било изключително важно. Ето защо, преди началото на празничната вечеря, главата на семейството прекадявал с тамян масата с ястията. После слизал и в избата, за да прекади бъчвите, линовете и другите винарски пособия, като по този начин се измолва Божия благодат за следващия винарски сезон.

Когато вечерята приключи, ястията не се прибирали, а се оставяли на трапезата. Вярвало се, че през нощта домовете на хората се посещавали от Света Богородица, която заедно с мъртвите предшественици на съответното семейство сядала на трапезата, за да се нахрани. По тази причина и огънят в огнището не трябвало да загасва. Затова се избирало най-голямото дърво, което да поддържа топлината почти през цялата нощ.

Рано сутринта на следващия ден домакините посрещали коледари. Те представлявали групи, съставени от деца и младежи, които обикаляли по къщите и пеели празнични песни. Целта на ритуала била да се донесе мир и благодат в дома. Стопанката на къщата дарявала коледарите с ябълки, орехи, сушени плодове или колаци. Тъй като в Станимака е имало голяма гръцка диаспора, а и много гърчеещи се българи, коледуването не се осъществявало в техните махали и домове, защото те са се разграничавали от характерно българските обичаи.

Радеви украсиха елхата в президентството (СНИМКИ)

Най-красивото нещо на Коледа са детските усмивки, които ни показват, че трябва да бъдем добри, че всеки от нас има нужда от подкрепа, о...

Прочети повече

След провеждането на този ритуал, семейството е посещавало църква, където е присъствало и слушало празнична литургия. После е било редно да се ходи на гости при близки и роднини. Типично за Асеновград или някогашна Станимака е било празнуването на втория ден от Коледа (26 декември) в чест на Света Богородица. Този празник се почита и отбелязва от жителите на града и до днес. Жените, носещи името Мария, именно тогава отбелязват своя имен ден, макар в други части на страната да се смята за техен празник 15-ти август (Успение Богородично). Култът към Божията майка в Асеновград е силно залегнал, вероятно подхранван и от чудотворните икони на Богородица, които се намират в различни асеновградски и селски храмове в района. Третият и последен ден на Коледа е посветен на Свети Стефан.

Традициите се променят постоянно. "Дори и да искаме, няма как да ги опазим в чист вид, такива, каквито са били. А всъщност не съществуват такива, тъй като обичаите са достояние на хората, не са институционализирани, рамкирани и именно по този начин те са задоволявали някаква изконна потребност, от която хората са имали нужда. Така е и днес.", категорична е Надя Янкова. Правейки сравнение, става ясно, че голяма част от празничните ритуали са се съхранили и в много домове се изпълняват и до днес.

Прави впечатление разликата, че в миналото украсяването на коледно дърво въобще не е съществувало в асеновградския регион. А днес не можем да си представим къща или площад в голям град, където да липсва грейнала елха. Дори официалното запалване на коледните светлини в съвременния свят се превръща в своеобразен вид градски ритуал, в който хората вземат участие. Днес все още се ядат постни ястия на Бъдни вечер, а парата от питата веднага превръща човека, на когото се е паднала, в звезда из социалните мрежи. "Но най-ценното, което е останало, като послание от предците ни към нас, според мен, е това - да бъдем заедно по Коледа, да се съберем с близки и роднини, да благодарим, че се е случило и да се молим и следващата година пак да бъде така.", изрази мнението си в края на нашия разговор етнографът от Исторически музей-Асеновград - Надя Янкова.