Откъс от книгата "Безнадежден случай"

СТЕФАН ДИМИТРОВ: Нямам обяснение защо „Безнадежден случай“ се превърна в една от най-популярните ни и обичани песни с Богдана. Не помня точно как започна всичко. Може би нещо в текста на Миряна Башева ни вдъхнови. По това време, някъде през 80-те, направихме няколко добри песни с Буба.

„Безнадежден случай“ беше една от тях. Записахме песента и дори не я чухме. Веднага трябваше да тръгнем към Скандинавия. Няма да забравя как пътувахме на един огромен ферибот от Стокхолм до Хелзинки. Бяха минали месеци, а тогава нямаше джиесеми, и като ходехме да се обаждаме в пощата в Осло, имаше карта, в която единствени с черно бяха отбелязани България, СССР и може би Румъния. С всяка страна можеше да се свържеш, но с тези нямаше възможност. За другите имаше код, за да завъртиш и да се обадиш. Прибираме се след няколко месеца и една приятелка на Богдана казва: „Каква е тази ваша песен? Много е популярна, пее се за едно листо?“ А то текстът е: „Колко пъти – един ли, сто ли, ни разделяха с думи тежки...“ Песента продължава да се пее. Хората я харесват, даже един сърбин я изпя, казва се Зоран Миливоевич. Разбрах, че е починал, за съжаление.

„Витошка“ е широка колкото „Шан-з-Елизе“

Ах, Париж!!! Моя Любов! Най-дългата любов в живота ми. Сънувам го често и усещам парфюма му – аромат на кафе, „Житан“...

Прочети повече

БОГДАНА КАРАДОЧЕВА: Със Стефан бяхме приятели и колеги от много години. Харесах го като композитор и той написа за мен едни от най-добрите си песни, а нямам спомен кога и как погледнах на него с други очи. Нещата са странни, те се случват, въпреки колебанията и съмненията. Щом е решила съдбата – те се случват.

СТЕФАН ДИМИТРОВ: Може да се каже, че нашата лична история с Богдана си е един безнадежден случай. Познаваме се от деца, много близки приятели бяхме, преди да станем семейство. Пътят ни не беше утъпкан. Не се виждаше ясно, беше все така със завои, премеждия, перипетии, докато се открием... Срещахме се тайно, докато бяхме още женени. Аз имах Миряна, дъщеря ми, тя имаше Лъчо, сина ѝ. Човек трябва да вярва в съдбата.

БОГДАНА КАРАДОЧЕВА: Нещата се случиха бавно и постепенно. Познавах всичките му гаджета, сгодявала съм го, знаехме си всичко. Веднъж, когато бях бременна с моя син, срещнах Стефан, който ми каза, че много иска да отида с него да си купи пердета, но го е срам да ходи с жена, която е с голям корем. И затова трябва да ходим на разстояние един зад друг. И така отидохме за пердета. Беше ми смешно и странно как после това прерасна в друго. Бяхме само приятели. И изведнъж... не знам. Случи се!

СТЕФАН ДИМИТРОВ: Най-голямото качество на Богдана е, че е талантливо родена. Има много специфичен глас, има отношение към фразата. Много е въздействаща като певица. Нехайна е само по отношение на това, което готви. (смеят се)

Излиза биографична книга за Богдана Карадочева по случай рождения й ден

На 19 юли по случай рождения ден на Богдана Карадочева излиза луксозното биографично издание „Безнадежден случай“ под редак...

Прочети повече

БОГДАНА КАРАДОЧЕВА: Най-голямото му качество е, че Бог му е спуснал от небето талант. Странно как светът около него се превръща в музика. Странен е и по-различен от другите. По- някога е умен, но невинаги и е доста безотговорен към много неща.

СТЕФАН ДИМИТРОВ: А защо не кажеш дали се напивам? Винаги така се случва, че когато аз се напия, все не е, където трябва.(смее се)

БОГДАНА КАРАДОЧЕВА: Важното е да има публика, която да го види. А пък за някои неща е отговорен – към дъщеря си, в повечето случаи – към мен. Безотговорен е към срещите си, към контактите си с хората. Мрази да говори по телефона, аз пък много обичам. Урежда си срещи, забравя. Безотговорен е към здравето си, към сериозното си поведение. (смее се)

СТЕФАН ДИМИТРОВ: Казал съм ѝ на Богдана да спре да пуши. И искам да направим няколко песни в стил Жулиет Греко. Представи си Богдана и аз на сцената, акустично, с едни мъдри текстове и отново на среща с публиката!