Демократичното образование

През последните шейсет години федералното правителство се въвлече силно във финансирането и ръководството на образованието на всички нива. Няма доказателства, че вследствие на тази политика качеството на образованието се е подобрило. Доказателства обаче има за това, че много повече хора учат в колеж и че разходите за образованието им са нараснали изключително. В началното, основно и средно образование, където местните училища и родителите имат все по-малък контрол над програмата и администрацията на училищата, а управлението е все по-централизирано, определено има повече насилие, повече наркотици и повече деца, отпаднали от училище.

Конкуренцията е полезна във всяко начинание. Това важи и за образованието. На почти монополния контрол върху индоктринирането на младите в системата на държавните ни училища се противопоставя домашното образование, частните училища и образованието, до което интернет предлага достъп. Ала законовият контрол върху започването на някаква алтернатива на държавните училища е изключително строг и пречи на пазара да функционира така, както би могъл.

Усилията да се осигури по-голяма конкуренция в системата на държавните училища не са решили проблема, въпреки че някои успяват да се възползват от ваучерите, данъчните кредити и чартърните училища^[1]. Твърде често тези усилия не са насочени към премахване на властта на държавата по отношение контрола върху учебната програма. Най-добрата временна възможност за реформа би била да се даде данъчно облекчение за разходите за образование. Ваучерите отварят възможност за бюрократичен контрол над изразходването им и се разпределят несправедливо.

Споровете за учебниците не могат да намерят решение в училищата, управлявани от държавата. Всички учебници по обществени науки носят определена предубеденост. Учебниците по точните науки обикновено са по-обективни и не се влияят толкова от предразсъдъците на бюрократите. Няма начин един учебник по обществени или политически науки да не е дискриминационен и да не засегне никого. Това е все едно да се намери религия, която да се харесва на всички.

При частните училища или домашното образование въпросът не е еднозначен. Решенията се взимат от родителите и ръководителите на училището, независимо дали е светско или религиозно. Така тези, които се включат в дейността му, са наясно със съществуването на конкретни предразсъдъци.

Проблемите, свързани с ударението, което се поставя върху историята и политиката в държавните училища, никога няма да бъдат решени с избирането на нови редактори на учебниците, които да ги подменят. В частните училища молитвите или четенето на библията не създават проблем и ничии права не са нарушени.

Защото аз съм вече Румботавър...

„Защото аз съм вече Румботавър...“   Стига с този Румботавър... Бях говедочовек, бях човекобик, освирепял от безп...

Прочети повече

Повечето хора днес приемат идеята, че Министерството на образованието е легитимна федерална институция. Не преди много години обаче в платформата на Републиканската партия се твърдеше, че това министерство трябва да се премахне. Тази позиция бе изличена с избирането на Джордж Буш през 2000 г. Получил подкрепа както от републиканците, така и от демократите, той чувствително увеличи Министерството на образованието благодарение на програмата „Нито едно отпаднало дете“. Сега централизираният контрол върху държавните училища се радва на категоричната подкрепа и на двете партии. Като че няма никакво значение, че родителите, учениците, администраторите и учителите като цяло не одобряват тази програма. Щом една институция веднъж се закачи за държавно финансиране, става практически невъзможно да се спрат бюрократичните регулации и наредби, които рутинно следват всякакви субсидии.

Съдебната власт също не помага в тази област. Съдебните решения по отношение на дисциплината, приличието и политическата коректност са успели да сплашат много посветени учители и да пресекат всякаква творческа нагласа, която са имали. Съдебните дела и заплахите са пагубни за необходимата за образователния процес атмосфера – нещо, за което домашните и частни ученици нямат причини да се притесняват.

Основателите на тази държава са били добре образовани главно у дома или в училища, свързани с определени църкви. В началото в новите заселнически райони семействата се събирали и наемали учител, който идвал да се занимава с децата им. При тези доста сурови условия – без специално построени палати, в които да се преподава – децата изучавали както класически, така и чужди езици. Днес децата ни стигат до осми или дори 12 клас, без изобщо да се докоснат до тези предмети.

Независимо от това всеки преминава в следващия клас – няма едно дете, което да изостава. Вместо това изостават всички – дружно, на големи групи. Вашингтон, единственият град, върху който Конгресът има юрисдикция, има една от най-скъпите, изпълнени с насилие, престъпност и наркотици училищна система в страната. Ала единственото оплакване, което Конгресът получава от учителите и администраторите там, е че имат нужда от повече пари.

Настоящата система е причинила банкрута на много държавни училища. Строежът на екстравагантни претруфени сгради и пренебрегването на качеството в образованието увеличава чувствително дълговото бреме на местните и щатски бюджети. Всичко това се добавя към огромните суми, поглъщани от федералната бюрокрация и Министерството на образованието, допринасящи за увеличаване на националния дълг.

Наполеон Хил ни помага да извървим трънливия път към успеха

В какво се крие тайната на успеха на някои от най-богатите и влиятелни хора – сред които редица олигарси, магнати и индустриални ...

Прочети повече

Националната асоциация в образованието (НАО), една от най-силните лобистки групи в страната, не само агитира успешно за структурни и бюрократични ексцесии, но и е отговорна за заплатите на учителите и облагите при пенсиониране, които силно надминават тези в частния сектор. Бъдещото задължение да се платят всички пенсионни и здравни осигуровки ще изискат постоянен приток на финансови постъпления.

Много от пенсионните фондове не са платежоспособни. При положение, че има вероятност икономиката ни да остане слаба за дълго време, изплащането на сумите за пенсионирани учители остава под въпрос. Това в един момент ще наложи намеса на федерално ниво. Когато условията в големите градове и щати станат критични, аз съм сигурен, че федералното правителство ще предприеме спасителни мерки, като напечата още пари. Тогава единственият проблем ще бъде стойността на доларите, които получават.

Колкото и голяма да е кашата, която сме сътворили в училищата, ние дори не се замисляме да премахнем държавните училища или да ги реформираме мъдро. Няма сериозно усилие за справяне с проблема на силно неефективните училища, чиито резултати са повече от незадоволителни. На практика цялата система може да се срути от собствената си тежест – както поради лошите си резултати, така и поради излезлите си от контрол разходи. Грандиозните постройки, създадени от толкова много държавни училища, са плод на предоставените им огромни субсидии от страна на федералното правителство, финансирани от дълга, и безобразните данъци.

Днес това е голям проблем, с който е много трудно да се справим. За повечето американци държавното училище е едва ли не „светиня“. Твърди се, че сме станали това, което сме, благодарение на „безплатната“ държавна система на образование. Скоро ще бъдат принудени да се откажат от тази претенция. Един ден премахването на федералния контрол може да стане възможно.

Ако държавните училища се управляваха на местно ниво, проблемът с монополния контрол върху образованието на цялото американско население в училищна възраст щеше до голяма степен да отпадне. „Собствениците“ на училищата щяха да бъдат местните училищни бордове, които да определят програмата, стандартите за дисциплина и таксите. Това решение не е идеално, но е силно за предпочитане пред ролята на икономическия цар, заета от Вашингтон, който използва образователната система за пропаганда, възпроизвеждане лъжите на държавата и така наречените ползи от силната централна власт. Слава богу, че съществува интернет, Амазон и жаждата за истина – която никое правителство не е достатъчно силно да задуши.

Хляб

– Една късна вечер се прибирах към вкъщи и трябваше да мина по неосветена улица някъде във вашия квартал. Едвам виждах, но въпрек...

Прочети повече

^[1]          Училища, които са финансирани от държавата, но не са подчинени на някои от законовите изисквания към държавните училища. Вместо това те трябва да постигнат резултатите, предварително заложени в хартата на училището. – Б.пр.

Из „Демократичното образование“ на Яков Хехт