Кабинетът на Росен Желязков ще стане вторият най-дълго управлявал в оставка в демократичната история на страната ни, показва справка на Actualno.com и то при условие, че всички очаквани срокове се запазят и новата служебна власт положи клетва на 19 февруари (с цел предсрочните парламентарни избори да са на 19 април).
Към днешна дата, 5 февруари 2026 г., правителството на ГЕРБ-СДС, ДПС, ИТН и БСП управлява в оставка вече 56 дни, считано от приемането на оставката от парламента на 12 декември 2025 г. До 19 февруари общата продължителност на управление ще стане общо 70 дни и ще остане само на два дни зад абсолютния рекорд за най-дълго управление в оставка в новата ни история.
Първенецът е кабинетът "Борисов 2", който управлява цели 72 дни в оставка в периода 2016 - 2017 г.
Във властта, но не съвсем
Именно през 2016 г. лидерът на ГЕРБ и тогава премиер депозира оставката на коалиционното правителство с "Реформаторски блок", АБВ на Георги Първанов (които оттеглят участието си същата година) и с подкрепата на "Патриотичния фронт" на ВМРО и НФСБ. Оставката е гласувана в пленарна зала на 16 ноември 2016 г., но властта се сменя чак на 27 януари 2017 г. Причините са доста специфично конституционни и не се дължат на смяната на изпълнителната власт, а на президентската.
Именно изборите за държавен глава през есента на 2016 г. и загубата на ГЕРБ от избрания за президент Румен Радев, принуждават премиерът Борисов да подаде оставка. Тогава конституционните текстове все още предвиждат парламентът да бъде разпуснат, да бъде назначен нов служебен кабинет и да се определи дата за нови избори. Но отново според основния закон тогавашният президент Росен Плевнелиев няма възможност да разпусне Народното събрание, тъй като се намира в последните три месеца от своя мандат. Той можеше единствено да назначи служебно правителство, но парламентът щеше да остане да работи.
Именно затова той предлага на новоизбрания държавен глава Румен Радев заедно да съставят служебен кабинет, който Плевнелиев да назначи веднага, а Радев да припознае и запази след встъпването си в длъжност на 22 януари. Тогава очаквано Радев отказа предложението с мотива, че до встъпването си в длъжност няма конституционни правомощия да реди кабинет. Затова на 21 декември 2016 г. Росен Плевнелиев взе историческото решение да не назначава служебен кабинет и обяви, че е по-добре кабинетът на Борисов да остане в оставка още месец, вместо да назначава министри само за 20 дни.
Още: Пожизнена заплата, имоти, охрани: Какви са привилегиите на президентите след края на мандата?
Политическият вакуум приключва на 27 януари 2017 г., когато новият президент Радев назначава служебното правителство на Огнян Герджиков. Поради това кабинета в оставка на Борисов остава на власт цели 72 дни след края на властта, показва още справката на Actualno.com.
И още рекорди
Със сигурност обаче кабинетът "Желязков" подобри рекорда на друго дълго управлявало правителство в оставка - това на премиера Филип Димитров през 1992 г. Тогава на 21 октомври кабинета на СДС внася вот на доверие в парламента след конфликта с президента Желю Желев, останал в историята като аферата "Боянските ливади". На 28 октомври вотът се проваля, тъй като кабинетът успява да събере едва 111 гласа в своя подкрепа. Съгласно Конституцията, Филип Димитров подава оставката на кабинета същия ден. Следващият кабинет на страната с премиер Любен Беров встъпва в длъжност чак на 30 декември 1992 г. след общо 63 дни управление на Димитров в оставка.
Причините за тази политическа криза са комплексни:
- Това е първия случай, в който новата Конституция от 1991 г. е приложена на практика в частта си с повторното връчване на проучвателни мандати за съставяне на ново правителство в рамките на същото Народно събрание;
- След оставката на Димитров, трите мандата се провалят последователно: при първия мандат СДС отново номинира премиера в оставка, но той не получава подкрепа; вторият мандат на БСП бива върнат веднага, а при връчването на третия мандат на ДПС започват дългите преговори, довели до излъчването на т.нар. експертен кабинет начело с икономиста Любен Беров;
- Преговорите за новото мнозинство отнемат седмици и в крайна сметка образуват коалиция около ДПС, БСП и отцепници от СДС.
Именно заради това по онова време президентът Желю Желев не разпуска парламента и не назначава служебно правителство веднага, тъй като се е търсил начин за съставяне на ново редовно правителство в рамките на същото 36-о Народно събрание, което се и случва.
Останалите в класацията за най-дълго управление в оставка са:
- кабинетът на Жан Виденов (1996/1997 г.) - 46 дни;
- кабинетът на Кирил Петков (2022 г.) - 36 дни;
- кабинетът на Николай Денков (2024 г.) - 34 дни.
