Откъс от "Анн от фермата "Грийн Гейбълс" от Луси Монтгомъри
МАТЮ КЪТБЪРТ Е ИЗНЕНАДАН
Матю Кътбърт и дорестата кобилка се подрусваха, без да бързат, по пътя към Брайт Ривър. Дългият тринайсет километра път беше хубав и криволичеше между спретнати малки ферми, като от време на време прекосяваше елхови горички и долчинки с цъфнали диви сливи. Въздухът ухаеше упоително, а ливадите, обагрени в перленобяло и розово, както всяка пролет, се простираха, докъдето поглед стига.
А птичките пееха така,
сякаш бе най-славният ден на лятото.
Матю се наслаждаваше на пътуването, както той си умееше, освен в неловките моменти, когато се разминаваше с някоя дама и се налагаше да я поздрави. Така беше прието на остров Принц Едуард, дори когато се разминаваш с непознати.
Матю изпитваше боязън от всички жени, като изключим Марила и госпожа Рейчъл. Те му се струваха тайнствени създания, които, на всичкото отгоре, сякаш му се присмиваха. Нищо чудно и така да беше, защото Матю беше странен, няма смисъл да се лъжем. Изглеждаше някак тромав и непохватен, с отпуснати рамене и дълга, стоманеносива коса. Имаше и брада, с която не се беше разделял от пълнолетието си. Всъщност, сега, на шейсет, изглеждаше почти както беше изглеждал на двайсет, само дето косата му се беше прошарила.
Когато стигна в Брайт Ривър, от влака нямаше и помен, но реши, че е пристигнал твърде рано, затова завърза кобилката в двора на хотела и се отправи към гарата. Дългият перон беше безлюден. Или почти. В най-отдалечения край забеляза някакво момиченце, седнало върху купчина греди. Поради факта, че беше момиче, Матю почти не го удостои с внимание и продължи да се оглежда. Ако поне за миг се беше вгледал в личицето, изопнато от напрегнато очакване, щеше да долови смесицата от надежда и безпокойство. Хлапето очевидно чакаше някого – чакаше с цялото си същество, мобилизирало волята си до краен предел.
Матю забеляза началника на гарата, който тъкмо заключваше билетното гише и бързаше да се прибере за вечеря. Той се приближи и го попита дали влакът се очаква да дойде скоро.
Интернет фурията Йоана Йокко ви предизвиква да промените живота си за 12 седмици
Началото на годината тенденциозно е времето на големите обещания, старт „на чисто“ и поставяне на високи цели, които често ...
– О, той дойде и замина преди около половин час – отвърна чиновникът делово. – Но от него слезе една малка пътничка, която е възможно да чака вас. Поканих я да влезе в чакалнята, но тя заяви, че предпочита да поседи на въздух. „Тук има повече простор за въображението“, така каза. Странна малка птичка.
– Само че аз не чакам момиче – уточни Матю. – Госпожа Спенсър трябваше да доведе с влака едно момченце от Нова Скотия. Него дойдох да посрещна.
Началник-гарата подсвирна.
– Виж ти… Сигурно има някаква грешка. Защото точно госпожа Спенсър ми повери малката, докато дойдат да я вземат. Каза, че едно семейство щяло да я осинови. Била сираче от приюта, доколкото разбрах. А други сирачета не са се мяркали наоколо.
– Не разбирам – безпомощно разпери ръце Матю. Щеше му се Марила да беше тук.
Откъс от "Ничия: Трите начина на Мариана" от Тодор Костадинов
Конят на Гошо Костов Беше в началото на първи клас в кварталното училище „Д-р Петър Берон“, подпряло оградата си на хълма ...
– Защо не попитате самото хлапе? Тя сигурно ще може да обясни каква е работата. Може да не са имали подходящи момчета, знам ли.
И той се отдалечи с чувството за изпълнен дълг, като остави горкия Матю да се оправя сам. Той трябваше да се приближи до непознатото момиче и да разбере защо не е момче, а това го ужасяваше повече, отколкото ако бяха поискали от него да влезе в клетката на лъва. Но нямаше какво да се прави. Матю простена мислено и тръгна към малката пътничка, която чакаше търпеливо.
Тя го беше забелязала още в първия момент и сега отново го наблюдаваше. Матю обаче смутено гледаше встрани, а не към нея, иначе щеше да забележи онова, което се виждаше с просто око: момиченцето беше около единайсетгодишно, облечено с твърде тясна и къса за него рокличка в убит цвят. Носеше избеляло кафяво каскетче, изпод което се спускаха две дълги рижи плитки. Личицето ѝ беше дребно, много бледо, цялото обсипано с лунички. Устата – големичка, а също и очите. Те бяха зелени при определена светлина, друг път изглеждаха по-скоро сиви.
Това поне щеше да забележи обикновеният наблюдател. Но на някой по-чувствителен и проницателен човек щяха да направят впечатление и други неща: волевата брадичка, будният, одухотворен поглед, изразителната уста. Изобщо, онзи, който може да чете човешките лица, би разбрал, че пред него съвсем не стои обикновено девойче. Както и че клетият, стеснителен до болка Матю всъщност нямаше защо да се бои от нея. Поне му беше спестено неудобството да я заговори първи, защото, когато се увери, че мъжът идва към нея, малката се изправи, стиснала вехтия си сак, и му протегна слабата си, загоряла ръка.
– Вие сигурно сте господин Матю Кътбърт от фермата „Грийн Гейбълс“? Изключително се радвам да ви видя. Да си призная, вече бях започнала да се притеснявам и да си въобразявам какво ли не. Питах се дали изобщо ще дойдете и си блъсках главата какво ли може да ви се е случило. Вече дори бях решила, ако случайно не се появите, да се изкатеря на ей онази вишна и там да прекарам нощта. Нямаше да ме е страх – би било прекрасно да спиш сред обсипаните с цвят клони, а и сигурно изглеждат вълшебно на лунна светлина, не мислите ли? Бих могла да си представя, че съм принцеса и спя в легло с балдахин. Освен това бях сигурна, че е само въпрос на време да се появите.
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от ЛИТСПОТ:
Откъс от "Италианската балерина", Сорая Лейн
Откъс от "Ягодови обещания", Мануела Инуса
Откъс от "Сърцето на Анаранд" от Борис Кан
Откъс от "От кражби до убийства" от Стефан Иванов
Откъс от "Предимствата на дислексията" от д-р Брок Л. Айди, д-р Фърнет Айди
Откъс от "Хората, които сеят в снега", Тина Харнеск
Откъс от "Дефицит", Евгений Тодоров
Откъс от "Какъв е смисълът?" от Микаел Дален
Редактор:
Евгения Чаушева
Етикети: Издателство Сиела Анн от фермата Грийн Гейбълс откъс Луси Монтгомъри