Откъс от "Царица Елеонора Българска" от Неда Антонова

Преди минути е настъпила съдбоносната за България 1908 година.

„С Вас, чрез Вас и винаги след Вас!“ – вдига тост за княз Фердинанд водачът на демократите Александър Малинов.

Всички присъстващи на новогодишния бал в Голямата зала на Двореца ръкопляскат.

Негово Царско Височество е очарован.

По-късно – в „Съвети към сина“ Князът – вече абдикирал цар – ще нарече речта на Малинов лигава, а пожеланията му – сганареловски* глупости.

На 16 януари 1908 година обаче монархът възлага на същия този Сганарел да състави и оглави поредното българско правителство.

Само ден по-късно европейската преса обявява годежа на княз Фердинанд I Български с Нейно Височество принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц от малкото немско княжество Ройс, едно от онези някогашни градове-графства, които европейската дипломация нарича „второразредни величини“.

Вестта отеква и в България.

В последните дни на февруари в Кобург и Гера е отпразнувана сватбата.

Българските вестници, неизвестно защо, описват новата княгиня като доскорошна вдовица, без дори да намекват за името и националността на покойния й уж съпруг.

Фердинанд e на четиресет и седем години, Елеонора – на четиресет и осем. На личния й герб е изписан девизът й – „Вярност и постоянство“.

Най-малко от всички за чужденката знаят княжеските сираци.

Информацията около бракосъчетанията и личността на втората княгиня от Третото българско царство е оскъдна.

Столичното обществото тъне в сдържано очакване.

В селска България обаче събитието се разказва и украсява като романтична приказка.

И никой, дори самата принцеса Елеонора, не предполага, че за девет години царуване тя ще се превърне от мащеха на княжеските деца в Майка на отечеството.

С какво ни възмездява съдбата, когато ни е лишила от любов?

*Сганарел - герой на Жан-Батист Молиер от комедията „Брак по принуда“. – Б. р.