X
 
 

Откъс от „Малки тайни“ от Дженифър Хилиър

1294
Откъс от „Малки тайни“ от Дженифър Хилиър
Снимка: Издателство Сиела

– Как беше движението? – пита Кастро, когато Мерин влиза в малкия ѝ офис във Фримонт.

Тя никога не пита как е Мерин. Знае, че не трябва.

Изглежда, че и детективката тъкмо пристига. Още не е успяла да си съблече палтото.

– На моста не беше толкова натоварено. – Мерин заема мястото срещу нея. Забелязва, че някои неща са се променили от последния път, когато е била тук. Малкият аквариум, който досега бе седял на ниската библиотечка до стената, вече е в ъгъла на бюрото, където Мерин може да го види отблизо. В него има само една рибка, бета, с крещящочервена опашка, и тя се взира в нея как плува напред-назад, докато Кастро включи компютъра си.

Двете се срещат обикновено веднъж в месеца, за да обсъдят как върви разследването, но всъщност тези срещи могат да се състоят и по телефона или имейл. Въпреки това Кастро, изглежда, разбира, че за майката на дете, което се издирва, е важно тези разговори да са очи в очи, и тя винаги е едновременно и търпелива, и директна с Мерин.

За Мерин тези срещи с частния детектив имат по-голям ефект от терапията при психолога.

– Благодаря, че дойде в последния момент. – Кастро поставя една малка бутилка с минерална вода. По принцип предлага кафе на Мерин, но всичко днес е различно.

– Разбира се, че ще дойда. – Мерин се взира в лицето ѝ; търси някакъв знак, че ще ѝ съобщи ужасна новина. Лицето на Кастро остава неразгадаемо, но тя изглежда някак неспокойна.

– Така … – Кастро прави пауза. – Не става дума за Себастиан.

Мерин не беше осъзнала, че е притаила дъх и сега издишва шумно. Слава богу. Тя посяга към бутилката с вода, отвива капачката и отпива голяма глътка.

– Извинявай – Кастро повдига вежда. – Не исках да те тревожа. Трябваше да уточня в имейла си.

– Няма нищо – казва Мерин. Не е така, но в момента не може да се насили да изпита нищо повече от облекчение. – И така, какво има тогава?

– Ами… – Кастро се поколебава и въпреки че Мерин вече не е притеснена, тя не може да си представи какво би накарало детективката да се чувства толкова неудобно. Все пак е била ченге, за бога! – Изглежда, че съпругът ти се вижда с някого.

Моля? Мерин отпива още една глътка вода, взирайки се в другата жена, без да разбира напълно какво ѝ казва.

– Не съм сигурна как са нещата помежду ви, но последния път, когато се видяхме, ти не спомена нищо за раздяла…

– Не сме разделени.

– Тогава много съжалявам, че трябва да ти го кажа, но съпругът ти ти изневерява.

Мерин премигва. Чу детективката съвсем ясно и няма нужда да ѝ повтаря, но може би има нужда Кастро да ѝ го съобщи по малко по-различен начин. Няколко секунди седят, потънали в мълчание. Мерин има чувството, че очаква края на шегата, но той така и не идва.

За какво, по дяволите, говори тази жена? Изневяра? Не може заради това да я е извикала в офиса си. Не я беше наела да следи съпруга ѝ.

Сякаш прочела мислите ѝ, Кастро започва да щрака по клавиатурата и обръща монитора, така че Мерин може да види.

Големи лъжи се крият зад „Малки тайни“ в смразяващия трилър на Дженифър Хилиър

Марин и Дерек водят прекрасен живот, докато не преживяват най-големия ужас за един родител - болезнено добър трилър от Дженифър Хилиър....

Снимка. Цветна. На Дерек. Той е с друга жена. Снимката изпълва целия екран.

Мерин се вторачва в нея с отворена уста. Изглежда, сякаш съзнанието ѝ има нужда да разгледа всяко парченце от снимката отделно, защото не може да го асимилира наведнъж. Коса. Дрехи. Лице. Ръце. Дърво. Тротоар. Ботуши. Усмивки. Възраст. Етническа принадлежност. Жената с Дерек малко прилича на Оливия Мън – акрисата, която излизаше с онзи футболист. Но жената определено е по-млада; Мерин не знае на колко точно е, но ако трябва да предположи, би казала около двайсет и пет. За секунда ѝ се струва позната – нещо в брадичката ѝ, във формата на очите. В този момент обаче Мерин мигва и усещането за дежавю изчезва – и жената става пак непозната.

Непозната, която държи съпруга ѝ за ръка.

Кастро кликва с мишката и снимката се сменя с друга, направена същия ден, вероятно минута или две по-късно.

Сега непознатата целува съпруга ѝ. Страстно. Навън. Посред бял ден.

Още от ЛИТСПОТ:

Откъс от "Последната велика княгина" от Брин Търнбул

Откъс от "Последното парти" от Клеър Макинтош

Откъс от „Седемнайсет“ от Джон Браунлоу

Откъс от "Защо никой не ми го е казвал досега?" от д-р Джули Смит

Откъс от "Мъртви лъвове", Мик Херон

Откъс от "Последните дни на Ханс", Михайло Свидерски

Откъс от "Погрешни стъпки", Катрине Енгберг

Откъс от "Моето голямо гръцко лято" от Сю Робъртс

Откъс от "Бившият ми и други проклятия" от Ерин Стърлинг

Откъс от "Олива Денаро"

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com